четвъртък, 1 ноември 2007 г.

Чалгаджийче

Докато баща му се помайва с денонощни смени в офиса (имат крънч - няма такава дума на български, както и такова явление... от чужбина сме си го внесли), майка му си прави експерименти всякакви. Прекарваме тиха и приятна вечер в конфигурация майка, син и Слави Трифонов.
Иначе казано, почна концерта "Ние продължаваме" и аз се метнах с една бира (Каменица 0%) пред телевизора да зяпам, бебе или не. Гледам го - захърка си в столчето с блажена физиономия. Ако по майка си се води, ще си стане едно чалгаджийче като нищо. Добре че е баща му да вкарва ред и с твърда десница да смени канала. Ама сега като го няма, мишките мнали.
За мое оправдание, полага ми се малко разпускане след първата в моя и Деяновия живот борба със запушен нос посредством впръскване на морска вода (и то по погрешка в окото вместо в ноздрата поради некадърност от моя страна и немирност от негова). Плачовете се научих вече до голяма степен да ги игнорирам, когато знам от какво са и че не е нещо за притесняване, така че не си противореча, когато окачествявам вечерта като цялостно тиха и приятна.
Ей, грандиозно шоу, ей. Почна със зрелищни фойерверки, садо-мазо облекло на балета и "Ад и рай". И просто ме напъна отвътре да споделя кефа, а то в icq листа ми - никой подходящ, който да каже "баси якото, тичам и аз да гледам". Всички едни ентелектуалци сте се подредили.

А в събота - Amorphis. Предстои подготовка, да вляза малко в час с последния албум.

То бива еклектика, бива, ама чедото ще се види в чудо.

Edit: Събуди се. Някаква мадама пее, той я зяпнал и пее и той с нея: аа, аа, уу, уу, бввв... мм, мм.. И гука на Слави. Я стига съм писала, отивам да се възползвам малко от доброто му настроение и да получа и аз някоя усмивка.

Няма коментари: