Полезните неща

Едно време някой казал на баба ми, че морковите били много полезни. Тя ни блъскаше с прясно изцеден морковен сок докато брат ми пооранжевя, тя се уплаши, заведе го на лекар и й казаха, че е от морковите.
По-късно някой й каза, че в зелената салата трябва да се слагат листа от глухарче, много били полезни. В желанието си да ни пробута повече от тях (а те са адски горчиви и гадни на вкус), тя постепенно увеличаваше дозата им за сметка на марулите, докато стигна до пропорция 9:1 в полза на глухарчетата (или поне на нас така ни се струваше, толкова й бяха гадни салатите) и ние съвсем отказахме да пасем повече.
Много родители насилват децата си да пият мляко, защото било полезно, но всъщност то не е нужно на порасналия човек - млякото е необходима храна само в кърмаческа възраст, по-късно преработването му е проблем за организма.
Емблематичният случай със спанака би трябвало да накара родителите да се позамислят по отношение на насилването на децата да консумират неща, които те отказват - може би си има причина, може би организмът си знае най-добре какво му е нужно и в какво количество. Разбира се, става въпрос за организъм, чиято способност да идентифицира собствените си нужди не е разбичкана от злоупотребяващите с вкусовите ни рецептори изобретения като натриев глутамат (долу!) и подсладители от всякакъв вид.

Извън храненето, други неща също се считат ту за полезни,ту за вредни - в момента се сещам за удобното обяснение "Нека реве, да му се развиват дробчетата" - как хубаво успокоява родителя, притеснен и изнервен от ревящото бебе, и колко е далече от истината. От лекарствата, спомням си че аналгинът беше дори забранен за известно време, преди пак да го пуснат, защото бяха открили някаква негова вредност; сега май само аналгин-хининът се счита за вреден. Като ученици по лагерите целият клас задължително ходеше запасен с аналгин-хинин (едни красиви зелени хапчета - гладички такива), защото за всички майки това беше любимият пенкилер (по някаква причина у нас не го ползвахме).
Педиатърката при последните два прегледа ми направи забележка, че държа Деян седнал - трябвало да се държи полегнал под ъгъл 45 градуса до навършване на (май) 6 месеца. След първия път аз звъннах на нашия братовчед Иво, който е ортопед, и той беше категоричен, че няма никакъв проблем да се държи прикрепен в седнало положение (и слава Богу, защото иначе щеше да лудне вече - той само иска да зяпа наоколо и вече въобще не понася да лежи по гръб). На втория преглед, като пак ме укори за неправилното държане, й казах че ортопедът е казал че няма проблем, и нагло завърших с "Не знам, разберете се!" (ми тва медицината пък е баси и науката).
Като споменах ортопед - навремето са повивали бебетата стегнато, с изпънати тела, изпънати крачета и покрай тялото прибрани ръцете. Целта е била да им се изправят крачетата, иначе щели да си останат криви. Това е било кошмарно вредно и е причинявало страхотни проблеми с тазобедрените стави. Съвременната ортопедия препоръчва обличане и държане на бебето по такъв начин, че краката му да бъдат в естественото си положение - разтворени като на жабче.

Тия дни попаднах на ей тази статия в BGMamma. Според нея алергията не се предизвиква от твърде ранно излагане на алергени, а напротив, от твърде късно, от живот в твърде стерилна среда. Това становище винаги ми е звучало по-логичното, но не смеех да рискувам. И сега не знам да вярвам ли на изложените доказателства, или не.
Иска ми се да си приберем Миша. Аз бях много против махането й дори след раждането на Деян (за по време на бременността не щях и да чуя, колкото и да бяха категорични лекарите), но след като той доби атопичния дерматит, си казах - добре че все пак я махнахме, щото иначе щях доста удобно да реша, че тя го е причинила, и да се обвинявам, че проявих егоизма да я задържа (заради собственото си удоволствие да си имам котка).
Работата е там, че все още не смея да рискувам. Някои решения, ако не ги вземеш, се взимат сами, като например това да си я приберем ли или не - колебанието е равносилно на решение да не си я прибираме.
При вече проявена алергия, най-вероятно е късно вече да му градим имунитет тепърва. Но колко трябва да се чака? Нямам идея :/

Този пост няма никаква друга цел, освен да сподели поредната родителска несигурност, в която изпадам. Някакси няма проблем сам да се тъпчеш с неща, които можело било да са вредни - е, казваш си, да няма да живея сто години, я. Всеки си има някакъв самоубийствен инстинкт, който му позволява (и го подтиква) да върши неща, за които знае или предполага, че са вредни. Не е същото, когато взимаш решенията вместо друг човек.
Освен това аз съм свикнала да има много теми, по които да нямам мнение. Не ми харесва, че родителството ме принуждава да заемам позиция по толкова много въпроси.

Родителството е предизвикателство към много от личните недостатъци на човек. Че ще бъде предизвикателство към егоизма ми, бях подготвена. Но не се бях сещала, че и нерешителността ми ще бъде атакувана. Аз си харесвам нерешителността, моля, оставете я на мира.