Fear leads to anger, anger leads to hate...
Миналата година в квартала се чу, че ще ни докарват роми. Имало някакви незаконно заселили се роми в местността Баталова воденица, трябвало да се махнат от там, ще ги заселят тук.
Съкварталците ми бяха скочили срещу проекторешението и бяха започнали да събират подписка. Призоваваха да се присъединим към подписката.
Помислих си аз доста по въпроса и реших да не се подписвам. Наивна гражданска позиция от типа "изберете българското, въпреки че е по-скъпо и по-некачествено" - исках някакси да подкрепя управниците на града ни, които трябваше да намерят разрешение за проблема си и това разрешение изискваше все някъде, нали, да се построи това гето. Където и да го измислят, все хората наоколо ще са против - да ме прощават ромите за сравнението, ама е точно както с боклука на София - няма район, който да е ОК да му го натресат под носа. Та аз един вид им влязох (на управниците) в положението и си казах, еми с какво пък сме по-специални от останалите, та да претендираме да не е при нас, а другаде - не, няма да се подпиша. Все някъде трябва да ги сложат тези роми.
Беше блажено време, когато тънех в лукс - лукса да си толерантен, защото не си заплашен, не си бил заплашван, животът ти е минал доста добре досега и не мислиш, че от леко повишаване на престъпността в квартала ти ще стане кой знае колко по-лошо. Какво му има, качвам се на колата сутрин и отивам на работа - не ми пречат кой знае колко, няма кога да ме гонят по улиците, да ме нападат, да ме обират - аз тези улици не ги ползвам, този градски транспорт не го ползвам. Live and let live.
Сега този лукс принадлежи на Деян, а не на мен. Той има тепърва да живее живота си и аз искам и той като мен да има късмета да доживее 30 години без да бъде заплашван, нападан, гонен, бит, обиран по улиците. Но с гето в непосредствено съседство това не е толкова вероятно. Той ще се размотава по улиците в квартала, ще се прибира с градския транспорт, ще общува с учениците от вече превръщащото се в ромско квартално училище (30% ромчета в първи клас тази година). Да се мисли, че етническо напрежение няма да се породи, и тук както примерно в Красна поляна, е утопично. Ще се породи, ще ескалира, и ще е достатъчно назряло, когато Деян ще бъде на възраст да се бие - да бие, да го бият.
Аз не искам това за детето си. Не искам да се чувства застрашен, защото са го заплашвали или нападали - него или негов приятел, или приятелката му; не искам да трупа в себе си омраза... Не искам един ден да стане скинхед и със замъглено от гнева съзнание да ходи да раздава правосъдие самолично; не искам и да се завира в миша дупка и да таи омраза, която да обръща срещу себе си, ако не може да я изрази навън.
Ще подпиша и триста петиции, ако има някакъв шанс да ни се размине съседството с гето. Нека аз съм расиста, сега аз се страхувам, аз се гневя, аз мразя - нека - а пък той нека да живее спокойно в блажена толерантност и ако иска, да ходи да се включва в доброволчески предприятия за интегриране на ромите в обществото. Това искам за детето си - да има шанса да възпита в себе си толерантност, широко скроени нагласи, да не робува на предразсъдъци... Но то може да се случи само от дистанция.
Тук дори не искам да отварям дума за европейското решение да даде нарочна сума, предназначена специално за строежа на къщи за ромите. На социално слаби българи някой строи ли им къщи?! Нито пък за предварително взетото вместо нас решение, че ромите изобщо ще бъдат изолирани в гето. От една страна - интегрирайте ги, от друга - пари за ромски квартал...
5 коментара:
готин постинг, както обикновено, аз искам само на едно нещо да обърна внимание, че ме подразни:
аргументите от типа "а за [описание на аналогично състояние] българи, някои [описание на благотворителност] прави ли?"
за мен е някак много важно да се има впредвид, че:
а) този аргумент е подгизнал като поничка от лепкав популизъм и 80% от силата му се състои в призив към емоционално, първосигнално мислене, за сметка на рационалната преценка.
б) почива на изкривена презумпция - че нещата трябва да се правят едновременно иначе има опасност някои въобще да не се свършат.
т.е. ситуацията е аналогична на това примерно Моргота да ти вресне "И аз съм гладен, сготви ми!" докато кърмиш Деян и да не спре, ако не съчетаеш и двете дейности.
* - всички имена са измислени и приликата с действителни лица е и събития е непреднамерено забавна :)
тук порочността на презумпцията е в "късогледството" - т.е. изолира се дискретно сегашния момент, отрязват се всякакви дългосрочни развития и се крънка на база на полученото.
Не е аналогична ситуацията - Моргота е тежко дискриминиран в момента :)
Освен това какви дългосрочни развития визираш, че трябва да се имат предвид - да не би да имаш идея, че след като построят къщи за циганите, ще построят и за българите?
Аз по принцип не съм против циганите, дори не съм особено против да ме дискриминират за тяхна сметка, т.е. че те ще получават привилегии, които аз няма - мен не ми трябват пари или къща от държавата, искам обаче да си върши основната работа - да ми е гарантирана сигурността.
е ти вече знаеш от лога ни с Илина, но все пак:
аз виждам двата примера като елементи на различни задания. едната задача е "На социално слабите е нужно да се помага" - тук не би трябвало да има разделение по расов, културен или друг принцип освен заложения в условието - материално благосъстояние.
друго задание е "циганите трябва да се интегрират". изпълнението на неговата цел има и измерение касаещо материалното им благосъстояние, но не се изчерпва с него. и така когато циганите получават къщи, то не е защото са социално слаби граждани на българия, а точно защото са, ами цигани :) - общността, обект на второто задание.
за задачата "държавата да пази сигурността на гражданите си" нямаме спор, мисля :)
впрочем тя също има измерение влияещо се от изпълнението на интеграционната задача, нали? :)
Това е другото противоречие на ситуацията - да им се строи гето според мен не е начин да се интегрират. Ако е за интегриране, по-логично е да похарчат парите за апартаменти из блоковете на българи; да ги дадат за стипендии на децата с добър успех; знам ли и аз - да подпомогнат някой да си отпочне занаят, бизнес, нещо там. Това би било интегриране. А не да чета по медиите, че по дворовете на къщите щяло да има предвидено място за коня и каруцата.
така е - ако въобще правят нещо, претупват работата.
пс: преди малко гледах пак футурама и се смях на "твоя" аргумент :)))
Fry: It's not fair! The less fortunate get all the breaks!
Публикуване на коментар