Liti Kjersti og Elvekongen

Тази вечер не знам по какъв повод се подсетих да си намеря една стара много любима песен, която много слушах докато бях в Норвегия, но после някъде затрих.
Не си спомнях името на певицата, нито заглавието на песента. Помнех само, че я имаше някъде в някаква компилация, че певицата имаше двойно първо име, и че бях взела диска от Райдар, с когото повече нямам никакъв контакт (така става с който си пази контактите в електронни пощи, в които не се логва с години, даже месеци).

Е, намерих изпълнителката - Kirsten Braaten Berg, и песента - Liti Kjersti og Elvekongen, и отново попаднах на този безценен сайт, откъдето си я бях дръпнала при едно предишно издирване - www.musikkonline.no
С това се присъединявам към редиците на гордите притежатели на легални, платени емпетройки. Препоръчвам това място на останалите ценители на скандинавска, в частност норвежка музика, заради прекрасната възможност да чуеш много много неща и да си избереш наистина непопулярна музика, която да купуваш песен по песен (в целите албуми, както знаем, се съдържа твърде много плява).

Аз като харесам някоя песен, така се омагьосвам, че я слушам нон стоп само нея по хиляди пъти, за ужас на всички околни. Някои песни имат една такава обсебваща сила - мога да мисля само за тях известно време, да ги слушам, и ако трябва да прекъсна слушането, много ми липсват. Прекарвам време в издирване на текста, после си го чета и пея, мисля над него, опитвам се да разбера (то не е лесно със скандинавските балади); наслаждавам се да сглобявам смисъла оттук-оттам, понеже в този тип песни се пее максимум 1/3 от "целия" текст.
Интересен е техният случай всъщност, не знам дали другаде го има. Не съществува такова нещо като "пълен оригинал" - няма да намериш певец, който да пее всичките 30 строфи (примерно) на песента. За сметка на това намираш варианти, изпълнявани от различни певци, и тези варианти частично се припокриват, частично се разминават. Като струпаш всички накуп, получаваш един конструкт, който може да бъде взет за "оригинал", но не е. Този конструкт дава възможност да разбереш за какво аджеба се пее в тая песен, която иначе ти изглежда несвързана и нелогична (а всъщност в нея просто липсват брънки от информацията - певецът ги прескача, защото са известни на всички, а и защото не иска да пее една песен 40 минути все пак).

Та сега се занимавам с "текста" на Liti Kjersti (как пък всички песни в Скандинавия са все за Шещи бе да му се не види :) великото име риишли). Архаизмите, съкратените думи и диалектните форми направо ми разказват играта. Разбирам много добре цялостния смисъл, но не разбирам дума по дума и някои силни моменти ми се губят.
Акцентът на Kirsten Braaten Berg е размазващ, обожавам това увуларно "р", ясно изразените дълги съгласни, меките g-та (в hugjen, kongjen)... изобщо nynorsk-ите форми (i bergjet vil eg døy) и архаично задпоставените местоимения (hugjen min, brjosto di); инверсиите в постоянните епитети, с които изобилстват всички балади (gangaren graa), староскандинавския генитив на -ar (hennar вместо съвременното hennes) и цели думи като spak (gangaren spak ) - от spakr - красив - няма такава дума в съвременния норвежки.
Не е истина колко са красиви текстовете на средновековните балади, аз затова толкова си ги обичам... Не знам как да го обясня, препрочитам горния абзац и виждам, че изобщо не става ясно защо е толкова красиво... :/

И сега съвсем ще разваля впечатлението, като пейстна един грубиянски, но пък точен, английски превод на песента. Ако имах дедлайн, щях да се помъча да я преведа сама ;)

The mother asks her daughter, "Why does milk run from your breasts?
"That's not milk, though it seems to be. That's mead I was drinking yesterday."
"Those two things are unlike. Mead is brown, and milk is white."
"It does no good to try to fool you. Actually the Elfking has seduced me.
He gave me a harp of gold to play when I was sorrowful."
The Elf King comes riding into the farm. Little Kjersti waits there for him.
The Elf King has a gentle steed. He lifts little Kjersti onto his back.
The Elf King speaks to his daughter, "Pour a glass of wine." (Kjersti is made to drink the elf-brew, until she forgets where she's from.)
"Where were you born, And where did you lose your maidenhead?"
"In the mountain I was born, And in the mountain I lost my maidenhead.
"In the mountain I will live, in the mountain I will die, In the mountain I will be the Elf King's lover."

Ето по-долу и реконструирания "пълен текст", от който се разбира, че Шещи е получила доста повече подаръци преди арфата; разбира се също, че свиренето на арфата призовава Elvekongen да дойде - докато е още в леглото си, той чува как Шещи дръпва една струна и се събужда, на втората струна става и се облича, на третата - праща да оседлаят коня му и тогава идва. Като пристига, той я удря по бялата буза с думите "Не можа ли да скриеш от майка си? Прибирай си сега златото, защото съм оседлал коня". Това е типично за елфските истории - навсякъде в познатия ми фолклор (скандинавски, английски и ирландски) срещите с елфи и получените от тях подаръци трябва да се пазят в тайна, а който наруши тайната бива наказан и изгубва подаръците - това е един от най-стабилните мотиви, свързани с елфите изобщо. Всички други детайли може да варират, но задължително има условие да се пази тайна.
По пътя Шещи плаче, а когато пристигат в неговия дворец, нейните малки дечица наизскачат да я посрещнат. Кралят праща дъщеря си за вино и задава на Шещи два пъти въпроса "къде си родена, къде си отрасла и къде са ти разкъсани девическите дрехи?" - първия път Шещи казва в Норвегия (!), после отпива от виното и втория път казва - в планината.

Liti Kjersti og Elvekongjen


1. Mo'eri tala til dotteri si:
Tili lil hugjen min
kvi rene det mjølk utor brjosto di?
Dei leikar så lett gjennom lunden

2. Det er inkje mjølk om det synast så
det er av den mjøden eg drakk i går

3. Dei tvo ting er kvo are ulik
for mjøden er brun og mjølkji er kvit

4. Det nyttar kje lenger å dylje for deg
elvekongjen heve lokka meg

5. Hev elvekongjen lokka deg
hot gåvor hev han gjevi deg?

6. Hav gav meg ein silkjeserk
den hev eg sliti med sve og verk

7. Han gav meg dei sylvspente sko
dei hev eg sliti med stor uro

8. Han gav meg ei horpe av gull
til slå når eg var sutefull

9. Slo ho på den fyrste streng
det høyrde elvekongjen i sin seng

10. Slo på den are streng
elvekongjen kledde seg fyr si seng

11. Slo ho på den tre'e streng
elvekongjen tala til en liten smådreng:

12. Du salar ut min gangar grå
så ri'e eg meg til kongjens gård

13. Elvekongjen kom seg riand i gård
liti Kjersti ute fyr honom står

14. Han klappa henne på kvite kinn:
"Kunna du kje dylje for mo'eren din?"

15. No sanker du ditt gull i skrin
for no hev eg sala ut gangeren min

16. Elvekongjen ha' seg ein gangare spak
han lyfte liti Kjersti opp på hass bak

17. Så rei dei gjennom grøne lund
der kon inkje ordet av hennar mund

18. Så rei dei seg gjennom djupe dal
liti Kjersti ho gret og elvekongjen kva

19. "Kjersti, Kjersti, still din gråt
du sko i mine gull bogjine rå"

20. Som dei kom til bergjet fram
hennar små bonn imot henne sprang

21. Sume dei leika og sume dei lo
sume strødde perlur for hennar fot

22. Elvekongjen tala til dotteri si:
"Du tappe i ei konne med vin"

23. Du tappe i ei konne med vin
tri villarkonn du kaste uti

24. Fram kom dotteri smal som ein vond
ho dansa ein dans med konna i hond

25. "Hore er du fødd ,og hore er du boren
og håre er dine jomfruklede skåren"

26. I Norge er eg fødd, og i Norgje er eg boren
I Norgje er mine jomfruklede skåren

27. Den fysste drykk ho av konna drakk
då gløymde ho bort kven henne ha skapt

28. Hore er du fødd ,og hore er du boren
og håre er dine jomfruklede skåren"

29. "I bergjet er eg fødd og i bergjet er eg båren
i bergjet er mine jomfrukleda skåren"

30. "I bergjet er eg fødd, og i bergjet vil eg døy,
i bergjet vil eg væra elvekongjens møy."

Аз съм очарована от фразата hugjen min (в припева) - звучи ми мило, като много топло, интимно обръщение, но дали е така не знам. Търсих какво ли ще е hugjen на норвежки, ама то такива идиотски думи ги няма и в речниците... Има едно староскандинавско hugr - мисъл - но дали е оттам... не звучи много. Аз ще взема да се консултирам с колегата Тодор, да видим какво мисли по въпроса. Той може да помогне с шведско-исландската си подготовка, все ще сглобим някакъв смисъл, а и Оттар може да помоля да интерпретира... макар че той винаги се чувства некомфортно, като го тормозя да ми помага за архаични текстове.

По време на ученето си така и не написах нищо на тема средновековни балади. За руни се специализирах, за фолклор и популярна религия също, за езичество, християнизация и езически останки след нея... Обаче баладите си ми останаха само за удоволствие. Хубаво е да опази човек нещо, като се има предвид колко ми опротивяха темите, с които се занимавах официално. Баладите си ми остават само и единствено на емоционално ниво.

Ако някой попадне на нещо интересно в musikkonline, моля споделете. И аз ще пратя Liti Kjersti, ако някой се заинтригува.

Ох, твърде лично е всичко това. Има песни, които преживявам много, много лично. Искам да споделя преливащата си любов, а пък то някакси не може. А аз и не мисля много много какво пиша... Предимно си слушам, и ми доставя удоволствие да слушам, мисля и пиша за песента - така й се отдавам още по-пълно.
Ще я прегоря и нея, както прегарям всичко, в което се влюбвам толкова интензивно. Нищо. За какво да я пазя? Една-две такива обсесии годишно са напълно достатъчни, за да държат човек жив. Горе-долу на такива интервали ми се случват.
И това не е първия път, когато изписвам тонове думи във възхвала на "някаква си" песен. Значи след половин-една година чакайте отново подобно включване :)

Survivor

Едно от малкото събития, които достигат до мен от "външния свят", това е Survivor. Всяка вечер в 8 храня Деян и по едно съвпадение Survivor точно тогава започва. Така се получи, че почти от началото го гледам - е, частично, докато се занимавам с Деянски, разбира се, а и редовно пропускам втората част, понеже след като го нахраня го слагам да си легне и тогава само слухтя от другата стая, а пък то не се чува много, щото съм намалила телевизора, щото нали приспивам :)
Но така или иначе станах свидетел на образите там, и от време на време си мисля за тях. Знам, че вие не го гледате и не знаете кои са тези хора, но аз все пак ще си напиша какво си мисля. На мен ми станаха някак близки.

Агонцев. Първия човек, който ме впечатли в предаването. Личност с много силно излъчване, страшно харизматичен. Енергичен и деен, басма не цепи, коня в реката не си оставя, дебел и прям, абе - чаровник. Отказът му да се състезава с Дренски след отпадането си беше един от най-емоционалните моменти в предаването. Впечатляващо е романтичното му отношение към неща като чест и достойнство - отишъл е там уж за парите (не отиват ли всички за това?), а се отказа сам от играта, защото се чувстваше посрамен, че предал племето си (понеже се напи на партито при сливането и изгуби неочаквано сервираното им изпитание в нощта на същото това парти). Survivor е индивидуална игра, победителят е един - но не, Агонцев предал съплеменниците си... и се самонаказа, като отказа да се унизи да играе срещу един от тия, пред които е виновен.
Най-вече си спомням за него как им построи тоалетна. На племето си. Другите лежат и се припичат, той ги организира да строят тоалетна, за да се ходи по нужда поне по малко по-цивилизован начин - "Айде бе, изпосрахме целия остров!". Никой не рачи да си размърда задника и Агонцев запретна ръкави и я построи сам. "Е сега и един вестник да имаше!..." :)

Дренски. Много ми стана мъчно за него, като отпадна на последното изпитание (като влах на Дунава). След 25 дни на Острова на Мъртвеца, където оцеляваше в по-екстремни условия от тези на останалите участници (понеже беше сам, без племе) и побеждаваше един след друг всички елиминирани от играта, за да запази безценния си втори шанс да се върне в общото племе и да играе за финала, направо да ти се скъса сърцето, че не издържа да остане последен в играта. Забележителното за него е, че докато другите в племето, когато бяха заедно, се отдадоха на униние и паднаха духом неимоверно много (заради липсата на храна най-вече, но също и гадното време, плъхове и пр.), той, сам, вместо да се спихне най-много от всички, точно обратното - беше най-нахъсания и най-мотивиран участник. Тоя човек все едно че гладът не го засягаше - тренираше с кросове по плажа, с набирания, с коремни преси и се готвеше целенасочено и волево за всяка следваща битка. Винаги бих си помислила, че тези, които са заедно, имат по-голям шанс за оцеляване, особено психически. Оказва се, че не е така. Докато племето Дрейк се разпадаше, Дренски беше съсредоточен и мобилизиран.

Светла. По едно време най-много ми се искаше тя да спечели, въпреки известната доза лицемерие, която проявява (например суровите й коментари по адрес на Лъчо, след като го елиминираха, при положение че цяла игра беше в партия с него). Като цяло е точна и яка мадама, и на мен ми харесва, че имаме такъв образ на екрана. Поддръжката на зрителите за нея издава зрелост. Много е лесно да й се подигравае човек за дебелия глас и мъжкото излъчване, но хората я уважават заради постиженията й в спорта и това взима превес - хубаво е, че не са чак толкова малоумни, колкото бих очаквала в някой по-черноглед ден.
Много ми е мъчно, че близките й отказаха да говорят с нея по телефона, когато се класира за финала. Като знаеш в какви условия живее тоя човек и как е на ръба на възможностите си - физически, но още повече психически - и се чудиш какви трябва да са тия зверове, да откажат морална подкрепа когато най-много се нуждае от нея. Те едва ли са си представяли точно какво й е било да е там, но при всички положения беше много грозно, а най-вече, че мъжът й забранил и на детето й да се чуе с нея.
Друго, което ме впечатли, е какво щяла да прави с парите, ако ги спечели - едно от нещата, които искаше да купи, беше "нов компютър на детето". Представям си, че човек трябва да е доста затруднен финансово, за да се нуждае от голямата награда в някакво състезание, за да си позволи да купи компютър. Признак за много нисък финансов хоризонт е това изказване.
Хубаво е, че стана любимец на зрителите и спечели кола и някаква парична награда. Наистина щеше да е жалко, ако беше останала без нищо.

Георги Костадинов. Първоначално ме дразнеше, понеже от откъслечни реплики бях останала с впечатлението, че е непоправим женомразец. В интервюто с журито обаче той даде доста смислени отговори по "женския въпрос", така че си преразгледах мнението. А междувременно се бях убедила, че този човек, наред с Дренски, наистина заслужаваше да спечели състезанието. Много силен в игрите, чисто физически очевидно най-добре подготвения участник, и в същото време с кристална мисъл и много добри интерперсонални (?) умения, които си проличаха в интервюто с журито - той просто блесна там, на фона на Светла, която не можа да изкаже нито една убедителна позиция, не можа да се продаде, да убеди никого да гласува за нея.
А това какво ще направи с парите мисля, че грабна сърцата на повечето хора - апартамент за себе си и с остатъка да подсигури родителите си - чие сърце не би се стопило, като се окаже, че "лошото момче" всъщност е такова добро момче ;)

Владо Карамазов. Водещият се справяше значително по-добре от Камен миналата година, и въпреки че не е мистър Харизма, все пак ми направи положително впечатление. До нощта на финала, когато направи непростимата издънка да попита Жоро Костадинов дали все още работи като стриптийзьор и на отговора "не" да реагира с "Браво!". То е все едно да му кажеш, че си смятал професията му за недостойна и унизителна. А недостойното и унизителното в тоя род професии (проституцията в това число) се определя единствено от съзнанието на практикуващия. Справка Firefly, където Инара като компаньонка е най-престижният и уважаван в обществото персонаж на кораба.

Лъчезар. Обвиняваха го в интригантство, което аз не можех да проследя поради откъслечното гледане на епизодите, но тоя човек ме възхити с точния поглед, който имаше върху ситуацията във всеки един момент.

Хубаво състезание. Не знам как е било миналата година, тогава ми се струваше скучно, но и не го гледах; Камен също ме отблъсна - уникално неприятен човек... Но си мисля, че ако имам възможност да гледам следващото издание, бих го гледала.
Живот и здраве, тогава ще ходя на работа, Деянски ще е на година и нещо и баш по това време (8ч вечерта), дори и вече да съм се прибрала вкъщи, ще предпочитам да общувам с него, отколкото да гледам Survivor.

Смехове - 2

Сетих се още :)

- Когато Веселин го подхвърля във въздуха, то е неистов смях с глас, кикотене и голяма радост.
- Когато е гладен и е мрънкал, и му приготвим бутилката и я види, тогава протяга ръце към нея и се задъхва от нетърпение и се усмихва.
- Разбира се, има знаменитата "точка в тавана", което е да си избере несъществуващо забавление в тавана, да се одзвери в него и да прави бухалски звуци (няма как да ги напиша) и да се усмихва, дори цвили понякога - през цялото време вперил поглед в някакво място, където, уверявам ви, нищичко няма :) Само бял таван!

Смехове

Има различен вид реакции на положителни стимули.

- Играчки от типа на "активната гимнастика" - цвили, рита с крака, задъхва се от прилив на енергия, от време на време поспира за да ги инспектира по-внимателно, после пак решава че са много яки и пак изцвилва
- Играчки от типа на Сънчо и телевизора (свети и свири) - гледа ги като омагьосан, без да отмества поглед и без изражение
- Играчки от типа на палячето Пальо и октопода Ото (свирят, като издърпаш едно въженце) - гледа ги с любопитство и лека изненада и им се усмихва - мисля, че тях ги приема за личности, не за предмети.
- Игри с мен - криеница (от 2 дена сме я открили) и "буба лази" - кикоти се с глас, маха с ръце и се опитва да ме пипне. След като се изкикоти, замлъква и чака още. Частен случай е когато се надвеся над него без да си играя - протяга ръце и ме хваща за бузите да ме пипа и щипе - демек ставам и аз "активна гимнастика".

А когато лежи в количката и е спал, и току-що се е събудил, гледа много сериозно и ако в тоя момент му се усмихна, ми се усмихва и той в отговор - много мило и много разтапящо.
Освен това като сме го оставили да заспива, а той не ще и скучае и мрънка, и като отиде някой от нас при него, целия грейва в такава радост, че ето дошъл е някой да го забавлява, ама тогава никак не ми е мило и разтапящо, ами се ядосвам, че вместо да се успокоява и заспива, той се активизира. Но пак не мога да се сдържа да не му се ухиля насреща. И отиде цялото заспиване... :)

Мъжки мурафети

Деян много обича да стои по гол задник. Като го сложа на повивалника, отначало се начумерва, готов да заплаче, защото е хоризонтиран когато не е време за сън, но щом сваля памперса и го оставя по дупе - то е кеф, то е радост, то е чудо - кракорита, ръкомаха, цвили, смее се с глас (може би го гъделичкат мокрите кърпички, те са студени) и изобщо много е щастлив. Оставям го така малко да постои, да се нарита, да види въздух туй дупе - няма само да се спарва под тия памперси я.
В последни дни младежът откри, че има пишка. С извинение за термина, но пенис имат мъжете, бебетата си имат пишки. (Според педиатърката - членче, ама някак не ми върви.) Хваща я с ръка и си я държи, докато се оглежда насам-натам сякаш нищо. Ето значи кога се появявал тоя навик, от който някои мъже не се отървават до края на живота си! А пък аз изтръпвам, защото малките му пръстчета са като менгемета (а аз знам - нали ми стиска пръстите докато го храня с шишето - чак ми спира кръвта) и направо леденея да не вземе да стисне по-силно или да дръпне по-рязко :)) Е, досега не се е случвало.
А в един материал, който четох на тема фимоза (така се нарича срастването на кожата на върха на пениса, което навремето масово е било считано за показание за оперативна намеса), и там пишеше, че фимозата се предотвратява от това, че момченцата започват да си играят с пишките и в тоя процес извършват цялата необходима профилактика (а именно - да опънат кожата така, че да не се стигне до срастване).
Излиза, че дълбока медицинска логика се криела в думите "Нямаш ли си пишка да си играеш!" :)

А за захранването да кажа - засега приема моркова добре, а аз много се кефя да го храня с лъжичка - така ми е значително по-интересно. Нищо, че бастисахме с оранжеви лекета маса лигавници и едно любимо боди.

Освен това вече не се задоволява да стои полуседнал-полулегнал в столчето за кола, ами се опитва да се надига, като си изправя главата (все едно коремна преса прави) - иска да си е съвсем седнал. Слагам го в ъгъла на дивана и си седи така много време, преди да се хлъзне постепенно надолу.

Днес извърших и първото ресане. Много се беше разрошил :)) и си викам ае, да видим тия бебешки четки и гребенчета за какво аджеба служат. Четката е прелест! Толкова мекичка, и оставя косата да стои сресана, но пухкава, а не зализана.

Пътува ми се

По BBT допреди малко даваха филм за Лас Вегас. Доста кухо и празнозвънтящо се чувствах, докато бях там (по работа преди 2 години), но сега вече не помня това усещане, и филмът събуди само носталгия, желание да отида пак и да споделя с любимите си хора това, което ме е впечатлило.

Аз съм от хората, които пътуват не за да отидат на ново място, а за да се върнат пак на същото. Където и да пътувам, най-силното ми усещане не е преди да замина (не изпитвам кой знае каква предпътешественическа тръпка, като не знам какво ме очаква), а после - искам да отида пак, да се върна на същото място и да преживея всичко отново, и да е колкото може по-същото. Ако съм била сама, трябва този път с Веселин - и е особено важно да бъде същото, за да може и той да види и да разбере и да преживее, каквото ме е впечатлило мен първия път.

Сега вече започвам да искам и с Деян... С него обаче ще е различно. Но пак ще е хубаво. Ще видим други аспекти на същите дестинации. Където преди съм обикаляла по музеи и галерии, сега ще търсим зоопаркове и лунапаркове; където преди съм се шляла по улиците, за да се потопя в атмосферата, сега няма да е достатъчно, ще трябва да организираме събития, следващи едно след друго; вместо посещения на исторически камънаци ще ходим да яздим слонове; вместо да попиваме нощния дух на града, ще ставаме рано, за да хванем матинетата; вместо Музей на Секса ще е Леголанд. Един друг свят ще е това и едни другояче изглеждащи места. И пак си искам да са същите.

И така, програмата за Пътуване с Веселин занапред включва Йорк, фиордите (норвежките) и обиколка на средна Италия с акцент върху Флоренция. Но най-вече Вегас: трябва фонтаните на Bellagio да танцуват на същата песен, разходката до Каньона да е по същата програма и да ни вози същият пилот на същата Чесна; трябва да обиколим всички хотели и да отчетем грандоманщината им, да съзерцаваме Wynn (тоя хотел ми е адаш) и да видим оригиналите на няколко от най-известните творби на импресионизма (хем че не го харесвам) в частната изложба на Steve Wynn; да се качим на Полуайфеловата кула, да се изтормозим как няма нищо свестно за ядене, да отседнем половината време в Ривиера, другата половина - в Хилтън, да гледаме Fashionistas, да видим Star Trek изложбата. Трябва обаче и да разширим програмата - да гледаме Cirque du Soleil, да се возим на влакчето на Стратосферата (и трябва да му хареса, а не да се скараме защо не ще да се качи) и да отидем до Fremont.
Програма Вегас с Веселин и Деян би включвала непременно Каньона с Чесната (ама не знам пускат ли малки деца на тия самолетчета), а Cirque du Soleil си е цирк - нека после разправя на другите деца, че е ходил на цирк в Лас Вегас и какви неща е видял там. Някакъв аквапарк имало, показаха във филма - Wet'n'Wild - и на такова трябва да идем заради него. Вместо Bellagio ще гледаме пиратската битка и потъването на кораба при Treasure Island; а Fashionistas ще го прескочим.

В Йорк, на фиордите и из Италия няма какво да мъкна младежа, понеже нито ще оцени атмосферните кръчми, нито природните красоти, нито многобройните изложби и църкви - на тия места сме си само с Веселин.

Деян обаче трябва да бъде завлечен до Тайланд - возен на кану, разхождан из островите, хранен с пресни ананаси и със съмнителни улични бананови палачинки; трябва с него да направим всички ония неща, които пропуснахме този януари - да видим крокодилска ферма, да яздим слонове, да храним маймуни. После кое дете в училище ще може да се похвали, че се е качвало на слон!...

Абе за мен май е много важно Деян да може да се хвали с разни неща. Ще възпитам един на мама фукльото. Но от съществено значение е да расте сред съученици, за които фукане ще е кой къде е бил и какво е преживял / видял / направил, а не... да си мерят GSM-ите и колите на бащите си. И също така - да му се втълпи (ок, възпита) как с едното има смисъл да се похвали човек, а с другото - не.

Захранване

Днес за пръв път човекът вкуси истинска храна, а именно 2 лъжички пюре от морков.
Опитът беше успешен, ако съдя по това, че за втората лъжичка с готовност отвори уста.
После стои малко несигурен - "хубаво, озова се някаква субстанция в устата ми, а сега какво да правя?"

От моя страна следва стриктно следене на състоянието - дали няма да се активизира атопията. Надявам се да не е алергичен към моркови.
За мен храненето с лъжичка е... ура! - разнообразие :)
Да видим колко скоро ще изокам и от него :))

А пък Вектрата си има плюс един нов таван, минус една липсваща лайсна (незнайно къде се затрила в галимацията покрай таваноподмяната). Искам да возя някого.