Абе чудно как човек не забелязва колко много боклуци има навън, докато детето му не се опита да вдигне и да изяде всеки един от тях.
А пък в Общината са тъпаци.
А пък чувам тази сутрин по радиото за "Семейното спонсорство" на SOS Детски селища. И много хубаво ми звучи. Сега разглеждам сайта... Чудя се това ли е правилната инициатива, правилното място където да се пращат пари. Седях и си мислех - да съм един човек, да взема да зарежа работата дето е толкова... меркантилна (?), егоистична (?) и в крайна сметка... безполезна... Веселин да ме издържа.. А аз да ходя в някой дом за деца да помагам на доброволчески начала. Да се грижа за някое детенце. Като си представя, че някое бебе плаче и няма кой да го вземе на ръце... Ох :(
Липсва ми смелост обаче. Аз не обичам големите промени в живота, и особено много не обичам аз да съм човекът, който ги предизвиква. По принцип по-скоро оставям да ми се случват нещата, та такова решение би било такова сътресение, че ме е страх от него.
Освен това имам малко недоверие към себе си - едно е да се разчувстваш в някакъв момент, да си представиш умилителна сцена (а какво по-умилително от възможността да утешиш дете?), а съвсем друго - да живееш всеки ден с трудностите на тоя живот, с досадностите му, с ядовете и фрустрациите му...
И после, суетно нещо е човекът - колко неща правим за едното "браво". А дете за "браво" не се гледа. И ако за собственото си длъжен и не можеш да очакваш благодарност... то за чуждото - кой ми гарантира, че няма да се обърна един ден към него с думи от типа "аз какво направих за тебе, а ти какъв си неблагодарник!" - за което детето ни най-малко няма вина или отговорност. Не просто да му го кажа - аз може и да си го помисля само. Колко нечестно би било това.
Та такива неща.
Трябва да проверя в БГ-Мамма какво мислят за тези селища.
Искам да знам по какъв признак се (избират?) децата, които постъпват там. Дали е честно. Защо има толкова много детски домове, които _не са_ като този. На кого да се помогне, като не може на всички - тези очевидно имат някакви ресурси, може би е по-добре на тези, които нищичко си нямат?
Или единични случаи на дечица, чиито родители търсят пари за лечение в чужбина - както досега ми е била практиката.
Искам едни пари да дам някъде за добра цел. Ама да има смисъл.
Но то най-вероятно винаги има.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
7 коментара:
Аз стажувах едно лято в селището в Дрен. Избират деца според свободните си места и майките, които имат, като знам, че децата не могат да има дълготрайно увреждане, защото в селищата нямат ресурс за такива неща.
Държат да не разделят братя и сестри и ако може да са близо до биологичните си родители.
Ако ти се намери време, иди до централа им в Красно село и се виж с хората там, те ще ти разкажат, могат и да заведат до Дрен.
С други думи, заслужава си?
Почтени хора са и всичко е честно и както трябва?
На мен това ми трябва, стига ми ти да ги препоръчаш.
В какво се състоеше твоят стаж?
А защо тези селища не са повече?
Няма ресурс ли?
Желаещи майки ли недостигат? Пари? Площ?
И все пак, на какъв принцип се избират децата - майката ли ги избира? От дом за изоставени деца ли ги избират или някои деца отиват директно в SOS селище?
Защо някои деца имат шанс да живеят на такова прекрасно място, а други - не?
Знам, че не може всички... Но как се извършва подборът?
Дори лотария да се тегли, това пак е валиден начин за избор - просто искам да знам.
За съжаление не знам точно как се прави подборът, не ми е хрумвало да питам, когато бях там. Има деца и от дом, и директно от семейство. Има много мънички и доста големи, но никога цяла къща тийнейджъри или пет бебета на една майка. Мисля, че майката участва в по-късен етап на избора. Над майката са директор и психолози и администрацията на СОС. Обикновено те ходят на повиквания из цяла България, при деца-кандидати.
Моят стаж беше комплексен. Живях там, водих по-прости логопедични упражнения, помагах на летен лагер, играх, помагах в оценките на децата. Бях първи курс студентка.
Изключително почтени са, но според мен не са оптималният вариант за тези деца. Но в България няма друг. Не знам дали знаеш, моделът на майка + чужди деца в къща е дошъл след Втората световна, когато много жени и деца са загубили семействата си. И Херман Гмайнер решил, че може да ги събере, да се гледат.
Днес майките се подбират сложно, но не трябва да имат деца и семейства. Когато бях там, видях доста изнервени жени, на които никак не им помагаше животът в затънтеното село Дрен. Мисля, че за много това не е призвание, а просто изход от другия им живот.
В сравнение с дом за деца или лошо семейство, СОС е хиляди пъти по-добре. Децата се обгрижват, получават много, дори има къща за тези, които заминават да учат в София (щото в Дрен или Трявна няма голям избор на училища). Намира се почти до Славейков.
Повече селища няма предполагам защото по правилник те се строят на дарена земя. И в Дрен, и в Трявна, и къщата на Славейков са дарени. Но повече кандидати май няма.
май по тази тема се очаква да дам коментар :)
сос детски селища... странно но не бях попадал на тях до сега... а не съм търсил малко.
сайта изглежда доста добре и има доста информация в него което е рядкост.
"Гаранция за целевото изразходване на дарителските средства дават международните независими одитори, които всяка година проверяват и заверяват финансовите ни отчети." това вдъхва доверие... но... някак си след нещата които съм виждал не е достатъчно да ме убеди. Но е достатъчно за да ми даде идея как могат да бъдат контра проверени. Ако честен човек като мен или теб плати на независима организация която вече познаваме че работи добре да направи финансовия одит на организацията сос детски селища тогава може да се има доверие... и все пак цифрите са измамни и трябва човек да е много бдителен... но хей ние не искаме много просто да не крадат 100% от дарените пари а максимум 50% от тях а останалите да отидат по предназначение. нали така?
едни от дарителите са "Германос България" и "фикосота" мисля, че нашите имат контакти с тях абе като цяло покажи списъка с фирми дарители на мама да видим дали ще разпознае някоя и така може да се говори с тях да видим те знаят ли нещо по-дълбоко или не.
много от организациите са създадени с цел да цедят пари от европейските фондове... дори не е необходимо да има реално извършена дейност... стига да има извършена такава по документи. някои от тях дори не си дават труда да ти обърнат внимание дори и да искаш да им дариш средства, защото това би могло да им донесе неприятности ако решиш да се поинтересуваш за какво са отишли парите. други обаче охотно биха приели дарението и биха отговорили, че всичко отива на едно място ( сметка) и от там се тегли за различните разходи които имат, но за какво точно са отишли твоите пари не могат да ти кажат. за съжаление не влизат в повече подробности каквито намерих на сайта на сос детски селища http://www.sosbg.org/how_to_help_types_of_donation.html
аз обичам да знам за какво отиват парите ... някак си не ги изкарвам достатъчно лесно за да си позволя да ги дам на някой за да си купи мерцедес. за това ходя и си върша работата сам. отивам на място говоря с директорите питам от какво имат нужда. и аз гледам дали мога да го свърша сам това или да наема някой да го свърши или да зарибя някой приятел който го може да го направи. а и като отида мога да видя хората които работят там, децата които са там как живеят да поговоря с едните и с другите ( най-добре по отделно ). а и е хубаво едно такова шамаросване от време на време... кара те да се замислиш за колко неща трябва да си благодарен в живота си.
ходенето на място в домове е доста тежко като изживяване и те кара да се замислиш доста издълбоко за нещата от живота. с две думи не е за всеки. примерно аз съм ходил на няколко места в българия на някои по няколко пъти, но никога не съм вземал марийка с мене защото знам, че няма да и понесе. така че ти си прецени дали ти стиска защото емоционалната вълна е силна и като нищо осмисляйки ценностите си ще си напуснеш работата за да ходиш да помагаш някъде. не че е лошо де, живи и здрави да са всички хора дето го правят, но не е за всеки и накрая може да се окаже нито за тебе добре нито за другите добре. аз примерно реших, че няма да издържа дълго да помагам първа линия.
идеята на сос детски селища да се сформират семейства с родител е направо гениална! ако трябва да си говорим честно децата в домовете са отвратителни. мързеливи са, крадат, лъжат, псуват, пушат, нямат респект, гъзареят се. те са деца израстнали в среда която не може да им даде добър пример, и която изисква да правиш кофти неща за да оцелееш. особенно отвратително е като младите момиченца се опитват да ти се отъркват нещо с идеята, че това ще им даде превъзходство при разпределението на благата които ти очевидно си отишъл за да раздадеш. абе има грозни гледки като цяло.
създаването на семейна среда с добри морални основи и строга ръка според мен е ключът към израстването в духовен план на тези деца. има проблем де ... никой няма право да прилага строгата ръка... особенно към деца които всъщност не са негови. но пък ако се създаде връзка между децата в семейството и майка тогава могат да се използват чисто психологическите похвати за намесата на строгата ръка.
ох абе имаше една поговорка която сега не мога да се сетя как точно беше, но извода беше, че най-добрият начин да помогнеш на някой е като го научиш да се оправя сам. Не знам как е в сос детски селища, но в другите домове щом станеш на 18 си аут. просто законово нямаш право да си вече там. някои по съвестни директори правят каквото могат за да осигурят квартира за 6 месеца и работа на децата на първо време след като излезнат от дома за да не са на улицата, но това е акт на добра воля а и някои от децата вземат всичко от квартирата разпродават го изобщо не отиват на работа и изчезват на някъде... тъжно а?
така че за мен направлението за светло бъдеще за тези деца/хора е създаването на добра ценностна система и умения. за съжаление трудна работа.
като обобщение:
сайта на сос детски селища е много добър... много по-добър от на други такива организации
опитват са да се прозрачни което е много положително... но някак си не се опитват достатъчно май. бих искал да видя годишните отчети с брой деца разходи приходи, наименования на всички дарители с дарения и прочее. ( нещо което знам, че никога няма да видя но би било хубаво е от къде са купени нещата стоящи зад наименованието разходи)
идеята за сформиране на малки групи от деца с родител и отделянето им в еднофамилни къщи за да се създаде един вид семейна среда е направо супер супер добра никога не ми е хрумвало, че може да се направи такова нещо но определено виждам големия потенциал.
изглеждат супер активни с мероприятия и реклама и различни начини на спонсориране и работят в много направления едновременно, финансиране, разширяване, обучение, което е доста добре.
като цяло изглеждат като най-добрата организация за работа с деца лишени от родителски контрол която съм виждал.
бих ти препоръчал да отделиш време и да отидеш в офиса им да говориш с някой да разучиш каква е структурата им на управление да изискаш да видиш докладите на независимите фирми които са им правили финансов одит. да искаш да видиш годишните отчети приходи разходи. да се запознаеш с каква база разполагат колко дома на какви места какъв персонал и прочее. след като направиш това ако си доволна от това което си видяла отиди на място на 2-3 места ( те май общо толкова имат така и не разбрах) поговори си с хората дето на самото място отговарят за базата, поговори с родителите и с децата. ако и тогава те кефи питай децата и родителите и хората дето отговарят за базата на самото място от какво имат нужда... слушай. после иди пак в централата и питай тях от какво имат нужда. разбира се централата най-вероятно ще каже дарение в дарителските сметки :) ама... кажи аз имам познати те имат познати ако някакви конкретни неща можете да изброите аз може би ще намеря хората които да ги направят и така ще можем заедно да направим много повче неща от колкото ако аз ви дам парите и вие платите на някой да го направи. което си е самата истина. а и най-сигурния начин да идат парите по предназначение.
малко дълго стана ама ми е като треска забито... и като стане дума и ми иде да си го почопля малко...
непременно ме дръж в течение можем и ние да ударим едно рамо.
п.п. пиши им писмо да видиш дали ще ти отговорят.
Само да вмъкна: СОС Детски селища са международна организация на 50+ години, доста по-стари от европейските фондове, и с изградена репутация. Те не са домове, а селища с 12 къши, в която една майка отглежда до 6 деца.
Според мен в случая не става дума за даряване на каквото дойде, както дойде. Има обявена програма за спонсорство на семейсто, като на донора се дава възможност за редовен контакт със семейството и да му бъде съобщавано редовно как вървят нещата. Според мен няма нужда от престараване с проверките в този случай.
Спомням си, че когато бях там през 2001 година, една от шефките караше трабант. :)
Ооо Ичо чак сега ти виждам отговора! Мерси много че си се постарал :)
Глей сега, аз не съм тръгнала да дарявам самолет. Искам просто да стана семеен спонсор, една много разумна форма на дарение, която според самите СОС селища (и съвсем логично) е полезна най-вече с това, че им дава на тях самите някаква предвидимост и сигурност - защото семейното спонсорство е постоянен ангажимент: определяш си една сума и всеки месец си я плащаш - както за тока и водата, така и едни парички да отидат там.
Иначе знам че на тебе ти е болно място безхаберието и корупцията на разни ужким-благотворителни организации на които си попадал; за децата в домовете не знаех че ти е такова мнението... звучи като да е късно да се помогне на по-големите измежду тях, а на малките - не е късно, но с тази форма на функциониране очевидно няма да сработи особено добре. Тъжна работа...
Та, аз вече реших за себе си. Ресурсът, с който НЕ разполагам, е време, така че нито ще ходя да говоря с директори, нито ще искам финансови отчети - не си заслужава за моята скромна семейна лепта да подлагам хората на проверки. Знам че такива семейни спонсорства работят в други страни, защото Оттар си има едно такова момиченце в някоя от африканските страни (не помня коя) - той участва с редовни приноси и се знае, че парите му отиват точно за това дете, като част от тях се приспадат и за изграждане на инфраструктура в района, където живее детето и семейството му (улици, водопровод, там каквото е нужно). Семейството от време на време изпраща снимка на детето и някое писмо да кажат как им вървят нещата - но не са длъжни да го правят.
Та щом работи другаде, що да не сработи и у нас.
Както и ти си написал, помощта от първа линия е трудно поносима в емоционално отношение, така че и аз не смятам да се въвличам.
Положението е много различно при мене и при тебе: ти имаш познати и те имат познати и можеш да събереш хората и да ходите да садите дръвчета и да купувате компютри; моите познати са на не по-малка натовареност от моята и знам, че ако тръгна да организирам някакъв принос с личен труд, ще се проваля: организацията ми е най-трудното нещо и просто няма да стане никога, ще си остане само една добра идея и толкова.
Абе аз не помня какво стана с твоя проект в Созопол... Свършихте ли нещо там?
Не в созопол нищо не стана ... не ми се обадиха :) странна работа ти казвам... трябваше да ми се обадят като им е готов проекта за преобразяване на двора на дома... и... ми не ми се. :) И в благоевград не стана втория проект да спонсорирам частна учителка която да води занимания на децата след училище училище... от което те имат болезнена нужда защото като постъпиш за първи път в такъв дом на 13 години и до тогава си живял под моста... и сега се опитват да те пратят на училище... е много ясно, че няма как така да наваксаш просто всичко дето не знаеш. Та така директорката имала как да намери учителки и да говори с тях и после щеше да ми се обажда да ми казва колко пъти в седмицата по колко часа и какви пари... и... не ми се обади... на тази вече аз не издържах и и се обадих да я питам "какво става бе трябваше да ми се обадиш преди 2 седмици?!?" При което тя ми каза, че говорила с учителка и била съгласна и сега до седмица ще ми каже какви пари и кога ще са занятията... сега сме... абе много месеци по-късно :) няма ни вест ни стон... телефона ли ми губят какво им става...
Относно "тука има такива проекти и работят и там има такива и работят..." как да ти кажа мога да измисля към 3957 начина по които това да бъде преиначено и поставено по начин който би постигнал целите на поставящия го. ...да бе знам че съм ужасно черноглед... не ме кефи ама ми хрумват неща. А е толкова лесно всичко да бъде прозрачно...
Та да знам, че проблема е време, то на всички хора проблема им е време :) никой няма проблем да дава 20 лв на месец. Именно заради това най-голямата помощ е време. Просто ще дам пример :) ако аз съм проучил детските селища и кажа в този блог и в нашия блог, че съм абсолютно сигурен, че парите дарени там отиват по предназначение и съм направил проучване и всичко е наред и обясня как работи системата. Мислиш ли, че всички хора които четат и искат да помагат няма да дарят на това именно конкретно място за което аз гарантирам, че е добро. И още повече мислиш ли, че няма да се привлекат още хора които дори не са си мислили до сега за дарителство. Та да... все някой трябва да направи проучването. А това е работа и време. До тогава просто си правим някакви дарителски жестове предимно за да се радваме, че сме направили нещо хубаво. Тоест почти с егоистична цел. Пък ако в крайна сметка нещо стигне и до крайната цел за която е предназначено... екстра :). Не искам да кажа, че е лошо де. Самият факт, че има породено желанието да се помага е достатъчно хубав. Опитите да се направи нещо свързано с това желание също.
Понякога ме е яд защо не съм станал това или онова... аз бих бил прекрасен управител на благотворителна организация... всичко щеше да е брутално прозрачно и чисто. Предполагам не съм възвисен достатъчно за да посветя живота си на това. ...за сега :).
Публикуване на коментар