Близо до бебето

Озовах се на шопинг тия дни без да искам и зърнах на рафта в книжарницата книгата "Близо до бебето" на Василена Доткова. Много от вас линкват към блога на Василена, така че не ви е неизвестна, а и аз наминавам оттам сегиз-тогиз.

И понеже имам бременна приятелка, рекох си - я да й я купя. Надали досега се е намерил някой, който да й я препоръча, щото нали дефолтния избор при книги за бременност и отглеждане на бебета си остава д-р Спок или нещо по-осъвременено но в същия стил. А това е съвсем друго.

Всъщност, както бях писала много отдавна, когато човек прави грешки - а той неминуемо прави - после е силно склонен да раздава безплатни съвети на следващите след него, така че да ги предпази от своите грешки. И като че ли става най-голям експерт тъкмо в нещата, които е направил погрешно.
Така и аз.

Прегледах набързо книгата - прочетох я "на вентилатор", както се казва - по пътя насам към офиса. Тя е леко написана и се чете много лесно и бързо, та докато таксито се моташе из задръстванията, на мен погледът ми се замъгляваше от описанията на това как страда бебето, когато го оставим и излезем от стаята, а то иска само да бъде гушнато, да е близо до човешко тяло. И други подобни зверства, които родителят извършва защото много внимава да не би да сбърка нещо, а са му казали, нали, че храненето трябва да е на 3 часа, през нощта не, бебето да спи в отделна стая и т.н.
Иска ми се да я бях прочела по-рано.

Тя ми е малко крайна тая книга, понеже аз самата съм си продукт на съвременното общество - кариеристка съм, консуматорка, егоистка, и обичам да ми е лесно. И освен това изобщо не ми се занимаваше с бебета и майчинство, когато забременях. По-скоро се паникьосвах как ще се отрази бебето на живота ми. И досега успявам изобщо да съм майка предимно благодарение на това, че Деян през седмица е при баба си в Ботевград и така ние имаме възможност да работим до късно, да ходим на кръчми и на кино и да се съсипваме по всички останали начини, с които сме свикнали.

Ужасно ме комплексират тези четива, защото изваждат на бял свят най-нелицеприятната истина за мене: че всъщност съм една ужасна майка.

Даже наскоро си мислих... Едно време заради мене майка ми се е лишила (се лишаваше, защото помня) от страшно много неща. Било е недоимък, финансови проблеми, далеч от идеално семейство. За мен никога не е било под съмнение дали тя ме обича. Достатъчно е да знам какво е направила за мен. А Деян един ден въз основа на какво ще добие сигурността, че аз го обичам? Аз не съм се лишила от нищо заради него. Неговото раждане и отглеждане не ми е попречило по никакъв начин. Животът ми си продължава, парите необходими за гледане на дете ги имаме - не делим от залъка си, за да му купим ботушки за зимата.

Още по-голямо обвинение е да виждам как Деян ме обича въпреки моята ужасност. И може би това е обяснението на неговото държание, за което писах в по-предния пост. Желанието му да се гушне в мен, как винаги ме търси, как се разплаква когато тръгна да излизам от стаята му - ами не съм го гушкала като малък достатъчно. Не съм го кърмила. Не съм го взимала в нашето легло.

Абе изобщо... разстроих се от тая книга. Аз и като наминавам през блога, също ми става такова гадно и виновно, и го затварям с усещането, че искам да избягам оттам по-бързо.

Хлабаво оправдание е неинформираността. Защото аз много добре знаех за съществуването на понятието attachment parenting. И в нашата книга пише за него (макар че те там не го препоръчват, а само съобщават че съществува и преразказват основната идея, но тя цялата ни книга е такава - информира за много варианти, но не дава готово решение - ти си избирай). Аз малко с насмешка гледах на някои прекалености и ми липсваше авторитет, който да каже: това е начинът. Като д-р Спок и педиатрите и акушерките те водят за носа в една посока, ти не можеш просто щото си чул че има и друго, да кажеш "аз пък си настоявам за другото". Трябвало е да се закопая повече, да науча повече, не биваше да отхвърлям "тия сега модерните теории" с такава лека ръка, както ги отхвърляха хората, които слушах.

Знам, че един ден Деяновото братче или сестриче ще бъде гушкано и носено на ръце и люляно. И мисля, че вече знам как да се преборя, за да бъде и кърмено. Надявам се.

Сега засега ще се погрижа за новодошлата в обществото на майките. Дано тя направи по-добър избор от мен.