сряда, 12 ноември 2008 г.

Предпътно

Утре е пътуването. Трябва да стягам багаж, но съм ужасно уморена...
Ще сложа в чантата си паспортите и акта за раждане на Деян, пък оттам нататък - колкото толкова. Всичко е закупваемо.
Цялото ми същество се бунтува срещу тая политика, и изгарям от вътрешно неспокойство. За самолета да взема интересни книжки, които специално съм купила оня ден дето да са нови за Деян за да му е интересно. И да преценя кои играчки. С кои пюрета ще го храня на летището където той ще се разсейва, с кои - в самолета където ще е кисел; шишетата да измия, термоса с гореща вода да приготвя. В коя чанта да взема ръчния му багаж, трябва да може да се носи през рамо, а тази нашта чанта дето ползваме е толкова грозна. И дали ще се побере в размерите които не трябва да надвишава. Ще ни пуснат ли през секюритито с всичките тия потенциално терористични неща: прахообразно бебешко мляко (вече съм го размерила и сипала в триделния контейнер), вода в термос (гореща), вода в половинлитрова бутилка (студена) (неразпечатвана, специално купена за самолета), стъклени бурканчета. Вода в биберон защото летенето със самолет дехидратира. Той Деян не пие много вода, даже има дни дето не близва. Ама мога ли да тръгна без.
Уф.
Напоследък Здравко е изкопал едни 2 яки песни на Tori Amos и тая сутрин си ги пуснах в работата и все още ми се леят в главата.
Ще взема да си ги дръпна и тук вкъщи и ще се излегна и ще си слушам.
(Да не си забравя обувките! Баси, не можах да си купя нарочни обувки. Ще трябва да ходя на официална обстановка със среден вместо с висок ток. Може да ме върнат. Кой знае колко им е строг фейс контролът там по ония замъци. Фейс-енд-шу-контрол некъв сигурно.)
Абе как може някой да си кръсти песента The Power of Orange Knickers. Баш пък knickers. Това по нашему пликчета ли се явява? Много е важно! Щото "оранжевите гащи" съвсем няма същото послание като "оранжевите пликчета". Оранжевите прашки? Оранжевите бикини? Глей колко различни ситуации изплуват. Носителката на пликчета има съвсем различни характеристики от носителката на бикини, да не говорим за прашки. Чия точно сила се възпява в тая песен, много живо ме интересува. Видът на бельото в случая дефинира протагонистката. Аз не мога да си изградя представа за лирическата героиня, ако не разбера какви точно гащи носи. И съответно не мога да разгадая съвсем ситуацията, която ми е намеквана чрез различни подсказки в текста на песента. Изключително фрустриращо. На това отгоре според речника, а и според уикипедия, думата има леко различни значения в английския и в американския. Ще трябва да проверя Тори Еймос каква е по народност.
(Трябва да си купя някаква свястна шнола, дано остане време в петък докато шопингуваме за Деян. И един сутиен ако се намери, съвсем добре ще бъде.)
(А както сме прибрали подаръка в шкафа, така хубаво може да го забравим и него... Да станем за посмешище на цялата рода).
(Баси, щях да се боядисвам!!!)

Оф айде чао.
Не остана време за Тори Еймос :(

2 коментара:

Maria каза...

Ама, моля, я relax. Така де, тук всичко си имат хората - и пюрета, и Pregomin-и, че и всякакви други страхотии, дето не знам за какво служат. Аз цяло марктетингово проучване правих...:)
А що се отнася до обувките, welcome to my world. Моите също са със среден ток и, по-недопустимо, с тромав такьв. Аз на иглен ток отказвам да се кача, а и той от мен се отказва - като пробвах едни супер обувки, ама с иглени токове, и като ме видя продавачката как се клатя и губя равновесие, най-загрижено ме попита "Тая сватба кога е? Защото на Вас Ви трябват поне 6 месеца да се упражнявате". Та, ето, отказах се поради липса на време. А както и не можах да си намеря чантичка,просто съм се примирила, че няма да мога да мина Зорка-контрола. То аз не че някога в живота си съм успяла да го мина, но човек така се надява...

Чакам ви с нетърпение! До след много малко...

Hellen каза...

А не може ли да се приеме, че в случая knickers има събирателно значение и обобщава силата на гащите тогава и само тогава,когато са оранжеви, без значение от вида им? Т.е. оранжевостта им да е доминиращ признак до толкова голяма степен, която омаловажава дори грандиозните разлики в посланието на пликчетата и прашките? Може би точно в това се крие power-ът?