По BBT допреди малко даваха филм за Лас Вегас. Доста кухо и празнозвънтящо се чувствах, докато бях там (по работа преди 2 години), но сега вече не помня това усещане, и филмът събуди само носталгия, желание да отида пак и да споделя с любимите си хора това, което ме е впечатлило.
Аз съм от хората, които пътуват не за да отидат на ново място, а за да се върнат пак на същото. Където и да пътувам, най-силното ми усещане не е преди да замина (не изпитвам кой знае каква предпътешественическа тръпка, като не знам какво ме очаква), а после - искам да отида пак, да се върна на същото място и да преживея всичко отново, и да е колкото може по-същото. Ако съм била сама, трябва този път с Веселин - и е особено важно да бъде същото, за да може и той да види и да разбере и да преживее, каквото ме е впечатлило мен първия път.
Сега вече започвам да искам и с Деян... С него обаче ще е различно. Но пак ще е хубаво. Ще видим други аспекти на същите дестинации. Където преди съм обикаляла по музеи и галерии, сега ще търсим зоопаркове и лунапаркове; където преди съм се шляла по улиците, за да се потопя в атмосферата, сега няма да е достатъчно, ще трябва да организираме събития, следващи едно след друго; вместо посещения на исторически камънаци ще ходим да яздим слонове; вместо да попиваме нощния дух на града, ще ставаме рано, за да хванем матинетата; вместо Музей на Секса ще е Леголанд. Един друг свят ще е това и едни другояче изглеждащи места. И пак си искам да са същите.
И така, програмата за Пътуване с Веселин занапред включва Йорк, фиордите (норвежките) и обиколка на средна Италия с акцент върху Флоренция. Но най-вече Вегас: трябва фонтаните на Bellagio да танцуват на същата песен, разходката до Каньона да е по същата програма и да ни вози същият пилот на същата Чесна; трябва да обиколим всички хотели и да отчетем грандоманщината им, да съзерцаваме Wynn (тоя хотел ми е адаш) и да видим оригиналите на няколко от най-известните творби на импресионизма (хем че не го харесвам) в частната изложба на Steve Wynn; да се качим на Полуайфеловата кула, да се изтормозим как няма нищо свестно за ядене, да отседнем половината време в Ривиера, другата половина - в Хилтън, да гледаме Fashionistas, да видим Star Trek изложбата. Трябва обаче и да разширим програмата - да гледаме Cirque du Soleil, да се возим на влакчето на Стратосферата (и трябва да му хареса, а не да се скараме защо не ще да се качи) и да отидем до Fremont.
Програма Вегас с Веселин и Деян би включвала непременно Каньона с Чесната (ама не знам пускат ли малки деца на тия самолетчета), а Cirque du Soleil си е цирк - нека после разправя на другите деца, че е ходил на цирк в Лас Вегас и какви неща е видял там. Някакъв аквапарк имало, показаха във филма - Wet'n'Wild - и на такова трябва да идем заради него. Вместо Bellagio ще гледаме пиратската битка и потъването на кораба при Treasure Island; а Fashionistas ще го прескочим.
В Йорк, на фиордите и из Италия няма какво да мъкна младежа, понеже нито ще оцени атмосферните кръчми, нито природните красоти, нито многобройните изложби и църкви - на тия места сме си само с Веселин.
Деян обаче трябва да бъде завлечен до Тайланд - возен на кану, разхождан из островите, хранен с пресни ананаси и със съмнителни улични бананови палачинки; трябва с него да направим всички ония неща, които пропуснахме този януари - да видим крокодилска ферма, да яздим слонове, да храним маймуни. После кое дете в училище ще може да се похвали, че се е качвало на слон!...
Абе за мен май е много важно Деян да може да се хвали с разни неща. Ще възпитам един на мама фукльото. Но от съществено значение е да расте сред съученици, за които фукане ще е кой къде е бил и какво е преживял / видял / направил, а не... да си мерят GSM-ите и колите на бащите си. И също така - да му се втълпи (ок, възпита) как с едното има смисъл да се похвали човек, а с другото - не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар