Алерголог

Тръгвам към алерголога. След повече от месец чакане днес ни излиза датата за прегледа, и след наскорошното влошаване на състоянието вече възлагам всичките си надежди на него - че като някакъв бог от машина ще се появи и с магическа пръчка (или каквото там ползват боговете, от машина или не) ще оправи нещата. Или най-малкото - уверено и компетентно ще поведе правилната линия на лечение, Деян ще оздравее и ще забравим всички притеснения.

Подготвила съм се като някой зубър-подмазвач пред изпит: справка в табличен вид с описание на всички досегашни симптоми, диагнози и прилагано лечение (по дати), справка за фамилната обремененост към алергии, описание на факторите на средата, които е възможно да влияят върху състоянието и да предизвикват или засилват алергиите, както и какво сме направили, за да ги отстраним. Само дето не отивам с лаптопа с PowerPoint.
Сега остава добрият доктор да има достатъчно нерви и търпение, за да се запознае с информацията, и достатъчно компетентност, за да открие скритите зависимости, които на мене ми убягват (например не може съвпадението на влошаването с минаването на Frisopep да означава, че Frisopep-ът го причинява - просто е абсурд!...)

Иначе, вече съм на работа. Обичам си колегите и клиентите и партньорите, офиса, сградата, бюрото, новия компютър, глезотиите, шефовете, динамиката, предизвикателствата, натоварването, многото задачи! Мислех, че ще съм много разсеяна и разконцентрирана, понеже вместо да мисля за работа, ще мисля за Деян и ще ми липсва. Не е така. Не се сещам за него по цял ден. Само като се върна вкъщи, ми се струва, че не съм му вече толкова близка, че не съм човекът, който най-добре може да го разсмее, утеши, забавлява. Следя поведението му с очите на ревността - да не би да се усмихва повече на баба си, отколкото на мен, да не би да предпочита тя да го гушка, отколкото аз, радва ли ми се достатъчно, или съм му чужда...
Бях параноясала на тема детегледачка... Оказа се, че вместо да съм съвсем спокойна да го оставя с нея (както си мислех, че ще бъда), аз се дразня от всяко малко нещо, което прави не-като-мен и лудвам от притеснение дали ще се грижи добре за Деян... Но понеже знам, че не може да се разчита на преценката ми в този момент, помолих бабата да дойде да я нагледа тия 2 дни, и се оказа че по нейното (много по-обективно) мнение детегледачката си е съвсем ОК. Така че ми падна камък от сърцето и вече не се притеснявам толкова...

Ох, айде тръгавм, пък вие стискайте!