събота, 20 октомври 2007 г.

Кое е прекалено скъпо?

По принцип си мисля, че пари не трябва да се пестят за следните неща:

  • здраве
  • храна (спада към здравето)
  • забавления (вкл. пътувания), осигуряващи добро самочувствие
  • образование (разглеждам го като инвестиция)

Пари трябва да се пестят от:
  • суета (дрехи, аксесоари, скъпи телефони и коли)
  • техника (остарява по-бързо, отколкото можеш да я потребиш)
Обаче като става въпрос за бебешки стоки, нещо ми се обърква системата. Оказва се, че няма от какво да се спести. От една страна, огромната част от бебешкия пазар има отношение към здравето - не само лекарствата и храните, но също и дрешките (качеството на текстила и боите), шишетата и бибероните (техниката на хранене, материалът), играчките (отново материалите, дали се чупят лесно, дали са поне бегло сносно изглеждащи, та да осигуряват добро естетическо възпитание). Също така и креватчето (ортопедичен матрак и прочие), а като вид креватче - и количката.

И понеже всичко се свежда към здраве, не мога да си кажа - еди-кое си не е нужно да е хубаво, дай да вземем някакъв боклук щото е все едно.

От друга страна, абсолютно всички стоки за бебета са безсрамно надценени. Не е проблемът, че хубавите са по-скъпи от боклуците - това го очаквам и приемам. Проблемът ми е, че хубавите стоки за бебета са по-скъпи, отколкото са скъпи също толкова хубавите стоки за големи хора (тук да се сравни цената на бебешки сок в шишенце от 200 мл с цената на 2 литра сок Пфанер от най-скъпия). И също, че хубавите стоки за бебета, дори взети сами по себе си, ми изглеждат неразумно, неестествено скъпи - не колкото да не мога да си ги позволя, но толкова, че да ми изглежда много странно, че нещо такова може да струва толкова. И да ме е яд, като купувам.

Например не разбирам какво толкова има в една бебешка количка, че да струва към 1000 лева, да не говорим, че има и такива по 3000. Приемам, R&D. Приемам, по-добри материали. Но по дяволите, чак пък толкова?! Безспорно, хубава количка е - от реномирана марка, и не съжалявам, че взех такава, защото досега се държи почти безупречно и улеснява ежедневието ми безкрайно много (а това ежедневие включва качване и слизане по стълби, трамбоване по изтърбушени тротоари, лавиране между паркирани коли и префучаващи такива, разглабяне и транспортиране с кола и прочие предизвикателства за качествата на една количка). Това, за което съжалявам, е, че пак е скъпа, дори за качеството си. Всички цени на всички колички са групово отместени по-нагоре в ценовата скала, отколкото е оправдано да бъдат.

Преди да ми дойде до главата, не бих си и помислила, че бих дала толкова пари за такова нещо. Безумно ми се струва. Но когато започне да пазарува човек, ако си даде труд да се информира и да сравни няколко различни продукта, май се оказва, че все се набутва с повече пари, отколкото първоначално е бил склонен да даде. Ето шантава идея: информираността при пазаруване излиза скъпо. Винаги допълнителната информация е за разни плюсове, които по-скъпото нещо има пред по-евтиното, и които звучат много, ама много разумно. Така че колкото повече знаеш, толкова повече пари си готов да дадеш.
Май за някои неща е по-добре да не знаеш особено много. Дори и да си взел нещо малко по-калпаво или неудобно, какво от това, като никога няма да разбереш.

Имам си един подход, много добре работи - купувам точно това, което си е купил някой близък, на когото вярвам. Най- обичам да пазарувам каквото си е купила Надя. Тя прави съвестно и детайлно проучване на пазара, но не се поддава като мен на максимализъм, а прави най-мъдрия избор. После аз наготово отивам и си купувам същото и никога досега не съм съжалявала.
На мен проблемът ми е, че като разбера, че има накъде да е по-хубаво, просто не мога да кажа не.

Айде, да кажем, че това зависи от малко самодисциплина и работа над себе си. В някои случаи обаче вариантът е единствен или компромисът е твърде голям. Както е случаят с количката.

Имам си два любими артикула, които просто са емблематични. Едното е чадърче за гореспоменатата количка (мда, за 960 лв не се включва чадърче). Евтините от по 10 лв не стават на нея, защото пръчките, на които трябва да се закрепят, са по-дебели. Това, което става, струва 50 лв. Имало УВ защита, казаха в магазина. Затова било толкова скъпо. А без чадърче не може. Ето покупка, която не мога да не направя, а ме е яд, че я правя. Баси. Аз ползвам чадъри от по 4 лв. Другото е върхът на изгъзицата - пластмасова кутийка с 3 деления, в която можеш да си насипеш предварително дозирано количество адаптирано мляко (ползва се, като си навън - приготвяш храна, без да се налага да мъкнеш цялата кутия формула) - 14,50 лв.

*** Алтернативен пост - същото, но с други думи ***

Докато бях бременна, седях в едно кафене и случайно се заговорих с една майка с бебе на съседната маса. Жената ме светна по въпроса с детските колички - каза, че били около хилядарката, което направо ме втрещи. Имало, разбира се, по-евтини варианти - изброи ми кои марки да гледам като "среден клас" - около 600 лв, и кои са съвсем бюджетните - докъм 300. Моята покупателна политика обикновено е такава, че гледам в средата и малко над нея, забелязала съм че е добра идея също да се купува "с едно стъпало под най-скъпото". Самоуверено въоръжена с идеята, че сносна количка за моите нужди струва 600 лв, и че всичко от тази сума нагоре със сигурност е някаква изгъзица, влязох в магазина с нагласата едва ли не да купувам вече и да се приключва с този въпрос. Но в магазина се оказа, че най-евтиният вариант, който изобщо ми върши работа, е тази за 960; всичко по-надолу беше или не за новородено, или без столче за кола, или нещо друго му липсваше.

Количка, казвах си отначало, е подробност от пейзажа. Струва си да се дават пари единствено за образованието на детето, всичко друго подкопава фонд образование и съответно е по-добре да се купува по-евтино. До този момент обаче количката се държи добре, и бих казала че вече си е изплатила цената с улесненията, които ми е предоставила. Да се разхожда бебе в София не е шега
работа, а и различни атмосферни условия трябва да се посрещнат, на самото бебе да му е удобно, но най-вече на разхождащия го - о, определено имаше начин да ми се стъжни живота с някоя количка, която примерно ми е ниска или пък прекалено тежка.

Така че стана образованието И количката; останалото - да минава евтино.

Хубаво ама нали и шишета трябваше да купим. Едните такива, другите онакива, а пък е тея - най-добри! Нямат вредния елемент еди-кой си; намаляват коликите по еди-каква си технология, показват температурата на течността вътре (сигнализират, ако е прекалено гореща), и ако бебето се кърми едновременно с храненето от шише - не го отбиват! Как да откаже човек. В интензивните нощи на първите дни вкъщи многократно се благославяхме, че шишетата показват кога е прекалено горещо - сами щяхме да сме вечно несигурни. И действително до ден днешен Деян не се е отбил, въпреки че яде почти изцяло от шише. Заслужаваха си, демек. Да не говорим че е важно наистина да не е вредно това, в което държиш храната. Няма да си тровим бебето, я.

Значи, образованието, количката И шишетата. Дрешките обаче нека са боклуци. Пък и за малко бебе няма смисъл да се купуват много, нали ги израства бързо.

Е да ама гледам ги, гледам ги в магазина - и бездруго няма кой знае какъв избор, пък и тези, които са по-евтинки, определено има защо. А това е стока, която пазаруваш с малки суми, но редовно. Дали бодито ще е 4,50 или 5,50 - няма да усетя разликата, докато ги давам. Вече купувам каквото ми хареса и изобщо не гледам цената. Има смисъл да се закопчава удобно, да не е с цип който да дразни, или с груби шевове, да е от хубава мекичка материя, особено като се има предвид колко му е чувствителна кожата в момента.
А да не са много, нали? Това може да си го мисли човек само до втория ден вкъщи, когато немногото дрешки са напикани, наакани, наповръщани или всичко от изброените, съвестно са изпрани, но още не са изсъхнали, и в момента стоиш на нокти и чакаш хубостникът да омаскари и последния си комплект, с който е облечен в момента. Ей в такава една ситуация Веселин търча до близкия бебешки магазин със списък, започващ с "бодита с дълъг ръкав - 5 бр."...

Образованието, количката, шишетата И дрехите.

Да не обяснявам подробно за козметиката, нея я считам към лекарствата и никоя цена не е прекалено висока, ако отговаря на продукт, който наистина е по-качествен. От лекарства не се пести.

Скоро ни чака захранване. Сокчета, пюрета. Х пари на Ганчев, 2 пъти повече - на Hipp. Е да ама на Ганчев - гадни, а на Hipp - прекрасни: качествени суровини, сигурен контрол при приготвянето, вкусни. Ясно, че и от това няма да се пести.

Та... не остана. Направо не остана за образование :)) Прост ще си ходи синковеца.

5 коментара:

hazel каза...

Платеното образование в момента смуче яко, дано се пооправят нещата след седем години;)

Количката. Дано изтрае за второто, така инвестицията се оправдава още повече. С нашата количка изкараха три деца - на едни приятели детето между Рада и Миш. Освен това, лятото ще се наложи да купуваш нова - извинявай, че ти го казвам, но е така. За toddler ще му трябва поне още шест месеца количка и вярвай ми, тази, с която сте сега, няма да върши работа. И аз имах комбинирана, но въпреки това си купих от лекия вариант (с нея бяхме на Еврокона). Впрочем снаха ми също си купиха лятна количка за племенницата - АДСКИ неудобна за бутащия, а съм сигурна, че е била най-скъпата възможна. Подозирам, че и на детето не му е удобно, но пък то не знае да си каже.

За пюретата - навремето имаше само Ганчев и Хип, сега има много повече видове. Ганчев имаше и много хубави, напомняха ми за пюренцата на брат ми като бебе, които аз обожавах;) Внимание - племенницата ми е изцяло на пюрета (и манджички от същата фирма за деца над една година, които ако им видиш цените, сълзи ще ти излязат на очите). От натриевия глутамат ли, от кво, но отказваше да яде сготвена от майката храна, предпочиташе пюрета. В София от 10 месец са на кухня, за която има частен и държавен вариант, частният е същият като качество и многократно по-скъп. Същото, което казваш и ти. (Малко се прекалява с това наблягане на качеството. Яла съм ултра гадна храна в гурме ресторант, просто съдържа неща, които не обичам...)

Значи според мен бебешките стоки са толкова скъпи, защото се потребяват в ограничен срок. Колко пъти в живота си купуваш количка? А кола?
Другият момент е, че детето трябва да свикне от малко да е заобиколено с хиляди излишни неща, защото нали трябва да стане достоен член на консуматорското ни общество. И го мисля сериозно. Магазините за играчки са подготовка, ами... за другите магазини. И за шопинга като терапия. Не на последно място, родителите се чувстват щастливи, че са дали пари за детето си и са му осигурили най-доброто. Терапия и за тях:Р

Анонимен каза...

Много приятно написано :) Винаги съм харесвала стила ти на изразяване, независимо от темата.
В случая имам почти същите предварителни нагласи за нещата от които може и от които не може да се пести, само че ги следвам доста по-стриктно.
Например за количка и да ме убият, не бих дала толкова пари (че и половината им), а ми е чудно кое ще е това маркетингово чудо, което да ме убеди, че всички тези екстри, които количката притежава, са ми необходими. Ако си говорим за комфорта на бебето, то колко ли страда едно бебе, возещо се в евтина количка? Направо не искам да съм на негово място.
Но аз към количките имам специално отношение, даже доста време бях убедена, че изобщо не искам количка (нали затова си взех слинг - най-вдъхновяващата ми покупка).

По принцип стоките за бебета са безумно скъпи, все едно са златни. А като се замислиш, това е така предимно в България. Тук на хората им е мания този тип показност. (Наскоро четох за някаква майка, която купила един комплект дрехи на детето си за първия учебен ден в яслата, на стойност повече от половината й месечни доходи. Няма да се излагаме пред хората, я!).
Доколкото съм чувала за ситуацията в чужбина, там истински големите суми заминават за истински важните неща като образование и детски заведения. А не като при нас за дрехи и манджа.
В тази връзка за соковете за деца - те струват точно толкова, колкото и соковете за възрастни, а именно колкото 1 кг от съответния плод. Всичко друго, увито в пласмаса или стъкло и пълно с неща, които не искаш да знаеш какви са, по-добре да не даваш на децата си. И не е по-скъпо. Миналата зима пиех само прясно изцедени сокове и цената на плодовете за килограм беше по-ниска от една кутия натурален сок. Особено в сезона на съответния плод, което пък е друга необходима предпоставка за неговата здравословност.
За яденето също не е толкова страшно положението. Попадали са ми сайтове на часни детски кухни, до една предлагащи безплатна доставка по домовете срещу общо 3 лв, които освен доставката, включват супа, основно ядене и десерт. Ако това е много по-скъпо от държавните такива, опитвам се да си помисля колко ли струват те, ама според мен изобщо няма значение. За мен 3 лв е идеална цена за това, че някой е сготвил тези неща, а материалите и доставката са изцяло допълнителна екстра.
Относно изгъзицата за дозиране на млякото - в аптеките има едни контейнерчета с различна големина, струват 18 стотинки и можеш да си слагаш каквото си искаш в тях, включително за замразяване на кърма ставали (по-големите размери), ме светнаха в един форум. Могат и да се стерилизират.
И за меренето на температурата в шишето има една много евтина система, открита още от времето, когато са започнали да се ползват шишета. Капваш си на ръката една капка и не се чудиш. Действа безотказно и никога няма да имаш главоболия, че му се е развалил датчика за отчитане.
В тази връзка, ние използваме още едно чудно приспособление за топлене на престояла в хладилника кърма - копира функцията на джаджата на Авент, измислена за тази цел. Нашата обаче е по-яка - бурканче с топла вода. (Идеята е копирана от Валя и Иван Асен)
Като знам колко хора са си купили това чудо на техниката, много пъти съм си мислела как ли са ги убедили в магазина, че това нещо им трябва. Какво ли са им наприказвали... Умът ми не го побира.

На всичко може да се намери по-евтина алтернатива без да се губи от качеството и аз много уважавам труда на хората, чиято работа е да ме убеждават колко много ми трябва точно тяхната стока (понеже и аз съм полагала подобен род труд), но предпочитам да дам парите си за нещо, което лично за мен има по-голям приоритет, независимо от мнението на човека зад щанда.
Но аз съм краен фанатик на тема анти-консуматорско мислене и за мен си е предизвикателство да намеря как да мина и без това, което ми рекламират. Така сигурно губя част от удоволствието от пазаруването, но не съжалявам, понеже посещението на магазините винаги ми е било по-скоро досадно задължение, отколкото нещо приятно.

(gimli)

Wynche каза...

@hazel
Аз за платено образование имам предвид чак като дойде време за гимназия. Първи клас ае нема нужда да е платен чак.
А че смуче - факт, ама има едно-две места, които не смучат, май. Американския колеж като че ли. Ъъ, и не може да няма поне още едно, въпреки че аз не го знам.

За количката и мене ме предупредиха, че при комбинираните варианти обикновено се купува отделно лятна. Ще видим.

За натриевия глутамат в детските пюрета - това ако е вярно, е толкова скандално, че ... не знам и аз какво! Боже, аз стоки с натриев глутамат за себе си не купувам, какво ли остава за бебе! Питай Кау колко й беше зор да се откаже от инстантните фидета, към които се беше пристрастила в офиса... Истинска абстиненция я тресе.

@gimli
Мерси :) И аз обичам да те чета; ти си знаеш де.
Количката: първо, слинга - супер, но той не я замества. Защо си против количките изобщо? Второ, не става въпрос за екстри - де да бяха пари за екстри това! Става въпрос за минимума, който според мен ни е необходим. Това включва задължително пълно легнало положение на гърба, което автоматично изключва една голяма част от количките, които масово се купуват за новородени, но всъщност не са предвидени за тях. Това са колички за седящи деца, на които положението на гърба може да се смъква няколко степени надолу, за да може детето да полегне. Ако се смъква изцяло, ОК, но могат да се видят новородени и в такива, чийто гръб не се спуска додолу. А понеже дръжката на такава количка е откъм гърба на детето, а майката не иска да си вози бебето с краката напред (докато е малко), иска да си го гледа, те го слагат наобратно. Така бебетата се возят в идиотско положение с главата надолу и краката вирнати нагоре. Това явление се наблюдава предимно в малките градове и по-бедните квартали.
Друго задължително за нас беше количката да е висока. Всъщност то определи финалния ни избор на количка - просто взехме най-високата, за да не се прегърбваме докато бутаме.
Другото е да има столче за кола (в тези 960 лв то е включено). Гледах разни по-евтини колички _за новородено_, които ме устройваха, но като им сметнех и отделната покупка на столче за кола, излизаше по-скъпо.
И третото е количката да не е най-кучата марка все пак, за да не ти се разпадне в ръцете. За такива се водят Chipolino и Bertoni. Нас ни беше достатъчно да прочетем мнение на майка, която била свидетел как на такава количка й се откача колелото и тръгва да си се търкаля насред улицата. От друга страна, сега ги гледам че в квартала всички са такива и не ми изглежда да са се измъчили особено. Хем че Chipolino-то е едно в едно краднато от Peg-Perego, т.е. от хубаво място са копирали, така че не ще да са толко зян. Но всички такива колички са по-дребни и на мен са ми ужасно ниски, да не говорим на Веселин.
За количката най-важното е да е удобна на бутащия (защото извършва това действие твърде често) и да не е вредна за бебето. 960 лв беше минимумът, който отговаряше на тези две условия, без _никакви_ екстри. Онези с екстрите бяха по 1300+ :/

Майката с дрехите за първия учебен ден __в яслата__ - направо не се нуждае от коментар. Имам наблюдения, че комплексарската показност на родителите се изразява предимно в хубави дрешки, с които обличат отрочетата си, и в скъпи GSM-и (на които пък аз съм голям противник), говоря за ученическа възраст вече. Тъпотия. И като си помисля, че ще дойде момент и мойто да ми ревне за тутурутка от 600 лв, понеже на другите били такива и нямало да се излага с древен модел от МИНАЛАТА година, че ще му се смеят... и направо една ярост ме обзема!...

Истински големите суми - манджа ли каза? Че кой у нас дава големи суми за манджа? Ние даваме малки суми за манджа и ядем боклуци; друг е въпросът, че тези малки суми са голям процент от дохода на българина. Но колко хора купуват - първия пример, който ми идва наум - кренвирши Тандем вместо Леки заради елементарната сметка, че не може кило месо да е 8 лв, а кило кренвирши - 4?

По магазините и аз мразя да обикалям. Понякога това също е причина да се набутам в идиотски скъпото, защото предпочитам да купя първото, изпречило се пред погледа ми нещо, което ми върши работа, отколкото да проуча дали някъде не се предлага по-евтина или по-хитра алтернатива - например сефте чувам за тези контейнерчета от по 18 ст. в аптеките - и само като си помисля за близо 70-те контейнера на Авент, които си купувах на цена от по 1,50 единия... защото купувах промо-пакети с по 20 броя вътре... ако се купуват поотделно на пакети от по 10 бройки, излизат близо 2 лв единия (левче контейнерчето, левче капачката... и това ако не е наглост). А изгъзицата за дозиране на мляко беше резултат на мозъчно затъмнение. Бяха ме предупредили, че имало на друга фирма по-евтина - на цена около 4-5 лв. И аз се опитах да си купя такава, но в кварталния ни магазин нямаха, имали само тази на Авент. И мене просто не ми се занимаваше. Ма кат съм проста, така е. Впоследствие ме светнаха, че със същия успех съм можела да ползвам кутийки от витамини Centrum. Ама кой да мисли.

Анонимен каза...

Точно там е работата - както казва един мъдър човек - или имаш време, или имаш пари. Евтиното, което в същото време не е загуба на качество, никога не струва само цената, която ти искат за него, но и времето и усилията, които си инвестирал за да проучиш вариантите и да направиш избор.
Иначе за количката - дълга тема.
Още когато ми хрумна, че искам да имам дете, си промих хубаво мозъка с много материали по темата, които отговаряха на моята вътрешна нагласа за правилно. Едно от тях е колко са неправилни всички неща, които са измислени с цел да дистанцират майката от бебето. Количката е едно такова нещо.
След като родих си спомних завършека на един хумористичен текст на тема деца - "Преди да родите непремено посетете всичките си познати с деца и им кажете кое правят правилно и кое не. Налсадете се максимално на последния момент, в който ще знаете всички верни отговори". Преди това ми беше просто смешно. Сега знам истинската разлика между теорията и практиката и забелязвам, че започвам да се отдръпвам от теориите за правилно и грешно, с които си бях натъпкала главата.
Така че и количките вече имат някакво място в моя свят :) Ако и бебефон си взема, съвсем ще се отрека от себе си :)
Та мисълта ми беше за нещата, които поставят дистанция между майката и бебето. Това не било в интерес на самото бебе, казват. И все още ми се струва, че е вярно донякъде, да видим до кога ще мисля така.

Образованието пък е много болна тема може би за всеки, който държи на него. Всъщност мен не ме притеснява самото образование, а по-скоро средата, която учебното заведение ти осигурява, защото винаги съм смятала, че зараждането и поддържането на интерес у детето към определени науки е работа на родителите. Родителят също може да осигури и достъп до информация при наличие на съответния интерес. Училището обаче те поставя в среда, която до изключително голяма степен изгражда човека в теб. А тази страна на ходенето на училище ми се струва водеща.

Wynche каза...

За образованието мисля, че сме напълно на едно мнение (каква изненада), така че няма да доразвивам темата, поне засега.

За теориите за правилно и грешно - тъкмо щях да пиша...