Отиваме във водата при Зайка

С Деян си имаме един стандартен диалог, който мен много ме радва, защото прилича на истински разговор:
- Какво е това?
- Дибка.
- Какво правят рибките?
- Пуат.
- А къде плуват рибките - във...?
- Дудата.

Имаме си и още един - за багера.
- Какво е това?
- Баъф.
- Какво копае багера?
- Дупка.

Имаме си също така и практиката да си пеем диалогично - аз подавам началото на стиха, а Деян допълва последната дума, например:
- От дъждеца, ...
- Ааах!
- Нас не ни е...
- Тах!

И както съм споменавала вече, това много успешно го правим и със Зайченцето бяло:
- Сендало да?
- Паче.
- Малкото?
- Нуначе.
- На кого да?
- Каже.
- Път да му по-?
- Каже.
- Ей във тъм-
- Нината.
- С лампичка в ръ-?
- Ката.
- Малката све-?
- Туука.
- На щуреца?
- Буука.
- Зайчето ви-?
- Дала.
- Пътя му?
- Огала.
- Отишло при?
- Дайка.
(двамата):
- Свойта мила майка / Тойта миа майка.


Това са наизустени диалози и Деян надали разбира всички думи, които пеем. Вероятно само оттук-оттам някоя думичка прави смисъл. Но за мен илюзията, че си разговаряме наистина, е много силна :)


Та вчера ще тръгваме с Деян към Ботевград и аз сядам да си говоря с него:
- Сега къде отиваме маме, във...?
Очаквам да смотолеви Ботевград, а пък той убедено - тип "аа, аз тва го знам!" - изтърсва:
- Дудата.
Двамата с Веселин прихваме и решавам да сменя фразата, за да избягам от наизустените реплики.
- Някой друг път ще ходим във водата, не точно сега. А сега отиваме в Ботевград, миличък. В Бо-тев-град. А при кого отиваме там - при...?
(Очаквам "баба" или "дядо Пенко".)
- Дайка.

И доволен един такъв, и леко усмихнат, уверен че ми е дал правилния отговор щото, нали, той тва много добре го знае :)