Joyful problem-solving

Четвъртък вечер, свършвам работа и право в оптика Джой.

Нали в неделята ми се строшиха очилата, тъкмо преди да си тръгна от Ботевград, та ги лепих с Капчица 3 пъти (неуспешно) и накрая един мил познат на Веселиновите родители ми се притече на помощ с поялника, поради което изобщо успях да се докарам до София. И после от понеделник до сряда бях болна (мда, егати екшън-седмицата излезе - няма що, само заканите ми големи), и ето ме днес за първи път извън къщи и при първата отворила се възможност цопвам в оптиката.

Така и така, аз човек консерва, дайте ми едни рамки е като тия същите и едни стъкла е като тия същите и казвайте колко да плащам и кога да си ги взема. Няма избиране, мерене, мислене. Миналия път така направих и си ми беше екстра. Що да поправям нещо дето си работи?

Да, ама не било писано да бъде то на консервата по плановете тоя път. Фирмата дето произвеждала мойте рамки вече няма такива. Зер (ах, обичам я тая дума!) нова мода излязла и нова колекция е сега по-актуалната. Еми хубаво, дайте ми некви други, ама да са максимално същите. Мерих, мерих, накрая с леко присвити устни полу-одобрих едни. Поръчвам ги, казвайте колко да плащам и ми правете прегледа.

Отивам отзад в стаичката при офталмоложката. Ама вече без очила. Тя вика добър вечер, сложете си якето тук. Аз викам - добър вечер, аз не ви виждам :) Тя (учудено - а хем офталмолог!) - Защо? Ами, пояснявам, защото съм късогледа! Ето толкова (и си тиквам носа в нейния нос) късогледа.
Лелеее, хубава офталмоложка!

Сядам на машината с къщичката, преглежда ме тя, разпечатва листчето. Слага ми очилата, светва лампата с цифричките, четете тука тоя ред, я така, я онака. Окей, спираме се на 2 варианта и трябва да изберем между тях (за мен като че ли няма разлика, а пък нея нещо я притеснява).
Ама казвам дай да видим и досегашните очила колко са - те са ми слаби, пък аз си искам същите, кво ше правиме други.
Хубаво. Взима момичето очилата ми, пък те целите на пръсти - нали досега съм ги държала в ръце и съм мерила други очила... А и то аз съм си вандал. Мнали. Признавам си.
И хваща една кърпичка и почва да търка. И както ги търка - и те се разпаднаха в ръцете й. Баш там дето беше спойката.
Леле че като се притесни!... Скъса се да се извинява. Бе викам няма грижи, те си бяха не наред, аз закво ти казвам че ми е спешен въпросът :) Мен тая спойка ми беше колкото да карам от Ботевград до София, (ама после нали бях болна).

Хубаво де, ами сега какво ще правим? Как, вика, ще се приберете?
Еми как как, с такси, как. Ще оставя колата дето си е (аз хубаво че на позволено място бях паркирала и добре се бях прибрала - един прелюбезен младеж с ауди си излезе от аудито за да ми асистира - аз сакън да не му го дерна и малко плахо подхождах, пък то не бивало - имало си място достатъчно). Бе демек хубаво паркирана, няма проблеми, ще отлежи до утре. А аз с таксито и право вкъщи.
Аз, кай, ще ви изпратя до вас! (Не само хубава, ми и мила, значи!)
Бе какво ще ме изпращате, придавам си скромно-нехаен вид - само тука до таксито ако може да ме заведете, аз оттам ще се оправя.
Ами как, кай, ще пресечете улицата!
Е какво ще пресичам, то пред входа ще ме остави.
Не, не, аз с вас ще дойда! До вас ще ви изпратя, до апартамента!

Брях мааму стара! Страшна работа са тва офталмолозите!...

То всичкото хубаво, ще се спогодим някакси за това такси, тя момичето дори не си и представя, че аз може да живея толкова на майната си, ама ще я разубедя някак - стига ми дето ми стопли сърцето че има такива хора дето толкова самоотвержено да предложат (и да настояват!) такова нещо.
Ама утре сутринта среща с клиент! (Мале като си помислих - звъня на началството и му обяснявам, че след като 3 дена не бях на работа поради грип, сега още 1 ден няма да съм поради щото съм си счупила очилата и _нямам резервни_?! Егати излагацията!)
И не ква да е среща, ми клиента нов, непознат, сефте ще се презентираме пред него. Проекта му голям, скъп. А той самият - богаташ некъв. Айде мани началството, то ще каже ОК, ама какво, на тоя ли точно клиент да седна да обясня, че ни отпада срещата поради щото аз, шматката, нямам резервни очила, пък тия си ги строших?! Тва е като да кажеш "закъснях щото не ми звънна будилника". На 30 години сме, за добро или за лошо. Не може така.

Давайте, викам, нещо да мислиме. Кво може да се направи? Някакви очила тука да скалъпим? Нещо временно решение? Утре среща, не може, ужас, трябва да не съм с бастун и куче-водач. Трябва да отида.

Те милите девойки - офталмоложката и двете оптички - ще затварят вече. Аз нали след работа - хванала съм ги съвсем в края на работното им време. И леко изнервени. Даже не разбираха каква толко е драмата, ама офталмоложката като им рече - абе хора, това е човек с 4.75 диоптъра, вие представяте ли си колко точно не вижда такъв човек! Нищо не вижда!...
И едната рече - лещи.
Бе какви лещи бе човек. Аз лещи през живота си не съм слагала. Как се слагат, как се махат, нищо не знам, дали ще ги понеса... Колко струват едни лещи?
Двайсе и намсколко лева. Че нямаме от еднократните, те са само с поръчка. Пък тия са месечни. Носят се по една седмица.
- Ма една седмица без да ги свалям? И спя с тях?
- Да бе. Спиш с тях, и след една седмица ги почистваш.
- Супер, мене до утре ми трябват. Ти можеш ли да ми ги сложиш? - обръщам се към офталмоложката.
- Мога - поколебава се тя - Ама дезинфекция трябва, тука няма как...
- Да ама ние затваряме - намесва се оптичката. - Обаче знаете ли, вие къде живеете?
- В Овча купел, - признавам си аз.
- Ами там в Кауфланд имаме магазин! Работят до 22ч. Ще се обадя да предупредя колежката там.
Хубаво де, ама аз като стигна с таксито до Кауфланд, и спра там да ми сложат лещите, после кое такси ще ме вземе от Кауфланд до нас, на курс за лев и пеесе? А и не мога да го държа да чака пред магазина - кой знае колко ще се мотаме вътре.
- Добре - предлага другата оптичка - имаме по-добър вариант - в Скай Сити. Тъкмо и ти - обръща се към офталмоложката - няма да се разкарваш.
(Щот тя седи облечена вече, нали, и ме чака да решим накъде тръгваме, та да ме води за ръчичка.)
- А къде се намира Скай Сити? - пита объркано офт. - Не съм от тука бе момичета!
(Аааа, ясна работата за цялата тая добродетелност откъде се е взела. Знаех си аз, че има нещо. А то не било от София момичето. Ся ме е яд, че не питах откъде е.)
Взе едната да й обяснява, то се почнаха едни - оттука насам, натам, наляво, надясно, тва знаеш ли, онова знаеш ли...
На другата й писна и вика - идвай!
Отиде, изми си ръцете, отвори едни лещи и майсторски ми ги пльосна в очите.
Връчиха ми книжка - да се инструктирам кво се прави; купих си некъв разтвор (щот съм чувала че към лещите и нещо разтвор трябва); платих и лещи, и очила (с най-яките стъкла - че нали съм си вандал), и по живо по здраво затворихме с 5-минутно закъснение след края на работното време.
Увериха ме отново, че мога да спя с тия лещи, и изобщо можело да не ги сваля цяла седмица. Всяка седмица трябвало да се почистват (в разтвора), а след месец да се изхвърлят.
И ми обещаха, че утре като отида да си взема очилата, могат и те да ми ги махнат, ако поискам. (Щот аз не възнамерявам да ги сваля дотогава, че да експериментирам кво може и кво не може).

Отвън офт. ми казва - ако все пак нещо ти драска, притеснява, по-хубаво е да ги свалиш тази вечер.
Загрижена, такава. Добра душа, ей!

Мен с лещите ми беше малко терсене и не й предложих да я закарам до тях. В смисъл че не вдъхвах доверие като надежден шофьор в тоя момент.
Ама що пък не я поканих да пием по едно?!