Взехме си го.
Научил е да казва "пампес". И все още помни "коала"! Аз мислех че е трудна тая дума, ама си я казва много добре. Към менажерията преди известно време бяха прибавени "дил" (крокодил) и "ок" (носорог). Според мен не останаха животни неназовани.
А пък като го попитам как се казва, след известно замисляне отговаря Деян, това не е ново. Но като го попитам как се казва тати, се оказва пак Деян. А като му играя театър с животните, едното среща другото, казва "дооба денн!" и пита - "как се казваш?" - и тук Деян бърза да отговори вместо животното - "Деянн!"
Всичко живо се казва Деян.
Видях го покачен върху библиотеката, и огромното удоволствие, изписано на лицето му.
Новата тема, на която ще се притеснявам, е гърнето (т.нар. "гинето" - писах вече за обръщането на "ъ" в "и"). Не ще да седне там и туй то.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
И аз си мислех, че 'коала' е трудна дума, но това беше първото име на животно, което Калина се научи да казва. Може би защото не можах да и предложа интересни звуци, които то издава, че да тръгне да отбива номера с тях :)
gimli
Опитай да го прилъжеш да седне на гърнето, като му четеш. От малки трябва да се учат;)
Иначе сериозно, той вече не е ли на възраст направо да пишка прав? Помня, че се научи изненадващо бързо, особено предвид липсата на ежедневен пример:)
heh decata sa egati mu i okultnite syshtestva :) nepovtorimi prosto :)
cheta si tuka postovete ti s ogromno udovolstvie, usmihvam se stoplen ot vytre.
Публикуване на коментар