Най-сладките думи и други дреболии

Сред нй-сладурските думи на Деян са:
- топ-топ-тамм (хипопотам) - безспорен фаворит
- бимбиф (бръмбар)
- пимпинк (пингвин)
- гуюф (гущер)
А пък според дядо му Пенко, може да брои до 20. Това се случва така:
Деян: Ноо, две, ти, тетии, пет, тес, сеем, осим, деет, деет.
Дядо му: А после?
Деян: Найсе, найсе, найсе, найсе, найсе, найсе...
:))

Също сладурско казва митка (мишка).
Наскоро е научил да казва "мии-аау' вместо само "мауу".
А тия дни му казах гарван и го запомни. Нарича го ганган.
А, и паик, паик :) за паяк. А понякога се чуди чуди и казва пупак.
Преди казваше пупашка, сега вече - опашка. Или опатка. Не съм много сигурна :)

Сочи си неща: крачетата, ръчичките, пръстчето, палчето (само че вдига показалче - май няма толкова контрол, че да вдигне само палче?), знае "куте" (кутре), онтки или нотки (нокти), тумбака, дупето (смешно си сочи отзад със сериозна физиономия), питката, гърдичките, устичката, очите, ушите, бузките, брадичката, устичката, нослето, главичката. В някои случаи показва главичката вместо тумбака :)

Е не ми омръзват тия работи начи. Тука едни все такива постове за говора са се заредили, ама е невероятна сладурщина това! И като му кажа: сладурчо! И той повтаря: дудуучо!

А, и казва "о боже ооо боожеее!" :)

Повтарям се, знам :)
А за лека нощ казва еа ноч!
А пък няма по-прекрасно нещо да се прибера вечер след работа и той да ме посрещне с любимото ми "добъ детъф!"

Днес Веселин го учи, че митката казва "цър". Деян го повтори като "цъф" :)

Между другото, някой подлец го е научил да казва "ии-по-по-там". Но ние веднага му обяснихме, че правилното си е топ-топ-тамм и се постарахме да му заличим толкова по-скучния изговор :)

Научил е малка, дуго. Пак. Оте (още). Нямаа (и показва празни ръчички).

Днес се изгори на котлона в Ботевград, защото хвана пръчката на решетката отгоре, след като газовия котлон беше работил и скарата още беше гореща. После обясняваше, че "мого мого паи" (много много пари) и ми даваше ръчичка да духам. Зачерви му се там, дано му мине бързичко. Но пък няма как да схване концепцията за "паи", ако не се опари поне веднъж. Надявам се да внимава повече... че наистина, много е щур и светкавично ги прави тези неща.

Мислим да пробваме детската градина там. Оказва се, че можем да го запишем без да се задължаваме с редовни целодневни посещения, което значи, че ще може да тръгне постепенно, така че да не е шоково за него. Да има време да свикне с децата, с учителките, с обстановката, преди, първо, да го оставят сам там, и после, да го оставят дори да спи. Тогава и за баба му ще е по-лесно да го гледа, че той в момента е голям дивчо и е много, много труден. Пък си е добре да има къде да го метнеш за 3-4 часа - прави ежедневието съвсем различно. А и социализирането с децата вече си е на дневен ред.

По-следващата седмица, когато отново ще е при нас, ще направим задължителните изследвания, и след това се надявам да тръгне. Тогава ще пиша как върви.

А Веселин го научил като са навън и е студено, да си държи ръката в джобчето. И сега си вървят така заедно - Деян с едната ръка държи Веселин, с другата си е бръкнал в джоба.
Освен ако си е намерил тонтинка на улицата - тогава си държи тонтинката.
Или пръчката, или камъка, или шишарката.

Много е добър с подреждачката за формички. Мисля, че ги разпознава по цвета. Най-много го затруднява тази формичка, при която цветът на елементчето не съвпада с цвета на канта около дупката, където трябва да влезе. Само едно е такова - оранжево, а кантът на дупката за него е син - и Деян винаги се опитва да го напъха в оранжева дупка.
Но пък не постигам още успех да го науча да сортираме кубчетата по цвят - сини на едно място, червени на друго, жълти на трето... Не схваща концепцията.
Но пък строим заедно. Правим си общи обекти, където се редуваме да слагаме кубчета. А понякога той ми ги дава на мене и ме подканя да ги сложа аз, но пак съвсем ясно си работим в екип.

Много обича да си набучва неща на виличка и да си ги яде така. Особено парченце моков.