Да си кажа все пак мнението, че без мойто мнение закъде.
Увеличаването на учителските заплати има за цел да осигури по-поносимо битие на сегашните учители, с което аз съм ОК, но също така се предполага и че това ще подобри нивото на образованието, с което аз не съм съгласна.
Колкото и да се вдигнат заплатите на сега заетите в сферата на образованието, нивото няма да се вдигне. Добър учител не се става според парите. Това не е работа, която можеш да работиш според това, което ти плащат. Или си добър учител, или не; заплатата няма нищо общо.
Затова се дразня, когато се свързват двете неща.
Ще ги разгледам поотделно.
1. По-поносимо битие на сегашните.
Да, заплатите им са действително много ниски, така както са ниски и на други професии в бюджетната сфера. Какво да се прави, държавата ни не е богата, и не ми харесва, че те се държат изнудвачески. Когато аз отида при шефа ми да искам увеличение на заплатата, не очаквам да ми я вдигне двойно. Мисля, че техният отказ да приемат какъвто и да било компромис е некоректен и дори неморален. Държат се на принципа "Сега ни е паднало, сега са ни обърнали внимание - давай да искаме".
Аз не съм много ангажирана с тези искания, както не бих била и с исканията на, примерно, миньори или ватмани. Изпитвам чисто човешко съчувствие към хората, живеещи с малко пари, и ги подкрепям ако могат да получат повече, защото наистина те се трудят и трудът им трябва да бъде възнаграден. Но не съм активно въвлечена в тази идея.
2. По-добро качество на образованието в България
Ето това е идеята, с която съм ангажирана. Това е, за което наистина ми пука. И за да се постигне, не е нужно заплатите да се увеличат двойно от догодина. По-добре е да се увеличат и повече (и е глупаво да се мисли в пъти спрямо сегашните... трябва да се разработи схема, по която винаги учителската заплата да е висока заплата спрямо заплатите в останалите професии), НО това да стане по-бавно.
Подобряването на образованието ще дойде от новите кадри. От досегашните, който е щял да избяга, е избягал; който няма да бяга, ще остане учител дори да му се осигури много по-ниско непосредствено увеличение, ако му се гарантира по-съществено дългосрочно такова.
Новите учители трябва да дойдат измежду средите на сегашните завършващи ученици и студентите, т.е. ефектът от драстично по-високи учителски заплати трябва да се търси първо в засилване на интереса към педагогическите специалности (дет се вика, да се бият да влязат там ;) ), сетне в повишаване на нивото на самите тези специалности (да не се завършва лесно) и най-накрая - като настане бой кой от висококвалифицираните, амбициозни млади завършили педагози ще успее да мине през ситната цедка от високи изисквания на училищните ръководства, така че да стане учител - тогава можем да видим подобрение в образованието.
Т.е. високата заплата трябва да служи като примамка за хора, които ще я получат най-рано след 6 години. По тази причина според мен не е наложително тя да влиза в сила ASAP.
Страшно е трудно да си добър учител. Иска се уникална комбинация от лични качества и квалификация, за старт, а след това - яко бачкане, здрави нерви, и всичко това - задвижено от неугасваща мотивация в не особено мотивираща среда. Заплатата би помогнала на мотивацията; има обаче и други неща, които могат да й помогнат. Учителят, както и всички ние, също трябва да среща предизвикателства в професията си, и то не такива от типа как да надвика шумящия клас, а предизвикателства лично за него, за неговия интелект и успеваемост. Трябва да има чувството, че се развива, да вижда накъде още има да напредва, да се усеща в състезание, а не в летаргия. Учителските колективи, доколкото ги познавам, се състоят от огромен процент жени (не знам дали това има нещо общо), отдадени много повече на интриги и клюкарстване помежду си, отколкото на това да бъдат все по-добри в професията си. Тези апатични лелки са отвъд спасението, ако ще и заплатите им да станат по 3000 лв. Майната им на тях и изобщо не ми пука за техния протест.
Пука ми за онези 1 на 100 учители, които са призвани в тази професия, но по финансови причини не могат да си позволят да я упражняват. Като класния на брат ми, който успя да напъха в главите на цял клас тежки техникумски пубертети доста задоволителни познания по българска литература - този човек, докато им преподаваше, се издържаше като плочкаджия; впоследствие обстоятелствата го принудиха да се отдаде изцяло на фаянсова кариера и престана да бъде учител; по-късно замина за чужбина и съвсем се не видя. Усещам това като лична загуба.
Аз искам тези хора, призваните, всеки един от тях, да бъде в класните стаи и да не прави нищо странично - това искам и ако цената е заплатите да са х2, така да е; ако е заплатите х3 - така да е.
За отбелязване е, че учителският протест среща много широка обществена подкрепа. Всеки срещнат, анкетиран в медиите в последно време, се изразява категорично в подкрепа на учителите. Интересно ми е всички тези хора дали са съгласни да им се вдигнат данъците с още толкова, колкото е необходимо, за да се покрие увеличението, с което са съгласни. В случай че няма откъде да се прехвърлят бюджетни средства, имам предвид. А то има как да няма, при положение че държавата ни поначало не разполага с кой знае колко пари за харчене и има множество бездънни ями за запълване. Та дали тези, подкрепящите, ще продължат да подкрепят, ако цената за това е да извадят 5 лева от джоба си и да ги дадат на някой учител. Щото в крайна сметка, всичко е свързано с всичко (тм) и трябва да се мисли и от тая гледна точка.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Wynche for president!
Както обикновено, съм съгласна :)
Единствено мненията ни се различават по въпроса с обществената подкрепа. Аз пък прочетох много негативни мнения за стачката - от родители, от "данъкоплатци и финансисти".
А и лицата на стачката не са особено голямо попадение на пиара.
Абе, аз мога ли да те линкна вдясно и изобщо да те линквам?
Аз този път не съм съгласна :)
Първо, връзка между качеството на образованието и заплатите на учителите има, макар и да е твърде косвена. Тя е именно в това, че ако тези заплати станат поне малко адекватни, има шанс да се задържат на работа хората с призвание да бъдат учители.
Само това изречение отваря пет нови теми, но ще се опитам да се изкажа последователно.
По-поносимото битие на сегашните учители е в много тясна връзка с нещата, които си изброила по-нататък. Няма как педагогическите специалности да бъдат престижни, ако бъдещите кадри още от ученическата си възраст виждат само некадърни учители, които освен това мизерстват. Няма как да се постави това начало, което ти посочваш, за него трябват много предпоставки, доста неща трябва да се случат преди това. Като задължително начало е учителите да не мизерстват видимо и също така сред тях да се задържат онези "истинските" учители, които да събуждат уважение към професията.
Права си, че за да се привличат хора към учителстването, то трябва да изглежда перспективно, да има на къде да се расте, увеличението на заплатата да става поетапно и да е за определени заслуги - например да се подготвят ученици за олимпиади и те да печелят. Това не съм сигурна дали и в момента не е предпоставка за по-висока заплата, но май е само за чест и слава на учителя. Т.е. вярно е, че това е начинът, по който ако изглеждат нещата ще е най-добре, но за да се стигне до там трябва да се започне от увеличение на заплатите на учителите сега. Ако това не стане, никакъв напредък, свързан с нормализиране на статуса на тази професия в очите на обществото не е възможен.
Разбира се това увеличение изобщо не е достатъчно, за да се случат всички онези неща, които да доведат до идеалния вариант. То е само началото, но абсолютно нищо не струващо начало, ако не се продължи с _правилните_ мерки.
Тук идва момента да кажа, че съм озадачена колко много хора свързат качеството на образованието с учителите. За мен това е просто изумително.
Представи си, че една фирма предлага не особено качествени услуги. Според теб вината е в Пешо и Гошо, които завинтват гайките или в управителя? Ако Пешо не е завинтил гайката както трябва, никой не отрича и неговата вина, но на кого е отговоността, услугата на фирмата да е некачествена? Кой е трябвало да осигури контрол дали гайките са завинтени както трябва?
Българското образование има много проблеми и само финалната брънка от тях са учителите. Самото образование е един пълен хаос, всяка година се експериментира с материалите и системата на провеждане на различните изпити, почти винаги в задачите има грешка (това за какво говори!!!), често няма готови учебници, а дори и да са готови, в тях пише такива беумства, че по-добре да не бяха готови.
Образованието в момента е един пълен шит, като започнеш от подбора и разпределението на материала по класове, авторите на учебниците трябва да бъдат уволнени до един. Няма контрол какво се прави и защо се прави. Допускат се всякакви директорски своеволия, без някой да може да ги контролира, и което е по-тъпото, без на някой да му пука и да проявява желание да ги контролира. Всичко е на самотек, интересите не са насочени към образованието на децата, а понеже контрол няма, всеки властимащ си гледа собствения личен интерес.
Не помня на кого е тази мисъл (аз я чух от Асен) - Целта на образователната система е да занимава децата с нещо, докато ги държи отделно от родителите, за да имат вторите време да работят и да развиват икономиката. На българското образование в момента горе-долу с това му се изчерпват функциите. Което е много тъжно, защото може да се направи адски много за стимулирането на интерес към науките у децата. Заучаването на тъпи и трудноразбираеми фрази прави и винаги е правило точно обратното.
И да, има учители, които въпреки скапаната система, която прави всичко срещу тях, са успявали да провокират въображението и интереса на учениците си, но те винаги са били по-скоро единични случаи. Няма нито една професия, в която всички заети кадри да са блестящи и феноменални професионалисти. Всеки родител обаче очаква точно това от учителите - да няма посредствени, а само от онзи вид, който помним от детството си който ще помним винаги в някаква романтична светлина. Еми реално погледнато, не може. Хората не са феноменални, те са посредствени в по-голямата си част. Обществото няма никакво право да иска цялото учителско съсловие да е съставено от феномени, които да преборват със собствени усилия некадърната образователна система, при положение, че самото общество не е съставено от такива, а учителите са част от обществото, не са извънземни все пак.
Да не говорим, че образованието е безплатно, учителите взимат заплати на дъното на мизерията и в същото време очакванията, които са отправени към тях са нереалистично високи. Аз не виждам как това е справедливо!
И сега за обществената подкрепа.
Хората имат някакво си там отношение към чиновниците, към жените зад гишетата по разните институции и въобще към работещите в бюджетната сфера. Но на никой от тях работата му не е свързана с такава отговорност и не е подложена на такива изисквания от страна на обществото, както учителската. Не може да мериш по важност работата на този, на когото поверяваш детето си за цял ден, от когото очакваш да носи отговорност за него, да го образова и да провокира интереса му към различни области на науката с работата на лелката, която раздава стипендиите в университета или онази, която издава картите за градски транспорт. Двете неща са толкова несравними, че важността и отговорността в едното направо смачкват другото. В този случай мисля, че на въпросното общество, ако има капка чувство за справедливост, му е ясно, че учителите имат право да получават повече от въпросните служители. Дали са съгласни да отделят от данъците си? Нали стана дума, че парите за образование са едни от най-обоснованите разходи. Ако трябва да се избира между смислена образователна система и по-високи данъци или частно училище с многократно по-висока такса, много хора биха избрали първото, стига да го има като опция. За съжаление и двете не са никакви опции, защото държавното образование не изглежда като да има шанс да стане добро, а частното все още не предлага адекватна алтернатива, пък била тя за колкото и да е пари.
Написах това с много пресекулки, смяна на най-различни дейности, дори спане и не съм го чела, надявам се да си личи някаква мисловна линия и да не е прекалено хаотично.
(gimli)
@hazel
Мерси; ако не президент, то поне за кмет ;)
За обществената подкрепа - такива са наблюденията ми от разни радио анкети и телевизионни такива, просто не съм попадала на негативно мнение. Единствено в Интернет съм чела такива. Може да е било случайно, понеже аз не гледам / слушам много новини напоследък - само каквото ми попадне в ушите оттук-оттам.
Да, линквай - откога те чакам да ми дадеш малко публичност! ;))
@gimli
Изненада, изненада - всъщност мненията ни не се различават.
Постинга ми страда от една необявена условност, която ти е убягнала. Исках да изчистя малко разликата между двата аспекта на стачката, за да съм сигурна, че ще стане ясна. В реалния живот нещата не са толкова чисти и разбира се, че:
1. сегашните добри учители ще се задържат на работа при увеличение на заплатите _сега_ (аз строих върху невярното предположение, че които са щели да си тръгнат, вече са го направили);
2. желанието да бъдеш учител трябва (може) да се породи от вече добър статут на учителската професия (т.е. вече постигната добра материална осигуреност + кадърност (за което пък е необходимо да е извършена пресявка и отпадане на по-некадърните) + произтичащия от тези две неща престиж). Това желание не може да се породи от едно обещание, дадено сега, че след Х години, когато ти, ученико, завършиш висшето си образование, учителската професия ще започне изведнъж да бъде добре платена и така ще бъде много привлекателна за теб.
Ако отчетях тези две неща, трябваше да направя и извода, че заплатите трябва да се вдигнат колкото може по-скоро; така обаче рискувах да изгубя яснотата на мотивите и да не изясня защо точно се налага вдигането им и по какъв механизъм то ще помогне за подобряване на образованието. Защото адски ме дразнят твърдения, че един учител преподава зле, защото е зле платен, и това раздразнение предизвика целия ми пост. Трябва да се държи на фокус крайната цел - подобряване на образованието - и да се гледа реалистично на начина, по който може да стане това - и този начин не е като се разработват сегашните кадри да дават повече от себе си.
Така че връзката между по-поносимото битие на сегашните учители и всички останали неща нарочно съм я прекъснала, защото вторачването в нея замъглява преценката на останалото. Тя не е толкова права и директна и силна. Трябва да се стигне до нея по заобиколен път.
За останалите проблеми на образованието си права (учебен материал, системата на изпитване, учебниците и пр.). Не съм толкова запозната, че да коментирам тези неща; не става дори и по спомени от времето на мойто образование, защото ние почти не ползвахме учебници, а програмите ни бяха доста модифицирани от самите учители.
Асен хич не обичам да го слушам, защото той винаги е песимистично прав, и толкова желязно се изразява, че не може копче да му кажеш и аз се сдухвам :)
Напълно приемам забележката за това, че учителите в огромното си мнозинство не могат да са Феноменални и не е честно да го очакваме от тях. Рядко се замислям за този аспект на проблема и е хубаво, че го извади на светлина.
За обществената подкрепа. Мисля, че надценяваш хората. Казваш, че:
"Ако трябва да се избира между смислена образователна система и по-високи данъци или частно училище с многократно по-висока такса, много хора биха избрали първото, стига да го има като опция."
Скъпо или по-скъпо не са единствените варианти. Мисля, че за съжаление за много хора образованието е далече надолу в приоритетите, и те просто биха избрали евтиното (да не плащат данъци и общественото образование да е на ниско ниво), като някои от тях ще си го пачнат чрез частни уроци - много лесно контролируемо целево вложение, при което резултата е ясно проследим, за разлика от системата с данъците.
Публикуване на коментар