Помежду си наричаме Деян Човека.
То не е защото го възприемаме като човек, а защото още не го. Трябва да си напомняме, че тамагочито, което предимно се храни, реве, ака и спи, е човешко същество. Откак се прибрахме от родилния дом Веселин въведе това име и аз го възприех.
Някои хора наричат бебето си Бебето. Някак не ми върви да наричам Деян бебе. Неуважително ми се струва. Сякаш е предмет; сякаш е застинал във времето; сякаш сме стереотипно семейство, което винаги е било, и винаги ще бъде, съставено от майка, баща и бебе.
Наименованието Човека има бъдеще, изразява стремежа ни да отчитаме и уважаваме неговата човешкост - нещо, към което имаме тепърва да се приучаваме.
Това ще е до време. Засега той се казва Човек, защото не е (което ми напомня за пекениноса Човек). Като започнем да го възприемаме като човек, ще започнем да го наричаме Деян.
Аз самата също още не мога да се възприема като майка. Обръщам в ума си изрази като "Д-р Петрова, обажда се майката на Деян"; "Имате ли деца? - Да."; "неомъжена, с едно дете". Винаги са се отнасяли до някаква друга група хора. Аз не съм спадала към майките никога, а сега съм майка. Майката винаги в живота ми е била друга жена, друга група жени, те стоят отсреща, от другата страна, и са толкова не-аз, че донякъде ме дефинират. Сега трябва да преосмисля какво съм "аз" и ми е трудно. Повтарям си, но не мога да свикна, не го усещам още.
В обръщенията ми към него това също намира израз. Най-често - "на мама". Ела на мама да сменим памперса; Хубавеца на мама; Миличък на мама; На мама на мама. Защо, маменце, плаче бебето? Ужким да свиквам. Ама ниц.
Рано ми е още. Твърде бързо стана :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
О, да, напълно тe разбирам. Вика му се paradigm shift - excuse my English. Ужасно е ти да си майката. Майката на... (insert name). "Майче" (в болницата, в яслата). Кой, аз ли? Аз си имам ИМЕ!
В интерес на истината, сега се сетих как навремето в irc непрекъснато ме питаха "как е Рада" и накрая вече отговарях с "_аз_ съм добре". Ехо, аз съм още тук. Не съм придатък на бебето, аз съм си Аз!
"Човека" бива, в смисъл на "вашия човек", даже "силно ваш човек".:) Не знам дали е заради крайния ми индивидуализъм, но аз децата си ги възприемам като хора от най-ранна възраст. Не че нямам залитания към собственическо отношение, но като цяло са под средното. "Твоите деца не са твои деца", знаеш ли го това на Халил Джубран?
Всъщност, децата са толкова "други", че отношението ми по-скоро прилича на влюбване - как отначало срещаш някой и той ти отнася главата и ти се струва, че го познаваш цял живот. Струва ти се съвършен и създаден за тебе. После почваш да му откриваш кусурите и се научаваш да го обичаш какъвто е, нищо, че е несъвършен. :)
"Бебе" е чудесна дума. Другото му значение (на другия език;) е "скъп и любим".
"Твоите деца не са твои деца" - все забравям името на човека, но да, фразата я помня. Научих я от един твой постинг по темата.
И гледам да не я забравям.
Това за влюбването и аз си го мисля. Даже щях да пиша отделен постинг, ама не знам точно как да го формулирам и обясня. Ти си го казала най-добре :) Че и кратко, а не като мен със сто кила плява. Постингът отпада. Точно това е чувството. Аз още съм на етапа преди кусурите :)
Публикуване на коментар