Нищо ново, не ми се ляга още, макар да е вече почти 1 АМ, Веселин и Деян спят в другата стая. Имам да пиша един постинг ама не ми се отпочва сега, щото нямам толкова сили.
По пътя към къщи си мислех кое е това, което създава качествената литература: комбинация от какви неща? Колко е важен добре изграденият сетинг - в някои жанрове той е основното (но само той не е достатъчен), в други такъв няма, ползва се реалният забикалящ ни свят. Вярно ли е, че жанрът научна фантастика като цяло предполага некадърни писатели (прмерно поради това, че научният елемент, щом го има и е добре проучен или разработен, измества тежестта и фокуса от чисто художествените качества на текста).Защо фантастиката и фентъзито сякаш предъвкват стари теми и не ни казват нищо ново за живота?
Но това ли е основен отличителен белег на литературата - да ни казва нещо ново за живота?
Защо увлекателното писане е толкова, толкова трудно? Как се постига добър ритъм на повествованието? Необходим ли е той? Това, че текстове с добър ритъм на действието се възприемат по-лесно, тяхно предимство ли е? Чалга-текстове: влизат лесно?
Не съм чела фантастика доста отдавна (мисля, че бях споделила колко ми се вгадни - последно Урсула ле Гуин, навремето любима моя писателка, ме разочарова толкова, че едва издържах да дочета книгата й). Нийл Геймън май одобрявах наскоро, но той не е автор, по който да си изгубя ума. Просто е много умел в бравенето с езика - създава прелестни изречения, наслада за възприемане.
Пробвах да изляза извън тоя жанр и четох, по препоръка на Адисън, Гарп и след това Until I Find You; започнах и The Cider House Rules. Интересно ми е да се обикаля около границите на моя либерализъм, защото и самата аз не знам къде са... точно в кой момент решавам, че е прекалено - и в трите книги има ярки, трудно поносими сцени, но не са такива, че да се възмутя и да застана на категорична отрицателна позиция, напротив, търся в себе си разбиране.
Но това няма значение, въпросът е, кое прави добрата литература?
Само да си довърша Страхът в средновековния свят (тегаво върви, щото аз не чета много и я зарязвам за дълги периоди от време), и съм си подредила тука един Баудолино, който ме чака, силно препоръчан.
Така нямайки време и желание да чета (все не ми е до това) доста пропускам, и си мисля дали да не мина на аудио книги... все пак прекарвам по час и половина - два в задръствания ежедневно. И слушам на Тони и Сашо хитроумностите, добре че са те - егати бързите пасове - ама някакси не е достатъчно.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Чета The Road, на Кормак Макарти, която все пак заех, макар и не от вас.
Пример за фантастичен стил, думите ми влизат в мозъка и по-навътре, колкото и да не харесвам самото повествование. Абсолютно ме принуждава да преосмисля въздействието и значението на литературата. И да, въпросът е как възприемаме перфектно описана сцена, която е в разрез с позицията ни по определен въпрос. Може ли художествената литература да ни промени в реалния живот?:) И все такива.
Стигнах дотам, че отлагам поредната доза, защото ми идва прекалено силна.
Тъкмо снощи докато се езувех след този постинг попаднах от блог на блог та на едно ревю на Blood Meridian и след него - на The Road. Достатъчно ми е това, което Веселин беше споделил докато четеше книгата, за да знам, че няма да ми понесе; след тези ревюта обаче - в които бяха цитирани кратки пасажи от книгите - съвсем се убедих, че този автор не е за мен и за мойте напоследък бая поразклатени нервички.
Ще си остана с гледането на No Country for Old Men, точно толкова е максималната доза безнадеждност, която съм склонна да си причиня.
Майстор на словото, на типажите, на внушението - да, дори от откъслечния ми досег с него това ми става напълно ясно.
Има ги такива. Възхищавам им се, но нека да не ми бърникат в мозъка, твърде слаба съм за тях.
Публикуване на коментар