Филологически наброски - 2

Деян пак е при нас и пак има случки.
Една лека от току-що.
Стои си в кошарката и си играе с играчките, а ние с Веселин сме се разпльокали на дивана и се досъбуждаме.
На Деян играчките в кошарката му омръзват и посяга към шкафа отвън, където има една костенурка с коруба дето е shape sorter (сортировачка на формички? :) )
- Нунка!
Нас обаче ни мързи та 2 не виждаме и искаме да отложим момента, в който трябва да станем, за да му я подадем. Решавам да действам възпитателно:
- Костенурката ли искаш, маменце? Какво ще кажеш?
Деян се позамисля и пробва:
- Добъ ден?
Аз обяснявам:
- Не, маме, като искаш нещо не се казва Добър ден. Какво се казва?
Деян пак се замисля и тихичко и колебливо:
- Добъ детъф? ("добър вечер")
Понеже все го учим, че когато е тъмно, се казва добър вечер вместо добър ден, тези неща си му стоят заедно в съзнанието.
Пояснявам:
- Казва се "моля те". Когато искаш нещо, се казва: "мамо, моля те".
- Моа те!
- Кажи сега: мамо, моля те!
Деян помисли помисли, па отсече:
- Тати, моа те!
За голямо мое удоволствие, за тати е неустоимо като го помолят да не стане да откликне на молбата :)


А пък както съм писала и преди, понякога Деян съобщава, че плаче, с думата "Паче!"
Сега трябва да му даваме сиропа против алергия и да му капем капки в носа, пак заради алегията, и Веселин тъкмо го извади от кошарката с думите:
- Хайде да капем капки в носа!
На което Деян отговори с равен, съобщителен тон:
- Паче.


А по повод предишните филологически наброски и споменатата метатеза, да добавя още един пример - думата "онти", която чух днес за пръв път и отначало не разбрах, след което установих, че има предвид "животни".


Опитва се и да брои, но му трябва малко помощ. Докарва го до: Ноо, дее, тии, тетеи, ПЕТ! Тетеи днес за пръв път го чувам, преди го пропускаше. После може и да продължи със Тес, Сеем, Оем, Деет, Деет.


Все се каня също да напиша, че много от думите започнаха да стават с по една-две срички повече от преди.
Така например "тапи" станаха "тотапи" (чорапи), "мечо" стана "мечето", "бока" стана "абока" (ябълка), а "бонка" - "бом-бом-бонка" (малко прекалено даже :) ). "Дайче" стана "Дайо Байо"
Но най-смешната дума в момента е хипопотам, която звучи така: "топ-топ-тамм", само че с толкова силно плозивно "п", че по-скоро дори "топа-топа-тамм!"

Освен това много се е научил да пее и понякога си пее и сам. "...пи Дайка, тойта миа майка" например е краят на "Зайченцето бяло". "Опа топа ъчички, опа топа мъички" пък е краят на "Хей ръчички".


Днес го учим да казва "рододендрон". Ние сме извратени родители :)
Мислехме го за майтап, но аз вчера му подхвърлих "я кажи рододендрон" и той веднага откликна: "дун-дун-дун-дон!" :)