вторник, 7 април 2009 г.

Мамо, пъчка!

Папица е култовата дума за патица.
И как пропуснах да кажа Дудаи!
Дудаи ее тук! (и сочи къде се е ударил)
Опаи ее тук! (и си сочи недозарасналите рани по дланта от опарването на котлона миналата седмица)
Епка! - лепка (и показва напред пръстчета, омазани с нещо); а също: Маза! (демек - омаза)
Не. (отказва съвсем адекватно разни неща които не го кефят, като например да си вземе лекарството)
Буадаай! (и ти връчва нещо - демек "заповядай!")
Тои! = Отвори ми това!

Онкан конче - морско конче
Кума-кумай - искам веднага да ми дадеш ето това, което ти соча.
Бионка - новата дума за бом-бомбонка (биберонка). Бавно се приближава до истината.

Антън тънчо гоица даи кажа еа ноч чица чее тънно ече ън...
Абчо, мина, кета = Бързо есенният ден отмина, спи на топло Врабчо край комина, спят градчета (вероятно го чува като "крачета") и селца, лека нощ деца, лека нощ деца. Това го помни от оня път когато му пусках старите Сънчовци, и сега си го иска да му го пея за приспиване. Зер той си знае кой е Врабчо и какво е крачета, а вероятно и останалото някакси си го догажда :) Много ми се ще да знам какво си мисли като чува из песничките такава мешавица от познати и непознати думи...

И се е научил да целува. Цункай мама, цункай тати - изпълнява детето. Ние се размазваме :) И настава едно взаимно всесемейно нацелуване, любов и прегръдки - идилия :)

Днес с леля Фани като били навън, ми намерили цвете и си го кътат тука да ми го дадат. Та се връщам аз и леля Фани като си затръгва, се подсещат за цветето - а то пръчка от оня пролетния храст с жълтите цветенца - и тя му го дава да ми го връчи и го подсеща да ми каже "Мамо, заповядай!". Деян обаче настоятелно го протяга към мен, без да обели и дума, и ме гледа в упор, да го взема. Аз не взимам, чакам да ми каже "заповядай". Решавам да го подсетя: "Мамо, заповядай!" - на което той най-накрая отвръща: "Мамо, пъчка!" :)

А, научих го да вика на баща си за разни неща. Например като го преобувам, викаме: Татии, пампес! И тати търчи да носи памперс.

А като пръцне, се ухилва гордо и оповестява: пъц! И се оглежда да си обере лаврите от присъстващите, които неизменно се развеселяват :)

Пък бях споменала, че го научихме да казва "о, боже!" - днес като се върнах, с тия думи ме посрещна: "Ооо, божеее, ооо, божеее!"
Неимоверно сладък, излишно е да казвам.

Още на антибиотик, кашля и се сополиви, утре сутринта сме на лекар да видим какво ще се прави оттук нататък.

2 коментара:

Fili каза...

uf uspeh dnes na lekarja
mamo pychka e kult :) s dve dumi ako ne mi igraesh po svirkata shte igrae pychkata ;) hihih
ama mnogo milo s tva cunkaj mama i tati :)

hazel каза...

и аз ужасно се умилявам на бебешки говор. нищо записано нямам от рада обаче:(, а михаил тая фаза я прескочи.
скорошно оздравяване желая.