Направих си комплимент, като се нарекох така, а може би е по-право да се каже, че съм мотлата, дето не излиза на разходка без да е взела една камара неща, които "може да потрябват", но които се валят из цялата къща и отнемат един билюк време докато бъдат събрани на едно място - докато Веселин нарамва Деян и казва - кво толкова, да не сме на северния полюс - облечен е както съм аз, значи всичко е наред.
То аз наистина съм за смях, защото чантата, без която не мога да си представя да изведа Деян на разходка, трябва задължително да е заредена с:
- горна дрешка 1 ниво над тази, с която е в момента
- понякога - и още едно ниво отгоре (все пак есен е, смените на температурата са драстични)
- шишето с водата
- кутийката с поне 2 биберонки (опция е ако може да са и 3-те, стига да ги намерим)
- 2 лигавника
- мокри кърпички
- чашка Виа с хрупанки и оризки
- шапка.
Шапката например досега не съм я ползвала никога. А я мъкна от 2 месеца.
Освен това да си взема портфейла, телефона, ключовете.
И ако ще сме навън за по-дълго (примерно ще пътуваме с кола или ще ходим в парка) - задължително добавям:
- памперс (понякога - 2)
- играчки
- може някоя книжка.
В случай, че ще го храня навън, трябва да включа и:
- пюретата за това хранене според днешното меню (но трябва да съм го съставила предварително, ако не - почвам да ги мисля кои да са). Може в последния момент да реша да ги променя - за по-лесно хранене - но трябва да съобразя промяната с другите пюрета за деня и с тези, дето се падат вчера и утре.
- плика със салфетките
- поне 3 лъжички
- допълнителен лигавник.
Трудно ми е да държа целия този списък в главата си и затова вършея из къщата докато струпам на едно място всичко необходимо в реда, в който се сещам за него, а не в реда, в който би било най-ефективно.
В това време Веселин полудява от нерви и ми дава зор да побързам, посочвайки че скоро слънцето нямало да еди-какво си. На кой му пука за някакво си слънце, ако току виж какъв ужас взема та забравя да взема салфетки?!...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Като прочетох това се замислих, че когато извеждам Калина, не взимам нито връхна дреха, нито вода, нито биберон, нито лигавник, нито храна, нито памперси. А напоследък дори количката не взимам.
Телефона и портмонето си също оставям вкъщи.
Играчки понякога също не вземам, но дори и да взема, тя не им обръща особено внимание. Нося ги за да си играят с тях другите деца, с чиито играчки тя си играе, иначе е някак си неудобно.
Никога не знам предварително с какво ще я храня, решавам на момента. Понякога се случва да яде едно и също в два последователни дни, но не е кой знае какъв проблем.
С възрастта невероятно много ми се олекоти багажа при излизане. Сега просто няма нищо задължително за взимане, освен детето. Каквото и друго да забравя, не е фатално, все ще си прекараме интересно, щом по улицата има достатъчно камъчета за събиране, достатъчно бордюрчета, на които да се покатерваме, достатъчно гълъби, които да гоним, достатъчно неидентифицирани обекти, които да пускаме в кошчетата за боклук :)
И това е само по пътя към площадката. А пък там, ехеее...
Публикуване на коментар