Планове

Пооправиха се нещата в офиса. Пак са непоносими и постоянно оставям запланувани неща за следващия ден (някои - със седмици), но все пак не е като да се работи до среднощ (да е жива Василена!!!).
(да СИ жива, Василена!)

За темата по-долу имах още някои неща да донапиша.
Това с детските селища.
Имахме едно време един учител по История на религиите - по-скоро ни беше ментор, защото ни учеше на много неща извън предмета си. Или пък може би това е било разбирането му за предмета му всъщност... Няма значение. Та той ме е научил по принцип що е това християнство. Ревностен християнин той самият, от него знам какво означава "да не хвърляш бисерите на свинете", "обърни другата буза", и - за което тук ми е думата - "каквото прави едната ръка, другата да не го знае".
(извинете за неточните цитати)
И то не какво означават на пръв поглед, а какво означават всъщност.

Така че не е редно изобщо да повдигам въпроса за каквато и да било дарителска дейност тук в този блог, имайки съзнанието че го четат поне 2+ човека. А го правя за втори път.
И изпитвам угризения и ме е срам - но пък това са нещата, над които размишлявам напоследък, а пък идеята на този блог е да е - ако не чак честен - то поне открит и минимално авто-цензуриран.
(Т.е. честен по онзи особен начин, който изключва представителност и обективност и включва цялото изкривяване на реалността, което се получава при селективното й отразяване и безотговорното отношение към изнасяните данни - понеже е частен дневник, не си правя труда да проверявам източниците си и дори да обмисля какви последствия върху околните би имало това, което ще напиша - всъщност старая се да игнорирам публиката максимално, с изключение само на Веселин, с когото се съобразявам).

И после - след този дълъг и криволичещ disclaimer - исках да повдигна въпроса за принципния подход при ситуацията: като не може да се помогне на всички, как да избереш на кого да помогнеш. (Нямам отговор и просто ще го оставя така. Но ме дразни, че нямам отговор.)

И след това, исках да пиша за плановете.
Как ние планираме разни неща за децата си, а те съвсем може да не се случат по този начин, по който сме ги планирали.
Например аз си представям как разхождам Деян в Младосткия парк. Но като си го представям, картината в главата ми включва Деян легнал в количката за новородено и аз я бутам или седя на пейка, а той спи. Което разбира се е нереалистично :) Докато се пренесем там, той изобщо няма да ползва количка, а дори и в момента, как да кажа, неговите разходки изобщо не изглеждат по този начин. Но за мен отглеждането на дете си е свързано с онези 6 месеца, когато си бях вкъщи с него и ежедневието ни беше точно такова.
Представям си също как се прибирам от работа рано, навън още е светло, и имам много време да си играя с него и да си бърборим.
И че учи в училището, където в момента е първокласничка Марта на Весо, а след години по-малкият син на Весо, Борис, ще е или в един клас с Деян, или във випуска преди него.
Те могат да се прибират да си учат у нас, защото сме близо до училището.
Представям си, че Деян и Борис ще си бъдат много добри приятели, как иначе.
Удобно игнорирам факта, че аз не съм приятелка с детето на нито едни приятели на наште. Дори тези, с които сме играли често като деца, когато са си ходили на гости и са ни мъкнели с тях - и с тях не сме били близки отвъд ранната ученическа възраст, а после съвсем се отдалечихме - различни хора с различни интереси.
Деян също така ще бъде отличен ученик, ще влезе в най-реномираната гимназия (която се пада тогава) и ще следва в най-якия университет най-перспективната и подходяща за него специалност (нямам идея кои са).
От време на време си самонапомням, че може пък да не е непременно отличник, може училището изобщо да не му върви. Нямам никаква идея как се оправя човек с такава ситуация. Познавам толкова народ, които са свестни хора и проспериращи в трудовия си живот, а са се борили за тройки и четворки. Знам от житейския си опит, че да се справяш в училище прави живота ти по-лесен, докато си там, но в никакъв случай не е решаващо за това какво се случва с тебе по-нататък: след като завършиш, личните качества и късметът са по-важни. Та трябва ли човек да махне с ръка и да остави хлапето да джитка на Х-бокса вместо да си напише домашното.

Ей такива ми ти работи.
Как е хубаво да има малко временце човек, да си побъбри със себе си писмено :)