събота, 10 ноември 2007 г.

Ноември ще бъде май

Така както очертанията на света бяха тръгнали да се размиват, и животът отвъд входната ни врата - да се изчерпва с двучасовите разходки с количката, вчера изведнъж реалността реши да се върне при мен, плътна и материална, с една приятна категоричност.

Получих напомняне, че есенните месеци са кратки, въплътено в кошница плодове и красиво живо цвете, което ще се постарая да поливам редовно, за да запазя. Така понякога приятелите идват на гости - без себе си, но с подкрепата и обичта си, а то стига.

Получих и гости телом - колегата Здравко се отби да ни помогне с пренасянето на тежка вещ, а после мина и Ники - да вземе Здравко, но и междувременно да внесе малко от винаги слънчевото си настроение.

Получих и подарък - шефът ми реши тази година Коледа да дойде рано и напомни на всичките ми колеги, че ги цени, а на мен - че освен това съм част от фирмата, дори когато ме няма. Честит ни тфт телевизор, дано не ни разбият апартамента заради него :)

Днес родителите на Веселин са тук и майка му сготви заек специално заради мен - понеже е едно от общо двете меса, които мога да ям, за да не алергизирам човека (другото е пуешко). Освен това ни направи палачинки с вода вместо мляко и само жълтъци вместо цели яйца, никога не съм яла толкова вкусни палачинки. Баща му пък заведе Вектрата да й оправят парното, нещо, което отлагам от миналата зима.

Деян е в особено добро настроение - рита неуморно, усмихва се на всички, а също така и на нищото, и от време на време цвили от кеф. Не дава да го придумаме да си легне - надава вой до небесата. Иска да е при гостите, да участва.

И аз така като Деян. Зависима съм от хората около мен, мразя да съм сама, искам да съм част от. Чувствам се добре, когато гледам около себе си, а не навътре. Навътре е ноемврийско. Благодаря ви, хора, за помощта да сменя перспективата.

Днес вали сняг, студът вече е истински сериозен зимен студ, а не онова злобното нещо дето е характерно за късната есен. Поляната срещу нас е бяла, което е огромно подобрение спрямо покафенелия сух буренак. Скоро е Коледа и ще имаме първа наша си семейна елха с лампички и с подаръци под нея. Човека измества центъра на семейството към себе си и ни прави годни за Коледни домакини.

А след това се връщам на работа и животът ми продължава оттам, където съм го оставила.

5 коментара:

hazel каза...

Отдавна не съм виждала Деян:)
Ноември е чуден месец за слушане на ноемврийски песни на фински и четене на Туве Янсон "В края на ноември". Гледам си муминчето, подарък от теб и леко се развеселявам, макар че тази книга е адски тъжна и няма да давам на Рада да я чете поне още 1 година.
Не че искам да я спасявам от тъжни четива, но това е тъжно по един такъв възрастен начин, да не говорим, че е последната книга за мумините.
Ще постна за нея отделно, май:)
Каним се да ви дойдем на гости, докато сте още у вас, да ви донесем гащеризона и книгата, само да сме здрави...

Wynche каза...

Заповядайте! Ние сме тук, не сме - ъъ - избягали. Само да сте здрави!
В мумините има една такава красива меланхолия, че чак са за забраняване... Не е добре човек да се потапя в подобни четива - хем му е благо на душата от тях, хем му е чоглаво. Аз чак като голяма ги четох, и при все, че споменът ми е за прекрасно четиво, някак не искам да ги препрочитам отново - тая емоция не е много добра и трябва човек да се пази понякога. Така че съм съгласна, че не й трябва баш това на Рада сега.
Абе вие четохте ли вече Лиско? Уникално безметежна книга! :) (ето, усмивка ми цъфва на пръстите само от споменаването й)
Или тя е за Мишо по-скоро?

hazel каза...

О, Лиско! Ми аз май го нямам - прочетох го като голяма и съответно не фигурира в кашоните с детски книги. Мерси, че ме подсети.
Мишо не обича много-много книги, всъщност. Имал е лично взаимоотношение (тоест, карал ме е да ги чета по много пъти) с две - една за медена питка и "Слонбалон" от серията на Мечо Пух, в която слава богу пише "муслон", три пъти ура за стария превод. За близо пет години - две любими книги не е много, нали.
Затова пък Рада е книжен маниак, ще се записваме и на библиотека:)

Анонимен каза...

Prez noemvri dnite sa podtikashto kysi: v momenta e 15:16 i na men mi e protivna misylta, che vsyshtnost trjabva da pusna lampa, za da vizhdam praneto, kato go prostiram. Pred prozoreca se e nadvesil edin tymnosiv oblak, ot kojto za syzhalenie shte izskochi ne snjag, a naj-mnogo proliven dyzhd, a sled 2 chasa uzh shte hodim na shestvie s lampioni (s bebeshkata kolichka!). Podtiskam se oshte poveche, kato si pomislja, che predi 3 meseca se stymvashe ne po-rano ot 22 chasa... Ot skuka i depresija se typcha s shokolad, a tova ne e naj-dobrija pyt za svaljane na kilogramite ot bremennostta. Shvedite bili mnogo zastrasheni ot suizidni misli. Tuk vremeto ne e po-slynchevo.
Pozdravi ot severnite regioni na Evropa
Anna

Wynche каза...

@Anna: Знам за какво говориш (3 години в Осло). Най-гадно е, като започнеш да се събуждаш по тъмно. Съвсем леко изместване на режима те праща в серия от дни без лъч дневна светлина. Не е истина как липсва... :/
Шоколади, кафета, алкохол - нищо не компенсира.
Единствено мога да кажа да не оставаш без витаминни добавки и ако има - пресни плодове (еко). И по-ярки крушки из къщата.
Блях.