Мазньо

Деян се е научил да ни играе по тънките струнки.
Цяла сутрин ме налага по главата и като кажа "мама я боли така!", веднага минава на режим "оо, оо, оо" и ме гали и ме целува. Аз се усмихвам, то мое ли да не се усмихнеш, и казвам добре, мама прощава. И после той почва пак да налага.

Пък като ме ухапе, питам:
- Защо ухапа мама?
- Упапа?
И сега официално думата за ухапване е "упапа".

Пък като го питаш "Деян чий?", понякога се сеща да каже: "Меов!"
Толкова му стига артикулацията на детето :) Но е ясно, че в главата му е "Ефремов" :)

А като баща му го води към банята да му мием дупето, Деян се провиква: "Гольо, гольоо!"
Щот ние така му викаме като е голичък :)

Днес ме застреля с някаква дълга поредица. Гледа към библиотеката, където обикновено стои кофата с кубчетата, и заявява: Кофа! Намияяя... (няма я). После се обръща през дивана към постелката зад дивана, където всъщност стои кофата с разпилените кубчета, посочва и обяснява: Еее там!

На мама умното.
;)