Шофьорче

Деян го качили вчера на електрическите колички, с които напоследък гледам дечурлигата много бръмчат по площадите. Последно, като минавахме покрай тях с него, аз му обяснявах, че тези колички са за по-големите деца, и му обещах като стане по-голям, непременно да го кача да се вози на тях. Но под "по-голям" определено нямах предвид "с една седмица" :)

Според мен беше абсолютно невъзможно да схване концепцията за, от една страна, натискането на педал за да се движиш, и от друга, въртенето на волан, за да насочваш. Оказало се обаче, че тия сложни операции ни най-малко не го затрудняват. Натискал си и си карал и си завивал накъдето реши - точно като "по-голямо" дете.

Трябва да го видя, за да го повярвам - той е на 1 година и 10 месеца (става днес), а според мен тези колички са предназначени поне за 3+. Трябва да се поинтересувам и какво пише на тях.

Като всяка майка, в момента съм непоколебимо убедена, че детето ми е гениално.

Преобладаващото мнение (не мога да не го напиша и тук, няма да се изтърка скоро), е че Деян ще вземе книжка преди баща си :)

И освен дето се справя, изглежда му и харесва страшно много, защото настанал голям рев и тръшкане, когато трябвало да си тръгват. Ревал и викал "колите, колите".

Между другото, доколкото си спомням като малка официалната версия какво правят колите беше "бууууу" (дори бебешката дума за кола беше "бу-то"). За Деян няма "бу" (не сме го учили на такава дума), а какво прави колата? - "имчии" (="бръмчи").

Уша

Вчера ходихме със Здравко да си вземе котенце. Харесаха се взаимно, дребосът се казва Уша и е момиче и има мъничка муцунка и светещи като фенери оцъклени очички. Черно. Аз като бивш коткостопанин бях главен консултант на тема котешки шопинг и дадох съвети относно основна грижа за натлапончето.

И отново ми залипсва Миша. Не оня тип липсване, който се оправя, когато отидеш и я видиш за малко, а онзи, който е свързан с цялата промяна на ситуацията: липсва ми животът, в който се прибирам вечер и тя е вкъщи, прави своите си магарии, своите си фасони, своите си пози - такива, които не са като на никоя друга котка. Липсва ми нейната уникалност, характерът й, навиците й, на които бях свидетел всеки ден.
Днес обяснявах на Здравко как котката се различава от кучето най-вече по това, че нейният характер не зависи от твоя. Тя те учи да зачиташ правото на "някакво си" животно да има собствена личност, желания и поведение; учи те на уважение и на приемане - котката няма собственик, има само стопанин - и хубавото на съжителството с котка е, че противодейства именно на нашите собственически пориви, на егоцентризма и самовлюбеността ни.

Разбира се, Деян е по-важен. Няма дискусия по този въпрос. Аз знам, че не съм зарязала Миша заради невалидна причина. Но би ми се искало някой ден да имаме котка вкъщи и Деян също да съжителства с котка, стига да е възможно... Може би след пубертета, когато евентуално отшумяват алергиите на детството. Но след пубертета ще е късно да се използва този добър начин за градене на характер; а и за отшумяването на алергиите няма гаранция. Веселин също има алергия към котка (все се чудеше защо постоянно го сърби носът, и сега докато пренасяхме Уша изведнъж установи, че откак сме без Миша не го е сърбял по точно този начин) - но срещу алергиите пък си има Зиртек... де да знам. Най-тъжното е, че дори в едно такова хипотетично бъдеще нашата евентуална бъдеща котка няма да е Миша, а някоя друга, с цялата тъжна различност и неизбежните сравнения "а помниш ли как Миша правеше така и така...".

Снимка

Дължимата за 24 март снимка - качвам я сега. И е по-късно от тогава направена, големи измамници сме ей.
Старата остава тук:


Новата е направена в парка Заимов... голяма игра падна тогава с тия пъчки и кенкени; а на всичкото отгоре се научи да е пързаля на пързалка. И да се катери на катерушка. Последното не се е учил, ами като плъпна нагоре си изглеждаше роден научен.

Пробвахме да го пуснем да скача на ония надуваемите замъци, ама се пупаши.
Което ни спестява по 2 лв на 10-минутка ;)

Бра ми цветенца и ми ги носи и казва "Буадаай!" ("заповядай")
С Руми бяхме, баща ми не успя да дойде... Прелестен ден - слънчево, пролетно, хората разхождат кучета (Деян в момента е открил "гоамо" и "малко" и сравнява всяко нещо, вкл. кучетата наоколо. Разбира се, когато не се пупаши от тях).

Деян в офис

Вчера заведох Деян в офиса. Бях си взела един ден неплатен отпуск, защото нямаше кой да го гледа, и постоях постоях вкъщи с него, времето гадно, ветровито, не върви да излезем навън, и след обедния сън го грабнах и айде на "(р)абота".
Колегите ми реагират много смешно :)
Повечето гледат да спазват дистанция. Гаче някакво извънземно виждат и не знаят откъде ще извади някое пипало и ще ги нападне. От безопасно разстояние го разглеждат и зорко не го изпускат от поглед. Дени заяви, че не иска да има нищо общо, и си взе обратно пингвина, който Деян му беше откраднал от бюрото. Уви, след като го беше треснал в земята, от което клюнът му се счупи.
Тези, дето имат деца, са свикнали на тодлъри - Чоки гледа и сравнява с Боянчо, но не се доближи, защото Боянчо е болен в момента. А Росен много приятелски настроен - личи си как като има опит човек, спира да се страхува от децата :) Но пусто много едър като телосложение и Деян по-скоро се стъписа от него. Което разбира се не му попречи да му открадне една дибка и една даба от бюрото. Нахално детенце :)
Албенка ("кака Мбенка") тутакси спечели Деяновото доверие и се превърна в безспорна любимка, като го гушна, сложи го да седне в скута й, и взе да го учи да рисува. Рисуваха, мазаха, драскаха - аз излизах и влизах от стаята, а Деян изобщо не забелязваше - при положение че нормалната ситуация е да стои вкопчен в моя крак за уверение, че съм там, никъде няма да избягам и че той ще бъде в безопасност сред всичките тези непознати и потенциално враждебни хора.
Здравко включи на ignore, обърна се към монитора си и взе да си работи - че даже успя и да свърши добра работа :) междувременно Деян сочеше към него и викаше "Дако. Еее там!" и ходеше да го гледа отблизо и да му носи и взима неща. Здравко щедро сподели с него плюшената си панда, след като Деян в продължение на 3 минути сочеше към нея и настоятелно повтаряше "Панда! Панда! Панда! Панда!" Като я получи, рече "Гуши!", гушна я и хукна към другия офис да им я показва.
Тая нощ се събужда на 2 пъти с плач "Мамо, мамо" - май така прави, като се е превъзбудил от емоции през деня :) Ще трябва да забележа дали има зависимост.

Мазньо

Деян се е научил да ни играе по тънките струнки.
Цяла сутрин ме налага по главата и като кажа "мама я боли така!", веднага минава на режим "оо, оо, оо" и ме гали и ме целува. Аз се усмихвам, то мое ли да не се усмихнеш, и казвам добре, мама прощава. И после той почва пак да налага.

Пък като ме ухапе, питам:
- Защо ухапа мама?
- Упапа?
И сега официално думата за ухапване е "упапа".

Пък като го питаш "Деян чий?", понякога се сеща да каже: "Меов!"
Толкова му стига артикулацията на детето :) Но е ясно, че в главата му е "Ефремов" :)

А като баща му го води към банята да му мием дупето, Деян се провиква: "Гольо, гольоо!"
Щот ние така му викаме като е голичък :)

Днес ме застреля с някаква дълга поредица. Гледа към библиотеката, където обикновено стои кофата с кубчетата, и заявява: Кофа! Намияяя... (няма я). После се обръща през дивана към постелката зад дивана, където всъщност стои кофата с разпилените кубчета, посочва и обяснява: Еее там!

На мама умното.
;)

Мамо, пъчка!

Папица е култовата дума за патица.
И как пропуснах да кажа Дудаи!
Дудаи ее тук! (и сочи къде се е ударил)
Опаи ее тук! (и си сочи недозарасналите рани по дланта от опарването на котлона миналата седмица)
Епка! - лепка (и показва напред пръстчета, омазани с нещо); а също: Маза! (демек - омаза)
Не. (отказва съвсем адекватно разни неща които не го кефят, като например да си вземе лекарството)
Буадаай! (и ти връчва нещо - демек "заповядай!")
Тои! = Отвори ми това!

Онкан конче - морско конче
Кума-кумай - искам веднага да ми дадеш ето това, което ти соча.
Бионка - новата дума за бом-бомбонка (биберонка). Бавно се приближава до истината.

Антън тънчо гоица даи кажа еа ноч чица чее тънно ече ън...
Абчо, мина, кета = Бързо есенният ден отмина, спи на топло Врабчо край комина, спят градчета (вероятно го чува като "крачета") и селца, лека нощ деца, лека нощ деца. Това го помни от оня път когато му пусках старите Сънчовци, и сега си го иска да му го пея за приспиване. Зер той си знае кой е Врабчо и какво е крачета, а вероятно и останалото някакси си го догажда :) Много ми се ще да знам какво си мисли като чува из песничките такава мешавица от познати и непознати думи...

И се е научил да целува. Цункай мама, цункай тати - изпълнява детето. Ние се размазваме :) И настава едно взаимно всесемейно нацелуване, любов и прегръдки - идилия :)

Днес с леля Фани като били навън, ми намерили цвете и си го кътат тука да ми го дадат. Та се връщам аз и леля Фани като си затръгва, се подсещат за цветето - а то пръчка от оня пролетния храст с жълтите цветенца - и тя му го дава да ми го връчи и го подсеща да ми каже "Мамо, заповядай!". Деян обаче настоятелно го протяга към мен, без да обели и дума, и ме гледа в упор, да го взема. Аз не взимам, чакам да ми каже "заповядай". Решавам да го подсетя: "Мамо, заповядай!" - на което той най-накрая отвръща: "Мамо, пъчка!" :)

А, научих го да вика на баща си за разни неща. Например като го преобувам, викаме: Татии, пампес! И тати търчи да носи памперс.

А като пръцне, се ухилва гордо и оповестява: пъц! И се оглежда да си обере лаврите от присъстващите, които неизменно се развеселяват :)

Пък бях споменала, че го научихме да казва "о, боже!" - днес като се върнах, с тия думи ме посрещна: "Ооо, божеее, ооо, божеее!"
Неимоверно сладък, излишно е да казвам.

Още на антибиотик, кашля и се сополиви, утре сутринта сме на лекар да видим какво ще се прави оттук нататък.

pak bolen - ep.4

ne gi broja ama maj stavat 4 razboljavaniata tazi godina (i izobshto).
Men me summonnaha v Botevgrad i updatevam ot telefon. mnogo sym dovolna ot taja nokia e63: izpolzvaemo udoben internet i super udobna qwerty klaviatura.
Ta za Deyan mi beshe dumata, tozi pyt osven T i zapushen nos e dobil i kashlica. Tova hich ne mi haresva i moje bi shte si narusha pyrvonachalnite namerenia i vse pak shte si go otkaram v sofia da go vidi d-r Petrova. S nashata ugroza ot astma samo sme za kashlica. Ne stiga che d-r Mustakov zabrani da go razboljavame izobshto..
V toja red na misli, gradinata shte pochaka malko - kolkoto da reshim che sme OK pak da se razbolee. No mejduvremenno si dvijim dokumentite.
Iskam da vidja bebe Elena.
Dnes beshe prikazno hubav slynchev den v Sofia - a kato dpidoh tuka, mygla i dyjdelivo.
Deyan me iznudi da go zaveda pri kokoshkite v myglata. Tuka sreshtu bloka ima edna kyshta s dvor kydeto si gledat kokoshki - deyan si umira za tjah. Vecher kato se vyrne djado Penko, obiknoveno toj e choveka za razhodki. No dnes bjah vip ;)
Bjah se nakanila da si vzimam malko neplatena otpuska ama njama da mi se otvori parashuta - ima rabota.
A pyk Albena e super! Ako dava vse taka, skoro shte moga da se pensioniram! :)))
Hodi mi se v Stara zagora za maiskite praznici.
Ne uspjah da vidja Rumi dnes i da idem na Kamen Donev s Vesselin. Drugia pyt :)