Ранобудниче

Аз не че се оплаквам, ама напоследък Деян е взел да се събужда още по-рано от обикновено - последните няколко дни в 6:10 - което мен направо ме разбива.
Първото, което казва, като се събуди, е да проплаче с един такъв трагичен глас - "мама!"
Ако не му обърна внимание веднага, почва да ме замеря с биберонки и лигавници и да хленчи, докато му обърна.
Като види, че съм вече на негово разположение, заповядва: "Гуши!"
Това не значи просто да го гушна, както някой по-наивен би си помислил; о, не, то значи, че трябва да го вдигна от креватчето и да започна да изпълнявам всичките му желания.
Като е вече високо в ръцете ми (докато аз си мечтая да си легна обратно за да си доспя, но вече е немислимо), посочва към вратата и проплаква: "Тамм!"
Сякаш кой знае какво пък има там.
Много мрази да си стои в същата стая в която се е събудил. Възприема много ясна разлика между стая за спане и стаята, в която се случват интересни неща. И винаги бърза да отиде на интересното.

Съвсем друга бира е, когато се събужда от следобеден сън. Тогава се е наспал (щото сутрин съвсем явно се събужда преди да си е доспал - много глупаво от негова страна, не знам що го прави), спокоен е, не е кисел и очичките му греят. Седи си в креватчето и се усмихва - като отида при него, се радва да ме види, понякога се смее, понякога е игрив, понякога само си бърбори разни неща.
Много обичам да отида при него след следобедния сън. Аз никога не отивам веднага, щото той се разбужда бавно - има си нужда от време да си се попротегне, да си помрънка, да си затананика нещо, да си погняви каквото там си е намерил за гнявене, да си поприказва малко сам. Давам му това време и чак тогава отивам.

И аз така, като него, съм кисела сутрин. Особено преди да си изпия кафето (а пък той - млякото). Сега го чакам само да установи какво е правилното разрешение на проблема - а именно, да се спи блажено до 10! :)