Аз пък си играя да наименовам играчките му, за да видя дали някое име ще се задържи. По принцип съм много зле с имената - каквото и да измисля, не залепва.
Те не са и особено изобретателни имена, де, но на мен ми прави удоволствие.
И така, над количката висят лъвчето Леонсио, слонът Темелко и кравата Нуфриета. Заекът Баек е подарък от Надя, има страхотни дълги шумолящи уши, които са удобни за хващане и гризане, и освен това му светят бузите и пее. Октоподът е Ото, той е от hazel и Рада, и също пее и шумоли - той е любим, когато Деян лежи по корем и вдигнал високо глава се оглежда за нещо интересно около себе си. Пеещия палячо е Пальо, и по едно стечение на обстоятелствата е подарък от Пальо :) А от дядо Пенко има новата знаменита играчка, донесена чак от Португалия - един син Сънчо, на който му свети цялото лице (егати кефа!!!) и свири 5 (пет) различни мелодийки, в които има и амбиентни звуци - разни бухали бухат и жаби крякат.
Пълната липса на въображение ме ограничава особено в случаите, когато трябва да разсейвам Деян с нещо и би му било интересно да му разигравам сценки с животните. Пробвала съм го няколко пъти - то на него си му е интересно, ама аз говоря такива малоумщини, че ум да ти зайде; а пък нищо кой знае какво не ми идва на ум и бързо-бързо се изчерпвам. Не мога да измисля историйка, да сътворя от играчката типаж с характер, да си преправям гласа по повече от два начина (двата, които умея, са "нагоре от моя глас" и "надолу от моя глас"). Ще бъда една ужасно скучна майка.
Добре, че не ми е претенциозен синчеца. На него му дай да му се ухиля широко и вече е готов да рита и да цвили. Поне засега е така; по-натам - ще му мисля. Може би като почнем да купуваме книжки с картинки, ще ми дойдат идеи за забавни сюжети.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар