Смехове

Има различен вид реакции на положителни стимули.

- Играчки от типа на "активната гимнастика" - цвили, рита с крака, задъхва се от прилив на енергия, от време на време поспира за да ги инспектира по-внимателно, после пак решава че са много яки и пак изцвилва
- Играчки от типа на Сънчо и телевизора (свети и свири) - гледа ги като омагьосан, без да отмества поглед и без изражение
- Играчки от типа на палячето Пальо и октопода Ото (свирят, като издърпаш едно въженце) - гледа ги с любопитство и лека изненада и им се усмихва - мисля, че тях ги приема за личности, не за предмети.
- Игри с мен - криеница (от 2 дена сме я открили) и "буба лази" - кикоти се с глас, маха с ръце и се опитва да ме пипне. След като се изкикоти, замлъква и чака още. Частен случай е когато се надвеся над него без да си играя - протяга ръце и ме хваща за бузите да ме пипа и щипе - демек ставам и аз "активна гимнастика".

А когато лежи в количката и е спал, и току-що се е събудил, гледа много сериозно и ако в тоя момент му се усмихна, ми се усмихва и той в отговор - много мило и много разтапящо.
Освен това като сме го оставили да заспива, а той не ще и скучае и мрънка, и като отиде някой от нас при него, целия грейва в такава радост, че ето дошъл е някой да го забавлява, ама тогава никак не ми е мило и разтапящо, ами се ядосвам, че вместо да се успокоява и заспива, той се активизира. Но пак не мога да се сдържа да не му се ухиля насреща. И отиде цялото заспиване... :)