Като метнахме в съботата нуначето в Ботевград (толкова бяхме зажаднели да си починем от него, че за първи път отидохме до там и се върнахме за един ден - не останахме да спим... Какво ти, ние само отворихме вратата на апартамента, протегнахме ръка вътре и така с два пръста пуснахме Деян, след което затръшнахме вратата и дим да ни няма), та, върнахме се в София и се отдадохме на разгул и охолен живот - изразен в нашия случай с отприщването на яростен shopping spree. Аз понеже съм (вече 7) кила надолу (не съм отбелязала тук, но от 8 декември 2008 насам съм на свети Дюкановата диета - зер има да се връща предродилно (да не говорим че и пред-норвежко) тегло и вече е крайно време)... Та понеже съм се повталила, не ми стават вече дрехите дето си нося и ми трябваха нови. Ама от толкова време не съм пазарувала дрехи за себе си в състояние, в което се харесвам как изглеждам, че малко се поувлякох, а и Веселин беше с мене та ме задърпа и той към бездната (инак никога нямаше да си го купя оня шантавия панталон! аз не смея да си купувам шантави дрехи) - и изобщо голямо оливане падна, та сега сме назад в парично отношение - но пък доволни!
Мисля, че в живота си не съм притежавала цели 3 чифта дънки едновременно.
Да не говорим пък и за 2 поли отгоре на това.
Ходихме и на кино, за да гледаме (абе мъжът ми е номер 1!) "Рицарят - тамплиер" (по нашенски Tempelriddaren) по книгите на Jan Guillou. Тия книги аз навремето си взимах изпитите по шведски с тях, щото нали трябваше да превеждаме по намсиколкоси страници и аз все оттам си превеждах - беше ми интересно четиво, а и усещането да четеш за местности, които са световно неизвестни (затънтена средношведска провинция), а ти там по едно стечение на обстоятелствата си прекарал цяло лято и си обиколил цялата арена на действието - приближава книгата толкова много към мен, че направо я чувствам своя.
(Ако изглежда, че се фукам, то е защото си е баш така.)
Докато четях книгата на шведски (хмм, последната част на норвежки щото вече ми беше по-лесно), много ми се искаше да споделя с Веселин разни откъси, разни впечатляващи неща, а нямаше как. Преразказвах грубовато ама... не е същото.
После разбрах че наскоро се появи на български по книжарниците... Препоръчах му я, но той заяви че бг превод няма да чете. (Претенциозна ми е полвинката).
За английски превод няма смисъл да го навивам - пак е превод, пък и идеята за исторически роман за идеализиран супергерой със сълзлива любовна история някакси не би могла да го поблазни. (Ще си помисля дали да не кажа, че тамплиерите са се били с лайтсейбъри).
Та отидохме с него на кино и гледахме тоя филм, че даже предпремиерно! - и той го оплю щото бил тооолкова не-Холивудски, а пък аз бях ухилена до ушите, щото се размазах от кеф колко беше подходящо че през половината филм ми говореха на шведски (ммм, мил развален норвежки!), пък в някои моменти - и на арабски... И кастингът беше изключително добър (хем знайно е, че е проблем когато си чел книгата първо, после да си напаснеш представите към тия на някой друг) - Арн беше прекрасен, Сесилия, Рикисса - абе всички бяха идеални!
Сетне ходихме 2 дни на работа и вторник вечерта аз се гътнах та се разболях - та чак до сега, когато (днес, петък) отидох пак на работа (досрамя ме вече да боледувам толко време), ама с един паднал глас - говоря си ужким, ама и аз не се чувам какво казвам... Като Марси от Californication.
И така измина нашата запланувана екшън-седмица, през която щяхме да правим сто бездеянови неща, а пък успяхме една твърде малка част да свършим; и утре заминаваме да си го вземем и следва деянска седмица, през която, като го сложим да спи (дано заспива бързо и не паче), ще гледаме пак The West Wing. Отпочнахме повторно гледане на тоя сериал, щото, от една страна, няма друго какво да се гледа; от друга, нали Обама се инаугурира тука тия дни и хептен ни напомни за събитията в сериала (доста пророчески, ако ги отнесем към Обамовото избиране между другото); и от трета, сериалът си е номер 1 и ние го обичаме и искаме да му се насладим отново. И освен това, да видим дали на второ гледане ще разберем поне малко повече от преди :)
А пък днес на паркинга някой обърсал Фобията и сега всички колчем ме видят ще си помислят - ето я тая некадърна женка дето се е обърсала някъде понеже не може да паркира. Пък аз - невинна! Малко ми е терсене. Първа щета на колицата е, ако не броим посчупеното огледало (минал някой леко твърде наблизо и го обърнал наобратно - пропукана му е пластмасовата част). Оттогава си ги прибирам откъм страната на улицата. Но за това ожулване отзад вдясно не знам какво мога да направя... нищо. Такова ми е паркомястото, на калъч и минават некадърни шофьори покрай мен. Грр.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Хе-хе, това за шведския като развален норвежки ми хареса, порадвахме му се с Иван :-)
И на нас двамата норвежкия ни е по-близък.
Wynche, аз не знаех, че си скандинавист и че си шарила по тези краища, сигурно сме се разминавали някъде.
Като нищо, а да не би из Ректората - ако сме и колеги?
Публикуване на коментар