Баси как се натоварих.
Оказа се, че понеже съм шматката, която съм, пропускам всички срокове за подаване на болничния си в НОИ и съответно си губя майчинството с изключение на първите два трансфера, които покриавт, мисля, около 2 месеца.
Вместо да се осведомя какво има да се прави около тия болнични, аз готовански си седях и си чаках някой отнякъде (примерно счетоводството на фирмата) да ми се обади и да ми каже "вземи си болничен от еди-къде си".
Полагат ми се значителна сума пари, която сега ще си остане за държавата, защото съм пропуснала срока да си я поискам. За моя изненада имало срок и за моя изненада бил 3 месеца.
Тя не че системата е много "приятелски настроена към потребителя" (:Р) - първия болничен ми го даде АГ-то, втория ми го връчиха в болницата, и аз тъкмо реших, че те нещата автоматично си тръгват и някой отнякъде ще ми издаде и третия, и се оказа, че не било така. Трябвало да си го искам от педиатърката на Деян, а тя, като отидох при нея през декември, много се изненада защо така не ми го е издала още през септември и ми се скара, че толкова съм закъсняла.
Понеже срокът на този болничен е изтекъл преди повече от 3 месеца, ако сега работодателят ми го занесе в НОИ, не само няма да ми дадат парите, ами и ще глобят фирмата за закъснението, а глобата е до 5000 лв.
Решихме тоя болничен да го забравим.
Сега издирвам кой трябва да ми издаде следващия. Щото педито беше казала, че тя повече болнични не издава - работодателят трябвало да подаде някаква декларация от мен в НОИ. Работодателят казва, че му трябва болничен, който се взима или от педиатърката, или от моя личен лекар. Ангажирах майка ми да звъни на личния (на когото не съм виждала очите, щото не го ползвам) да го пита той ли трябва да издаде новия болничен. Той не знаел и щял да пита педиатрите при себе си, и тогава да каже.
На това отгоре счетоводителката на фирмата трябва да провери дали е възможно след периода на прекъсване да си подам все пак текуща декларация и да си получавам майчинството поне оттук нататък.
А на шефа някаква позната в НОИ трябва да провери същото нещо, стига шефът да успее да я издири.
Сама съм си виновна. Най- ме е яд, когато сама съм си виновна.
понеделник, 28 януари 2008 г.
петък, 25 януари 2008 г.
30
Днес ставам на 30.
Доскоро си мислех, че ще е повод за сдухване, ама изобщо не е. Превалих, така да се каже, сега тръгвам към заник, но не ми е неприятно. Не се чувствам стара, дори по-възрастна не се чувствам, всичко ми е наред, животът ми е подреден, единственото нещо, което е отшумяло вече, е младежкият ентусиазъм за неща, които вече не ми изглеждат толкова интересни. Не се паля лесно, добила съм лек цинизъм, все повече мързел, и съм се пристрастила към комфорта.
И попаднах на следния страхотен цитат, който перфектно се вписва в настоящото ми състояние на духа:
Доскоро си мислех, че ще е повод за сдухване, ама изобщо не е. Превалих, така да се каже, сега тръгвам към заник, но не ми е неприятно. Не се чувствам стара, дори по-възрастна не се чувствам, всичко ми е наред, животът ми е подреден, единственото нещо, което е отшумяло вече, е младежкият ентусиазъм за неща, които вече не ми изглеждат толкова интересни. Не се паля лесно, добила съм лек цинизъм, все повече мързел, и съм се пристрастила към комфорта.
И попаднах на следния страхотен цитат, който перфектно се вписва в настоящото ми състояние на духа:
The only people who envy the young are the ones who never manage to grow up.
четвъртък, 24 януари 2008 г.
Феминизъм и семейство
Прочетено при Openly Feminist:
Ето потенциална причинно-следствена връзка:
Феминизмът предполага равенство на половете, в основата на което лежи комбинация от равни части уважение към себе си и уважение към другия.
Това е предпоставка за равнопоставеност на ролите на двата пола в семейството, следователно в такова семейство липсва моделът "използвач и използван", характерен за неравностойните връзки.
А това е тъкмо моделът, отговорен за провала на повечето връзки (това разбира се не се опира на проучване, а само на common sense и житейски опит, но все пак ми се струва валидно). Неравностойните връзки имат множество слабости, които биха могли да доведат до провал:
- на използвания да му писне и да тръгне да се спасява
- на използвача да му омръзне и да си намери друго предизвикателство
- неумела комуникация между хора, които имат неконсистентна визия за света и мястото си в него. Пример: средната читателка на списание "Хай Клуб". Тя се интересува от мода и козметика, поддържа външния си вид, и смята, че е нейно право и задължение да изглежда максимално добре. Благодарение на добрия си външен вид си намира партньор. Обаче после се оказва, че партньорът харесва някоя, дето има още по-добър, или дори просто различен, външен вид. Това е логично поведение от страна на мъжа (не мъжете по принцип, а типа мъже, които си търсят жена за украшение), но жената го счита за нередно и не може да го приеме.
Жените, които не са феминистки, имат взаимнопротиворечащи си представи за себе си. От една страна завъртат живота си около мъжа / мъжете; от друга, все пак имат някаква гордост и поставят все някъде граница на това да бъдат третирани като изтривалки.
Аз ако бях мъж, не бих могла да проумея такава жена. Тя първо се самоопределя като моя изтривалка, а после се сърди, че я третирам съответно.
Същите тези жени постигат различни резултати с едни и същи методи - а това не може да не обърка човек! Гореописаната мадамка, да кажем, има интереси, изчерпващи се с темата "къде ще пазаруваме днес". В началото този кръг интереси работи добре за нея, защото й помага да си намери мъж. Впоследствие обаче се обръща срещу нея, защото кой мъж обича жена му по цял ден да харчи пари за неща, които според него са напълно излишни.
Ето и друга потенциална причинно-следствена връзка: Повечето феминистки са образовани жени. Като такива, те са с повече възможности за работа и реализация.
Оттук следват две неща:
1) в материално отношение: в семейството влизат повече пари, следователно избягваме мизерстването като мощен фактор за разпадане на връзка
2) в психологическо отношение: по-голям е шансът партньорите да имат сходен жизнен опит, а въз основа на него - и взаимен интерес към животите си, което пък е фактор за обогатяване и постоянно обновяване на връзката.
Cross-post-нато при Openly Feminist (използвам случая да обърна внимание на който не е забелязал, че съм добавила линк към този блог, който много точно изразява собствената ми феминистка позиция).
"Да, естествено, това че проучването показва, че хората с феминистки убеждения имат по-здрави и сексуално задоволяващи връзки, не означава, че техните връзки са такива, заради феминистките им убеждения."
Ето потенциална причинно-следствена връзка:
Феминизмът предполага равенство на половете, в основата на което лежи комбинация от равни части уважение към себе си и уважение към другия.
Това е предпоставка за равнопоставеност на ролите на двата пола в семейството, следователно в такова семейство липсва моделът "използвач и използван", характерен за неравностойните връзки.
А това е тъкмо моделът, отговорен за провала на повечето връзки (това разбира се не се опира на проучване, а само на common sense и житейски опит, но все пак ми се струва валидно). Неравностойните връзки имат множество слабости, които биха могли да доведат до провал:
- на използвания да му писне и да тръгне да се спасява
- на използвача да му омръзне и да си намери друго предизвикателство
- неумела комуникация между хора, които имат неконсистентна визия за света и мястото си в него. Пример: средната читателка на списание "Хай Клуб". Тя се интересува от мода и козметика, поддържа външния си вид, и смята, че е нейно право и задължение да изглежда максимално добре. Благодарение на добрия си външен вид си намира партньор. Обаче после се оказва, че партньорът харесва някоя, дето има още по-добър, или дори просто различен, външен вид. Това е логично поведение от страна на мъжа (не мъжете по принцип, а типа мъже, които си търсят жена за украшение), но жената го счита за нередно и не може да го приеме.
Жените, които не са феминистки, имат взаимнопротиворечащи си представи за себе си. От една страна завъртат живота си около мъжа / мъжете; от друга, все пак имат някаква гордост и поставят все някъде граница на това да бъдат третирани като изтривалки.
Аз ако бях мъж, не бих могла да проумея такава жена. Тя първо се самоопределя като моя изтривалка, а после се сърди, че я третирам съответно.
Същите тези жени постигат различни резултати с едни и същи методи - а това не може да не обърка човек! Гореописаната мадамка, да кажем, има интереси, изчерпващи се с темата "къде ще пазаруваме днес". В началото този кръг интереси работи добре за нея, защото й помага да си намери мъж. Впоследствие обаче се обръща срещу нея, защото кой мъж обича жена му по цял ден да харчи пари за неща, които според него са напълно излишни.
Ето и друга потенциална причинно-следствена връзка: Повечето феминистки са образовани жени. Като такива, те са с повече възможности за работа и реализация.
Оттук следват две неща:
1) в материално отношение: в семейството влизат повече пари, следователно избягваме мизерстването като мощен фактор за разпадане на връзка
2) в психологическо отношение: по-голям е шансът партньорите да имат сходен жизнен опит, а въз основа на него - и взаимен интерес към животите си, което пък е фактор за обогатяване и постоянно обновяване на връзката.
Cross-post-нато при Openly Feminist (използвам случая да обърна внимание на който не е забелязал, че съм добавила линк към този блог, който много точно изразява собствената ми феминистка позиция).
вторник, 22 януари 2008 г.
"Помощ, детето е различно!"
В отговор на коментара към предишния пост. Но темата е важна, затова правя нов пост.
Понеже този блог е посветен предимно на откриването на разликите между нагласите, които съм имала преди да се роди Деян, и нещата, които откривам (не без изненада), че чувствам и мисля сега, ето поредната разлика: отношението към различността.
Човек си мисли, че като има деца, ще иска те да са най-такива, най-онакива и най-еди какви си от всички други деца. Всъщност не било така. Иска просто да са нормални. Да са като другите. Преди да желанието детето ти да се отличи, да има постижения, с които да се гордее(-ш) и да стане уникално суперяк индивид, идва едно много по-основно и по-силно желание: да бъде в безопасност. А безопасността е в нормалността.
Това е проблемът с "по-специалните" деца. Независимо дали тази им "специалност" е за добро или за лошо, родителят се тормози най-вече защото тя означава несигурност. Той не знае пред какви изпитания в живота си ще бъде изправено дете, което е различно, независимо каква е различността му. И му липсва собствен опит, който да го успокои, че всичко може да бъде наред.
Това със собствения опит е ключово. Ето аз знам, например, че най-вероятно Деян ще бъде късоглед и ще ходи с очила, но това не ме притеснява, понеже, първо, вече съм го приела за почти неизбежно (и двамата с баща му сме с очила), и второ, знам как се чувства и как може да живее човек с очила в тийнейджърска възраст. Не е никаква драма.
На хипотетичния въпрос (не помня защо така са ми го формулирали), задаван ми преди време, дали предпочитам един ден синът ми да е наркоман или да е хомосексуален, отговорът ми не се е променил: хиляди пъти предпочитам да е хомосексуален, защото това не е вредно за него! Малко ще ми е мъчно, защото, като различен, животът му ще е по-тежък и ще трябва да се справя с повече проблеми от тези на хетеросексуалните хора: по-голям шанс за несподелена любов, по-голям шанс да го използват и захвърлят, и разбира се обществените нагласи, които все още са враждебни. Но имам достатъчно житейски опит, въз основа на който да приема и да съм спокойна, че човек с хомосексуална ориентация може да изживее живота си добре и да бъде щастлив - с малко късмет, разбира се, но то това на всекиго е нужно.
С алергиите аз нямам никакъв опит. Никакъв. По мое време алергичните деца бяха рядкост, и да кажеш, че си алергичен, беше някаква претенция. Чак ми се е искало понякога да съм алергична към нещо, за да бъда по-интересна. За момичетата това минава добре - на тях им е простено да са с претенции, но за момчета алергичността уронва мъжествеността им в моите очи - при тях алергията е слабост.
Съгласна съм, че правилното отношение към различността е човек да я приеме и да се научи да живее с нея по най-добрия начин. Да не драматизира прекалено. Има къде-къде по-лоши неща на света.
От тая гледна точка Frostie поставя нещата в правилната перспектива - за което благодаря, защото аз като се отнеса да се вайкам, загубвам поглед към голямата картина. Аз бях изоставила мобилизацията си за момента, когато Деян ще е по-голям и ще разбира, защото тогава ще трябва да имам поведение, което да не му показва, че алергичността е чак пък толкова big deal. Но всъщност, за да мога да подам правилните импулси тогава, може би ще трябва да започна да ги култивирам в себе си още от сега.
Хубаво е, че имам време да свикна с фактите и да си изградя правилното отношение. И хора, които да ме върнат on track, пък ако ще и да трябва да ми светнат два шамара, като се разхленча прекалено. Fighters :)
Понеже този блог е посветен предимно на откриването на разликите между нагласите, които съм имала преди да се роди Деян, и нещата, които откривам (не без изненада), че чувствам и мисля сега, ето поредната разлика: отношението към различността.
Човек си мисли, че като има деца, ще иска те да са най-такива, най-онакива и най-еди какви си от всички други деца. Всъщност не било така. Иска просто да са нормални. Да са като другите. Преди да желанието детето ти да се отличи, да има постижения, с които да се гордее(-ш) и да стане уникално суперяк индивид, идва едно много по-основно и по-силно желание: да бъде в безопасност. А безопасността е в нормалността.
Това е проблемът с "по-специалните" деца. Независимо дали тази им "специалност" е за добро или за лошо, родителят се тормози най-вече защото тя означава несигурност. Той не знае пред какви изпитания в живота си ще бъде изправено дете, което е различно, независимо каква е различността му. И му липсва собствен опит, който да го успокои, че всичко може да бъде наред.
Това със собствения опит е ключово. Ето аз знам, например, че най-вероятно Деян ще бъде късоглед и ще ходи с очила, но това не ме притеснява, понеже, първо, вече съм го приела за почти неизбежно (и двамата с баща му сме с очила), и второ, знам как се чувства и как може да живее човек с очила в тийнейджърска възраст. Не е никаква драма.
На хипотетичния въпрос (не помня защо така са ми го формулирали), задаван ми преди време, дали предпочитам един ден синът ми да е наркоман или да е хомосексуален, отговорът ми не се е променил: хиляди пъти предпочитам да е хомосексуален, защото това не е вредно за него! Малко ще ми е мъчно, защото, като различен, животът му ще е по-тежък и ще трябва да се справя с повече проблеми от тези на хетеросексуалните хора: по-голям шанс за несподелена любов, по-голям шанс да го използват и захвърлят, и разбира се обществените нагласи, които все още са враждебни. Но имам достатъчно житейски опит, въз основа на който да приема и да съм спокойна, че човек с хомосексуална ориентация може да изживее живота си добре и да бъде щастлив - с малко късмет, разбира се, но то това на всекиго е нужно.
С алергиите аз нямам никакъв опит. Никакъв. По мое време алергичните деца бяха рядкост, и да кажеш, че си алергичен, беше някаква претенция. Чак ми се е искало понякога да съм алергична към нещо, за да бъда по-интересна. За момичетата това минава добре - на тях им е простено да са с претенции, но за момчета алергичността уронва мъжествеността им в моите очи - при тях алергията е слабост.
Съгласна съм, че правилното отношение към различността е човек да я приеме и да се научи да живее с нея по най-добрия начин. Да не драматизира прекалено. Има къде-къде по-лоши неща на света.
От тая гледна точка Frostie поставя нещата в правилната перспектива - за което благодаря, защото аз като се отнеса да се вайкам, загубвам поглед към голямата картина. Аз бях изоставила мобилизацията си за момента, когато Деян ще е по-голям и ще разбира, защото тогава ще трябва да имам поведение, което да не му показва, че алергичността е чак пък толкова big deal. Но всъщност, за да мога да подам правилните импулси тогава, може би ще трябва да започна да ги култивирам в себе си още от сега.
Хубаво е, че имам време да свикна с фактите и да си изградя правилното отношение. И хора, които да ме върнат on track, пък ако ще и да трябва да ми светнат два шамара, като се разхленча прекалено. Fighters :)
събота, 19 януари 2008 г.
Седяща количка
Днес за първи път изведохме младежа в "седящата" количка (stroller - наричат ги в България "лятна", но терминът е некоректен, защото кога бебето ще започне да сяда не е обвързано с лятото, а с възрастта на самото бебе).
Малко килнат на свое дясно, леко спихнат надолу, потънал в катовете дрехи, Деян гледа на света със сериозен, по-скоро неодобрителен поглед, сякаш му търси кусури, забелязва ги, но от него да мине, великодушно не ги повдига на въпрос.
Изглежда странно мъничък в тая количка, след като сме свикнали да го виждаме в столчето за кола, което изпълва изцяло.
Като богове на организацията, след като някъде към обяд решихме да излезем, в има-няма 17:15 успяхме да изпълним благото си намерение, точно 15 минути преди времето за следващо хранене. Временцето днес е чудно, меко и тихо, така че беше приятно и го нахранихме навън, след което пообиколихме доста. Също така показахме на Деян луната и се саморазкритикувахме, че с родители като нас ще има да почака, докато му покажем и слънцето някой ден.
Той се кокори през цялото време, с което подмина времето си за сън, стана кисел и се разрева, та по пътя обратно към къщи се наложи Веселин да го носи на ръце, докато аз с празната количка по навик минавах през по-грапавите участъци от пътя (което при други обстоятелства е метод за приспиване).
Другото първо нещо е първият Прегомин, който благополучно си е изял тази сутрин в 6:30. Не дава признаци да е забелязал, че сме му сменили млякото. Сървайвърчето на мама.
Последните 2 нощи е голям киселяк - събужда се често, приспива се трудно, а към сутринта не може и да се приспи - само реве неутешимо. Разбичка си режима - вчера е спал 4 часа за компенсация на нощното будуване, пропуснал едно хранене, после си размести останалите и не можа да се приспи вечерта сума време. Днес се опитваме да го вкараме отново в релси, ама ще видим как ще е приспиването вечерта. Аз много се изнервям, когато се налага да го приспиваме на ръце, особено като стане 2-3 пъти едно след друго - т.е. вече не е изключение.
От разходката навън бузите му се поуспокоиха, така че ако обривите са били причината за неспокойните нощи, може би тази нощ ще е по-добре. Ако пък са жъбите, пак ще е зле, само че аз няма да се изнервям, понеже ще си знам, че е нормално.
Малко килнат на свое дясно, леко спихнат надолу, потънал в катовете дрехи, Деян гледа на света със сериозен, по-скоро неодобрителен поглед, сякаш му търси кусури, забелязва ги, но от него да мине, великодушно не ги повдига на въпрос.
Изглежда странно мъничък в тая количка, след като сме свикнали да го виждаме в столчето за кола, което изпълва изцяло.
Като богове на организацията, след като някъде към обяд решихме да излезем, в има-няма 17:15 успяхме да изпълним благото си намерение, точно 15 минути преди времето за следващо хранене. Временцето днес е чудно, меко и тихо, така че беше приятно и го нахранихме навън, след което пообиколихме доста. Също така показахме на Деян луната и се саморазкритикувахме, че с родители като нас ще има да почака, докато му покажем и слънцето някой ден.
Той се кокори през цялото време, с което подмина времето си за сън, стана кисел и се разрева, та по пътя обратно към къщи се наложи Веселин да го носи на ръце, докато аз с празната количка по навик минавах през по-грапавите участъци от пътя (което при други обстоятелства е метод за приспиване).
Другото първо нещо е първият Прегомин, който благополучно си е изял тази сутрин в 6:30. Не дава признаци да е забелязал, че сме му сменили млякото. Сървайвърчето на мама.
Последните 2 нощи е голям киселяк - събужда се често, приспива се трудно, а към сутринта не може и да се приспи - само реве неутешимо. Разбичка си режима - вчера е спал 4 часа за компенсация на нощното будуване, пропуснал едно хранене, после си размести останалите и не можа да се приспи вечерта сума време. Днес се опитваме да го вкараме отново в релси, ама ще видим как ще е приспиването вечерта. Аз много се изнервям, когато се налага да го приспиваме на ръце, особено като стане 2-3 пъти едно след друго - т.е. вече не е изключение.
От разходката навън бузите му се поуспокоиха, така че ако обривите са били причината за неспокойните нощи, може би тази нощ ще е по-добре. Ако пък са жъбите, пак ще е зле, само че аз няма да се изнервям, понеже ще си знам, че е нормално.
петък, 18 януари 2008 г.
TGIF
It's Friday на една седмица, в която ходихме с Деян на лаборатория да го бодат за кръвни изследвания, после ходихме на поликлиника да го бодат за ваксина, и накрая ни сервираха как хубавичко е алергичен към всички възможни и някои невъзможни неща, с което очертаха едно светло, та светло бъдеще на диети, режими, забрани, лекарства и графици, което рязко контрастира с представата ми за "безгрижно детство" (каквото съм имала например аз).
Беше също така седмица, в която колата се развали по още 2 начина (имам предвид 2 нови, не досегашните 3 милиона), а именно - изтича й бензинът и не превключва на газ. Това точно след като оправихме парното, охлаждането и единия амортисьор на багажника. А защо ли не си купим нова? Защото обичам да карам тази. Мила ми е, някакси. И не искам да взема решението да я бракувам.
Мдаа, седмица, в която имахме проект след проект - един от друг по-спешни, и срещи, в които ни брифираха за следващи проекти, достатъчни да запълнят работното време на студио, 2 пъти по-голямо от нашето. Дори това, че видях отново лицето Х.Т. на една от тези срещи, не компенсира за толкова многото работа, която ни затрупва. А ние проекти не отказваме.
И накрая, седмица, в която предаваме дълго работен проект на ултра-взискателен клиент, който остава не особено доволен от това, което сме му направили, и на мен ми е кофти, защото нямам навика да задоволяваме клиентите си на по-малко от 100%.
Крива седмица.
Сега, в добрите традиции на Forskningsparken (сградата, в която се помещаваше нашата катедра в Осло), ще отбележа края й както едно време, когато се отбивахме в петък след работа (в нашия случай тогава - след приключване на четенето в библиотеката) през факултетската кръчма, TGIF, за по бира, няколко празни приказки и отделни избухвания в пресилен смях. Ето, напредък все пак има - сега съм си вкъщи и си имам удобен диван и хубав плосък рекламовизор, който да зяпам - т.е. дори не се налага да се преструвам, че ми е весело само защото е петък.
Беше също така седмица, в която колата се развали по още 2 начина (имам предвид 2 нови, не досегашните 3 милиона), а именно - изтича й бензинът и не превключва на газ. Това точно след като оправихме парното, охлаждането и единия амортисьор на багажника. А защо ли не си купим нова? Защото обичам да карам тази. Мила ми е, някакси. И не искам да взема решението да я бракувам.
Мдаа, седмица, в която имахме проект след проект - един от друг по-спешни, и срещи, в които ни брифираха за следващи проекти, достатъчни да запълнят работното време на студио, 2 пъти по-голямо от нашето. Дори това, че видях отново лицето Х.Т. на една от тези срещи, не компенсира за толкова многото работа, която ни затрупва. А ние проекти не отказваме.
И накрая, седмица, в която предаваме дълго работен проект на ултра-взискателен клиент, който остава не особено доволен от това, което сме му направили, и на мен ми е кофти, защото нямам навика да задоволяваме клиентите си на по-малко от 100%.
Крива седмица.
Сега, в добрите традиции на Forskningsparken (сградата, в която се помещаваше нашата катедра в Осло), ще отбележа края й както едно време, когато се отбивахме в петък след работа (в нашия случай тогава - след приключване на четенето в библиотеката) през факултетската кръчма, TGIF, за по бира, няколко празни приказки и отделни избухвания в пресилен смях. Ето, напредък все пак има - сега съм си вкъщи и си имам удобен диван и хубав плосък рекламовизор, който да зяпам - т.е. дори не се налага да се преструвам, че ми е весело само защото е петък.
Резултати от теста за антитела
Ето ни росни-пресни от алерголога.
Добрата новина е, че вече знаем какво му е на Деян.
Лошата е, че хич не е хубаво и че не е само едно.
Най-силно изразена е алергията към краве мляко и яйчен белтък. Бройката на антителата или каквото е там (числовото изражение на степента на алергичност) е ударила в тавана, налични са и отражения в стойностите на някои елементи от кръвната картина. По всички показатели Деян бил учебникарски случай за млечна алергия - както се изрази докторът, "радост за алерголога".
Към краве мляко е толкова чувствителен, че разпознава молекулата му дори когато е разградена до такава степен, каквато е във Фризопеп-а. Имало едно 5-10% такива случаи.
Минаваме на Прегомин, стискайте палци да се научи да го яде. Докторът каза, че от едно гадно мляко на друго нямало проблем да мине, трудното било от хубаво на гадно. И понеже Деян си е свикнал вече с гнусотийката Фризопеп, би трябвало лесно да се адаптира и към Прегомин.
Другите неща, към които е алергичен, но малко, са брашно (пшеница) - демек глутен - това ако се засили, сме много зян. Също моркови и ябълка - това ни окастря избора на готови пюрета неимоверно много. Също дава чувствителност към картофи. Вероятно това ще е единственият алерген, който ще си позволим да му даваме, защото и без картофи захранването съвсем ще отиде на кино. Не че няма какво да се яде, но детегледачката няма да се справи, а и на бабите ще им е нанагорно. Към околната среда също има алергии - пълната комбинация - домашни микрокърлежи (акари), домашен прах и някакъв полен.
Препоръките от лекаря са следните:
- диета (Прегомин + захранване само с един кратичък-кратичък списък позволени неща)
- саниране на дома - за плюшени играчки "забравете напълно", пластмасови - да не се унасяме (излъчвали някакви не знам си кви си вещества), виж дървени - може. Но да не са боядисани или да са боядисани с хипоалергенна боя.
- комбинация от мазила за поддържане на кожата в некошмарно състояние, вкл. Елоком - кортикостероидния крем, който ни притесняваше, но дофтурът ни успокои, че нямало да има странични ефекти, ако спазваме дозировката, и ни заплаши, че много по-лошият вариант е да оставим кожата да се влоши прекалено
- комбинация от лекарства - антихистамини за различни поводи, с различен начин на приемане, които се взимат по схема
Към котка не е алергичен според теста, но докторът заяви, че ако си вземем Миша, гарантираме на Деян астмата. Считано от днес, Миша вече не е наша котка.
А иначе прогнозите за "израстване" на алергията са неясни - да, в много случаи се израства и можем и ние да се надяваме на това. Кога - докторът не може да се ангажира. Дали - не може да обещае. Зависи от строгостта, с която ще спазваме диетата и другите предписания, от това колко често Деян ще се разболява, и от независещи от нас обстоятелства, да ги наречем за удобство с простичкото "божа работа".
В полето за диагноза пише: Dermatitis Atopica (ср. тежък), Rhinitis Allergica (персист.), НБКМ.*
Контролен преглед след 3 месеца.
------
* НБКМ = непоносимост към белтъка на кравето мляко
Добрата новина е, че вече знаем какво му е на Деян.
Лошата е, че хич не е хубаво и че не е само едно.
Най-силно изразена е алергията към краве мляко и яйчен белтък. Бройката на антителата или каквото е там (числовото изражение на степента на алергичност) е ударила в тавана, налични са и отражения в стойностите на някои елементи от кръвната картина. По всички показатели Деян бил учебникарски случай за млечна алергия - както се изрази докторът, "радост за алерголога".
Към краве мляко е толкова чувствителен, че разпознава молекулата му дори когато е разградена до такава степен, каквато е във Фризопеп-а. Имало едно 5-10% такива случаи.
Минаваме на Прегомин, стискайте палци да се научи да го яде. Докторът каза, че от едно гадно мляко на друго нямало проблем да мине, трудното било от хубаво на гадно. И понеже Деян си е свикнал вече с гнусотийката Фризопеп, би трябвало лесно да се адаптира и към Прегомин.
Другите неща, към които е алергичен, но малко, са брашно (пшеница) - демек глутен - това ако се засили, сме много зян. Също моркови и ябълка - това ни окастря избора на готови пюрета неимоверно много. Също дава чувствителност към картофи. Вероятно това ще е единственият алерген, който ще си позволим да му даваме, защото и без картофи захранването съвсем ще отиде на кино. Не че няма какво да се яде, но детегледачката няма да се справи, а и на бабите ще им е нанагорно. Към околната среда също има алергии - пълната комбинация - домашни микрокърлежи (акари), домашен прах и някакъв полен.
Препоръките от лекаря са следните:
- диета (Прегомин + захранване само с един кратичък-кратичък списък позволени неща)
- саниране на дома - за плюшени играчки "забравете напълно", пластмасови - да не се унасяме (излъчвали някакви не знам си кви си вещества), виж дървени - може. Но да не са боядисани или да са боядисани с хипоалергенна боя.
- комбинация от мазила за поддържане на кожата в некошмарно състояние, вкл. Елоком - кортикостероидния крем, който ни притесняваше, но дофтурът ни успокои, че нямало да има странични ефекти, ако спазваме дозировката, и ни заплаши, че много по-лошият вариант е да оставим кожата да се влоши прекалено
- комбинация от лекарства - антихистамини за различни поводи, с различен начин на приемане, които се взимат по схема
Към котка не е алергичен според теста, но докторът заяви, че ако си вземем Миша, гарантираме на Деян астмата. Считано от днес, Миша вече не е наша котка.
А иначе прогнозите за "израстване" на алергията са неясни - да, в много случаи се израства и можем и ние да се надяваме на това. Кога - докторът не може да се ангажира. Дали - не може да обещае. Зависи от строгостта, с която ще спазваме диетата и другите предписания, от това колко често Деян ще се разболява, и от независещи от нас обстоятелства, да ги наречем за удобство с простичкото "божа работа".
В полето за диагноза пише: Dermatitis Atopica (ср. тежък), Rhinitis Allergica (персист.), НБКМ.*
Контролен преглед след 3 месеца.
------
* НБКМ = непоносимост към белтъка на кравето мляко
Абонамент за:
Публикации (Atom)
