Сватбарче

Опитвам се да се събудя, след като снощи до 3 АМ се езувих - то не беше фейсбук, то не беше блогосфера - ужас. Слаб ми е ангелът за такива неща, особено като съм била далече от интернет за 6 последователни дни.

Деянчески се държа много похвално, така че нека го отбележа тук, за да се знае от всички.
Нямахме никакви проблеми в самолета - нито при излизане и кацане (като захапе биберона с млякото, нищо друго не го интересува), нито по време на самия полет. Тук е мястото Flybaboo да бъдат потупани по рамото като може би най-добрата самолетна услуга, която съм ползвала от години. Новичък самолет, кожен салон ;), достатъчно място за краката дори в икономична класа. Полетът почти празен - нашия клан 8 човека и още толкова други хора. Деян търча по пътеката между редовете, зяпа хората, краде им разни неща, те му се радваха.

Аз не мога да му се нагледам какъв е сладур, а пък Веселин разправя, че просто такава му е възрастта в момента, най-сладурческата. Вероятно с времето ще стане по-неприятен... знам ли :)

Новите попълнения в речника включват:
- тонто (слон)
- тут (студ)
- Деянн (в отговор на въпрос "Как се казваш?")
- гух (грух - като види прасе на картинка)
- когато се храни: още от преди си знаеше бука и тика (ябълка и тиква), а сега се опитвам да го науча да разпознава и морков (нарича го "бов") и круша (засега не успява)
- казва също нещо подобно на "дай ми".

Не мога да ги следя и записвам всичките вече - той все си намира какво да повтори.
Най-смешен е когато му забраняваш нещо - ти казваш твърдо "Не!", той те поглежда едно изпитателно и настоява: "Дааа?" Ние с Веселин хем му се караме, като върши магарии (много ни тормози да ни щипе, хапе и удря), хем той като каже "Дааа?" и такъв смях ни напушва, че се чудим накъде да се извъртим че да не развалим възпитателния ефект с нахилените си физиономии.

Старае се да казва "лельо", само че по-скоро звучи като "льгельгооо" и досега не успя ни веднъж да го каже на живо на леля си - повечето го казва като я сочи по снимките, а единствения път когато го казал пред нея било към Оливие, като влязъл в стаята. Опитахме се да го научим "Оли", но Оли не беше достатъчно често наоколо, че да затвърди обучението. "Мими" имаше някакъв частичен успех преди да заминем, но после нещо го забрави.

Той така като научи нещо ново, после го забравя и после трябва пак да го учи за да го научи окончателно.

По време на сватбената церемония не беше особено кротък (той кога ли е), ама му задържахме вниманието с хрупанки и книжки, та не се наложи да го изведем навън. Глупаво ни е детенцето - вместо да гледа прелестната булка, бучи пръстче в грозно нарисуваното прасе и вика "гух".

Покрай сватбата разбира се му се разби всякакъв режим - и на спане, и на хранене - и оцеляваше на мляко и бисквитки през по-голямата част от времето. На връщане заспа в мен в момента на кацане на самолета, та после Веселин го държа на ръце 40-50 минути на летището та да поспи, че беше умрял за сън. Никога не се беше случвало да заспи у нас. Така де, никога откак е голям ;) Бебешкото люлеене не го броим.

На самата сватба овърша де що имаше играчки, просто полудя от кеф че вижда толкова много нови предмети. Другите деца не го вълнуват много. Понякога ги гледа, понякога ходи да им взима играчките, понякога да ги удря по главата (както удря нас). Няма още концепция за собственост, за право, за това да внимава да не нарани някого. Забраняваме, забраняваме, ама досега не се наблюдава никакъв ефект.

Ние така и не стигнахме до закупуването на официално облекло за него, но и така си беше достатъчно представителен: с оранжева риза и елече върху нея, а надолу - кафявите панталонки с оранжевата бродерия с каската на Вейдър. Все още е във възраст, когато облеклото на децата изразява личността на родителите, така че ще се повъзползваме още малко ;)
Трябва да видя дали някъде по снимките от сватбата го има да се вижда с каската.
Той не позира добре - все се дърпаше, възмутен че от толкова много интересни неща за правене някой си позволява да се опитва да го държи в ръце.

Уморително, но и хубаво преживяване.
Успяхме един ден и на шопинг да отидем. Реализирахме 6 чифта обувки за него и 3 за мен. Ние като се озовем в западна Европа и полудяваме на тема обувки... Ама то евтиния да им се не знае. Може ли прилична обувка от естествена кожа (за мен) да върви по 35 лв в Женева? Къде в София ще намеря многообразието от избор и наличие на всички номера, и на тази цена, и със сигурното качество че поне като пише "кожа" значи е кожа?... Ей затва купуваме като невидели. Неговите стари бели маратонки ги изхвърлихме в първото кошче отвън пред магазина.

Живот и здраве догодина, като е на 2год6мес. може би ще пробваме да летим презокеански. Аз за себе си не знам как се издържа такова пътуване, пък с Деян - хептен. Но да видим. Може би пък на тази възраст ще е станал най-кроткото и послушно дете на света ;)

На мен ми харесва идеята да го шмиткаме насам-натам. Да вирее в международен контекст. Границите да са за него не стена, а линия в пясъка, както писа брат ми наскоро. Мани линия в пясъка... И нея да я няма. Харесва ми да свиква с различни хора, различни култури, различни езици. Това, което за нас е било екзотично, да бъде за него естествено.
Той ще си намери някаква друга екзотика да го радва.