Вчера заведох Деян в офиса. Бях си взела един ден неплатен отпуск, защото нямаше кой да го гледа, и постоях постоях вкъщи с него, времето гадно, ветровито, не върви да излезем навън, и след обедния сън го грабнах и айде на "(р)абота".
Колегите ми реагират много смешно :)
Повечето гледат да спазват дистанция. Гаче някакво извънземно виждат и не знаят откъде ще извади някое пипало и ще ги нападне. От безопасно разстояние го разглеждат и зорко не го изпускат от поглед. Дени заяви, че не иска да има нищо общо, и си взе обратно пингвина, който Деян му беше откраднал от бюрото. Уви, след като го беше треснал в земята, от което клюнът му се счупи.
Тези, дето имат деца, са свикнали на тодлъри - Чоки гледа и сравнява с Боянчо, но не се доближи, защото Боянчо е болен в момента. А Росен много приятелски настроен - личи си как като има опит човек, спира да се страхува от децата :) Но пусто много едър като телосложение и Деян по-скоро се стъписа от него. Което разбира се не му попречи да му открадне една дибка и една даба от бюрото. Нахално детенце :)
Албенка ("кака Мбенка") тутакси спечели Деяновото доверие и се превърна в безспорна любимка, като го гушна, сложи го да седне в скута й, и взе да го учи да рисува. Рисуваха, мазаха, драскаха - аз излизах и влизах от стаята, а Деян изобщо не забелязваше - при положение че нормалната ситуация е да стои вкопчен в моя крак за уверение, че съм там, никъде няма да избягам и че той ще бъде в безопасност сред всичките тези непознати и потенциално враждебни хора.
Здравко включи на ignore, обърна се към монитора си и взе да си работи - че даже успя и да свърши добра работа :) междувременно Деян сочеше към него и викаше "Дако. Еее там!" и ходеше да го гледа отблизо и да му носи и взима неща. Здравко щедро сподели с него плюшената си панда, след като Деян в продължение на 3 минути сочеше към нея и настоятелно повтаряше "Панда! Панда! Панда! Панда!" Като я получи, рече "Гуши!", гушна я и хукна към другия офис да им я показва.
Тая нощ се събужда на 2 пъти с плач "Мамо, мамо" - май така прави, като се е превъзбудил от емоции през деня :) Ще трябва да забележа дали има зависимост.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
heheh ej! ti shto terorizirash kolegite si s malki deca bre :D hihihi toja malkija mnogo nahalen verno... da hodi da vzima na horata neshtata :)
Е няма как да не отбележа, че доста играчки имат колегите ти - пингвини, панди, Дибки :) Иначе на мен винаги ми е било любимо да гостувам на мамините колежки, особено в счетоводството. От там винаги се връщах с много подаръци -я някоя гума, я молив, я химикалка...
Здрасти Рос :) Да те знам под друго име случайно?
Мойте колеги са детска градина - всеки си е накачулил по монитора разни фигурки... А и традицията е ако някой ходи някъде по чужбина да носи на останалите по нещо такова дребно - и те се натрупват :)
Например пингвините веднага хванаха окото на Деян, защото всички имаме по един такъв - те са еднакви - и той като го видя, реши че е нашият от къщи (аз си го държах вкъщи, докато Деян не му изгриза човката, а то отдолу е гипс, та накрая го хвърлих щото нямаше друг начин да убедя Деян да спре да му обръща внимание).
Като каза химикалка, кака Мбенка му подари една от свойте, с Мечо Пух (на когото кака Мбенка е голяма фенка).
Аз като малка също много обичах да ходя в работите на родителите ми. Там много хора ми обръщаха внимание и ми даваха разни неща; а освен това имаха един компютър, на който един чичко ми пускаше да играя Каратека! :)))
@Ичо: Да свикват, що. Па и да се сещат! Няма Деян сам да стои, нали трябва да има с кого да си играе ;)
Нахален и безцеремонен, ама първия час седя само сгушен в мене - толкова кротък не го бях виждала ;)
Нямам си друго име-Рос е съкратено от Росица :)
Публикуване на коментар