Този пост трябваше да се казва "Деян среща Ради" и да е изпълнен с притеснени разсъждения на тема Деяновото вагабонтство, което така силно изпъкна в сравнение с кроткото и послушно поведение на Ради.
Като се прибрахме вкъщи след въпросното гостуване, бяхме изключително потиснати и в разговора ни същата вечер се появиха фразите "професионална помощ" и "трудно дете".
На следващата вечер малкия изедник вдигна 40.3 градуса температура и забравихме всичко с изключение на единствената, паникьосана мисъл какво да правим сега.
Веселин ме предупреди да не описвам в подробности как протече тази нощ (а и денят след нея не беше по-лек - почти 24 часа поддържаше много висока температура и още 2 пъти мина 40, единият път качи 40.9), все пак знаем, че всеки родител, четящ такива неща, би въртял очи знаещо и леко подсмихнат на нашата новашка паника.
Вечер като приспивам Деян, обикновено му пея песнички. Най-вече "Нани нани бебе, мама е при тебе" (по мелодията на "Мила моя мамо сладка и добричка"), но откак е по-разбиращ индивид, го питам коя песничка да изпея и той понякога си поръчва "Тинчо" (Сънчо), а друг път "Дайче" - Зайченцето бяло.
Пея пея, пък по някое време той ме прекъсва, за да си каже - "паче!"
За който е забравил текста или никога не го е знаел, припомням:
Хукнало да бяга, както му приляга, ала в тъмнината сбъркало следата.
Седнало да плаче малкото юначе - на кого да каже път да му покаже?
Пришпорва ме, демек, да стигна до куплета за плаченето. Като изпея "седнало да..." и направя пауза, Деян се включва - "паче"; аз продължавам - "малкото..." - и той добавя: "нуначе".
Мина през кофти процедури на мама юначето и наистина, при цялата му диващина, най-важното е да е жив и здрав, пък с останалите неща ще се справяме все някак... Ето например с Ради направихме специална обучителна сесия за Деян на тема "Дай тази играчка на Ради!" - да се учи да дава... По-често трябва да го събираме с деца. Тези с по-голяма сестричка ми прави впечатление че са по-дисциплинирани. Така де, каката дърпа малкото напред - и го учи на разни неща, и е пример за по-отговорно, по-възпитано поведение.
А дали момичетата (като са сами) са по-кротки от момчетата, не мога да кажа. Знам само, че и от двете ни страни бабите са се хванали за главите и се кълнат, че толкова палаво дете те не са гледали. А те са имали и в двата случая голямо момиче и малко момче.
...И все пак, има ли наоколо дребно, което реве като му дават Панадол? То е сигурно 95% захар това лекарство, а останалото му е аромат на ягоди - няма начин да е неприятно на вкус! Деян просто пощурява от идеята, че го държим, че трябва да се подчинява...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
of... njama go vujcho mu za tva taka se glezi :D
latinicata e shtototo ot rabota njamam kirilica :)
Професионалната помощ е ОК, но защо не помислите и за "трудни родители"? (Това във връзка и с последния пост)
Отношенията деца-родители не са еднопосочни и да се пробват варианти само в едната посока едва ли ще доведе до задоволителни финални резултати.
Не мисля, че родителят се ражда/се става/ така внезапно и спонтанно както детето, и в този смисъл няма нищо лошо в това да се признае невъзможността за справяне със ситуацията и да се потърси помощ, когато нейната необходимост е осъзната.
Едно обаче е ясно - ако оставиш един проблем да се решава сам, вероятността след време да го откриеш по-забатачен е много по-голяма от колкото да се саморазреши.
Успех!
Предпочитащ да остане анонимен
Анонимен: Тъкмо тези дни проверявахме в бг-мамма списъка с препоръчани психотерапевти. По примера на Алекс от сериала In Treatment (за който писах в по-следващия пост), сега трябва просто да се уверим кой от тях е най-добрият :)
Проблемите обаче не изглеждат толкова притискащи вече. Прочетохме тук-там за поведението на toddlers и ни се изясни, че Деяновото е в рамките на очакваното и нормалното за неговата възраст. Което мен лично доста ме успокоява. Пише също така, че е фаза, която ще премине. Обяснени са причините и можем да действаме за тяхното елиминиране (или поне хубаво е, че ги разбираме вече), и има съвети как да се реагира в проблемни ситуации.
Консултирах се и с педиатърката ни - нищо че е лекар, през ръцете й минават много деца и все пак има представа и от поведенческите прояви на малките пикльовци. Нейното мнение и съвет напълно съвпаднаха с прочетеното от нас.
Така че вече сме по-спокойни.
Благодаря за включването. Няма проблем да стоиш анонимен, щом това е цената да си откровен. Ценя мненията ти. Подписвай се Х, да не те бъркам с други анонимни (ако решат да се появят такива).
Леко ме съмнява дали ще намерите в България достатъчно добър детски психотерапевт или подобен, който да не ви остави с чувството, че сте лузъри и че сте създали някакъв по-сериозен проблем, отколкото имате всъщност. А и на детето има риск да му се насади усещането, че то е проблем за вас. Един вид аре теа пак отказват да се занимаят и прехвърлят нещата на някой друг. Това без да знам точно какво се е случило, де.
Мога да препоръчам книга, която мега ме е впечатлила по въпросите на възпитанието и която е малко empowering по-така някак си, освобождаващо действа.
http://www.amazon.com/Your-Competent-Child-Toward-Values/dp/0374527903/ref=pd_bbs_sr_1?ie=UTF8&s=books&qid=1230483186&sr=8-1 Може да се браузват първите страници, ако е спешно :-)
Според мен можете и вие да се справите, бабите кво ги питаш, между тяхното поколение и това на Деян разликите сигурно са по-големи отколкото между които и да е две застъпващи се поколения някога в историята на човечеството.
А "трудността" на трудното дете е послание всъщност към родителите, нещо иска да ви каже.
Супер сладък разказ за песничката. А мен днес ме питаха "Мамо, защо тялото ме кара да плача?"
Публикуване на коментар