TGIF

It's Friday на една седмица, в която ходихме с Деян на лаборатория да го бодат за кръвни изследвания, после ходихме на поликлиника да го бодат за ваксина, и накрая ни сервираха как хубавичко е алергичен към всички възможни и някои невъзможни неща, с което очертаха едно светло, та светло бъдеще на диети, режими, забрани, лекарства и графици, което рязко контрастира с представата ми за "безгрижно детство" (каквото съм имала например аз).

Беше също така седмица, в която колата се развали по още 2 начина (имам предвид 2 нови, не досегашните 3 милиона), а именно - изтича й бензинът и не превключва на газ. Това точно след като оправихме парното, охлаждането и единия амортисьор на багажника. А защо ли не си купим нова? Защото обичам да карам тази. Мила ми е, някакси. И не искам да взема решението да я бракувам.

Мдаа, седмица, в която имахме проект след проект - един от друг по-спешни, и срещи, в които ни брифираха за следващи проекти, достатъчни да запълнят работното време на студио, 2 пъти по-голямо от нашето. Дори това, че видях отново лицето Х.Т. на една от тези срещи, не компенсира за толкова многото работа, която ни затрупва. А ние проекти не отказваме.

И накрая, седмица, в която предаваме дълго работен проект на ултра-взискателен клиент, който остава не особено доволен от това, което сме му направили, и на мен ми е кофти, защото нямам навика да задоволяваме клиентите си на по-малко от 100%.

Крива седмица.

Сега, в добрите традиции на Forskningsparken (сградата, в която се помещаваше нашата катедра в Осло), ще отбележа края й както едно време, когато се отбивахме в петък след работа (в нашия случай тогава - след приключване на четенето в библиотеката) през факултетската кръчма, TGIF, за по бира, няколко празни приказки и отделни избухвания в пресилен смях. Ето, напредък все пак има - сега съм си вкъщи и си имам удобен диван и хубав плосък рекламовизор, който да зяпам - т.е. дори не се налага да се преструвам, че ми е весело само защото е петък.