Благодаря

Едно време като учех във ФЖМК (малко известен факт от моята биография е, че аз съм завършила и едногодишен квалификационен курс за продуциране на радиопредавания в Колежа към ФЖМК - това беше докато учех Културология и натоварването не ми беше достатъчно, та ми се правеше още нещо) - та там имахме един преподавател, Миленков се казваше, който беше голям противник на (ненужните) чуждици в българския език и особено много мразеше да се казва "мерси" вместо "благодаря".
Някакси успя да предаде и на мен това усещане, че думата "мерси", макар и напълно валидна френска дума когато говориш на френски, в българския е неприемлива.

Деян много обича да си намери някой източник на неща - например куфар, торба или плик с играчки - и да ги взима едно по едно и да ми ги носи в ръцете. Освен това добричкото ми детенце обича да черпи: например ако той седи с биберонка в устата и аз застана срещу него, доближа се и отворя широко уста, той е склонен да си извади биберонката и да ми я подаде на мене. А когато яде неща като оризовки или бисквитки, обича също да ни дава и на нас да си хапнем.

Винаги, когато ми подава нещо, аз трогнато и умилено казвам - "Благодаряяяя!"

От 2 дена се опитва и той. Подава ми нещото и избълбуква: "Брлгяяяяяяя!"