Баси как се натоварих.
Оказа се, че понеже съм шматката, която съм, пропускам всички срокове за подаване на болничния си в НОИ и съответно си губя майчинството с изключение на първите два трансфера, които покриавт, мисля, около 2 месеца.
Вместо да се осведомя какво има да се прави около тия болнични, аз готовански си седях и си чаках някой отнякъде (примерно счетоводството на фирмата) да ми се обади и да ми каже "вземи си болничен от еди-къде си".
Полагат ми се значителна сума пари, която сега ще си остане за държавата, защото съм пропуснала срока да си я поискам. За моя изненада имало срок и за моя изненада бил 3 месеца.
Тя не че системата е много "приятелски настроена към потребителя" (:Р) - първия болничен ми го даде АГ-то, втория ми го връчиха в болницата, и аз тъкмо реших, че те нещата автоматично си тръгват и някой отнякъде ще ми издаде и третия, и се оказа, че не било така. Трябвало да си го искам от педиатърката на Деян, а тя, като отидох при нея през декември, много се изненада защо така не ми го е издала още през септември и ми се скара, че толкова съм закъсняла.
Понеже срокът на този болничен е изтекъл преди повече от 3 месеца, ако сега работодателят ми го занесе в НОИ, не само няма да ми дадат парите, ами и ще глобят фирмата за закъснението, а глобата е до 5000 лв.
Решихме тоя болничен да го забравим.
Сега издирвам кой трябва да ми издаде следващия. Щото педито беше казала, че тя повече болнични не издава - работодателят трябвало да подаде някаква декларация от мен в НОИ. Работодателят казва, че му трябва болничен, който се взима или от педиатърката, или от моя личен лекар. Ангажирах майка ми да звъни на личния (на когото не съм виждала очите, щото не го ползвам) да го пита той ли трябва да издаде новия болничен. Той не знаел и щял да пита педиатрите при себе си, и тогава да каже.
На това отгоре счетоводителката на фирмата трябва да провери дали е възможно след периода на прекъсване да си подам все пак текуща декларация и да си получавам майчинството поне оттук нататък.
А на шефа някаква позната в НОИ трябва да провери същото нещо, стига шефът да успее да я издири.
Сама съм си виновна. Най- ме е яд, когато сама съм си виновна.
понеделник, 28 януари 2008 г.
петък, 25 януари 2008 г.
30
Днес ставам на 30.
Доскоро си мислех, че ще е повод за сдухване, ама изобщо не е. Превалих, така да се каже, сега тръгвам към заник, но не ми е неприятно. Не се чувствам стара, дори по-възрастна не се чувствам, всичко ми е наред, животът ми е подреден, единственото нещо, което е отшумяло вече, е младежкият ентусиазъм за неща, които вече не ми изглеждат толкова интересни. Не се паля лесно, добила съм лек цинизъм, все повече мързел, и съм се пристрастила към комфорта.
И попаднах на следния страхотен цитат, който перфектно се вписва в настоящото ми състояние на духа:
Доскоро си мислех, че ще е повод за сдухване, ама изобщо не е. Превалих, така да се каже, сега тръгвам към заник, но не ми е неприятно. Не се чувствам стара, дори по-възрастна не се чувствам, всичко ми е наред, животът ми е подреден, единственото нещо, което е отшумяло вече, е младежкият ентусиазъм за неща, които вече не ми изглеждат толкова интересни. Не се паля лесно, добила съм лек цинизъм, все повече мързел, и съм се пристрастила към комфорта.
И попаднах на следния страхотен цитат, който перфектно се вписва в настоящото ми състояние на духа:
The only people who envy the young are the ones who never manage to grow up.
четвъртък, 24 януари 2008 г.
Феминизъм и семейство
Прочетено при Openly Feminist:
Ето потенциална причинно-следствена връзка:
Феминизмът предполага равенство на половете, в основата на което лежи комбинация от равни части уважение към себе си и уважение към другия.
Това е предпоставка за равнопоставеност на ролите на двата пола в семейството, следователно в такова семейство липсва моделът "използвач и използван", характерен за неравностойните връзки.
А това е тъкмо моделът, отговорен за провала на повечето връзки (това разбира се не се опира на проучване, а само на common sense и житейски опит, но все пак ми се струва валидно). Неравностойните връзки имат множество слабости, които биха могли да доведат до провал:
- на използвания да му писне и да тръгне да се спасява
- на използвача да му омръзне и да си намери друго предизвикателство
- неумела комуникация между хора, които имат неконсистентна визия за света и мястото си в него. Пример: средната читателка на списание "Хай Клуб". Тя се интересува от мода и козметика, поддържа външния си вид, и смята, че е нейно право и задължение да изглежда максимално добре. Благодарение на добрия си външен вид си намира партньор. Обаче после се оказва, че партньорът харесва някоя, дето има още по-добър, или дори просто различен, външен вид. Това е логично поведение от страна на мъжа (не мъжете по принцип, а типа мъже, които си търсят жена за украшение), но жената го счита за нередно и не може да го приеме.
Жените, които не са феминистки, имат взаимнопротиворечащи си представи за себе си. От една страна завъртат живота си около мъжа / мъжете; от друга, все пак имат някаква гордост и поставят все някъде граница на това да бъдат третирани като изтривалки.
Аз ако бях мъж, не бих могла да проумея такава жена. Тя първо се самоопределя като моя изтривалка, а после се сърди, че я третирам съответно.
Същите тези жени постигат различни резултати с едни и същи методи - а това не може да не обърка човек! Гореописаната мадамка, да кажем, има интереси, изчерпващи се с темата "къде ще пазаруваме днес". В началото този кръг интереси работи добре за нея, защото й помага да си намери мъж. Впоследствие обаче се обръща срещу нея, защото кой мъж обича жена му по цял ден да харчи пари за неща, които според него са напълно излишни.
Ето и друга потенциална причинно-следствена връзка: Повечето феминистки са образовани жени. Като такива, те са с повече възможности за работа и реализация.
Оттук следват две неща:
1) в материално отношение: в семейството влизат повече пари, следователно избягваме мизерстването като мощен фактор за разпадане на връзка
2) в психологическо отношение: по-голям е шансът партньорите да имат сходен жизнен опит, а въз основа на него - и взаимен интерес към животите си, което пък е фактор за обогатяване и постоянно обновяване на връзката.
Cross-post-нато при Openly Feminist (използвам случая да обърна внимание на който не е забелязал, че съм добавила линк към този блог, който много точно изразява собствената ми феминистка позиция).
"Да, естествено, това че проучването показва, че хората с феминистки убеждения имат по-здрави и сексуално задоволяващи връзки, не означава, че техните връзки са такива, заради феминистките им убеждения."
Ето потенциална причинно-следствена връзка:
Феминизмът предполага равенство на половете, в основата на което лежи комбинация от равни части уважение към себе си и уважение към другия.
Това е предпоставка за равнопоставеност на ролите на двата пола в семейството, следователно в такова семейство липсва моделът "използвач и използван", характерен за неравностойните връзки.
А това е тъкмо моделът, отговорен за провала на повечето връзки (това разбира се не се опира на проучване, а само на common sense и житейски опит, но все пак ми се струва валидно). Неравностойните връзки имат множество слабости, които биха могли да доведат до провал:
- на използвания да му писне и да тръгне да се спасява
- на използвача да му омръзне и да си намери друго предизвикателство
- неумела комуникация между хора, които имат неконсистентна визия за света и мястото си в него. Пример: средната читателка на списание "Хай Клуб". Тя се интересува от мода и козметика, поддържа външния си вид, и смята, че е нейно право и задължение да изглежда максимално добре. Благодарение на добрия си външен вид си намира партньор. Обаче после се оказва, че партньорът харесва някоя, дето има още по-добър, или дори просто различен, външен вид. Това е логично поведение от страна на мъжа (не мъжете по принцип, а типа мъже, които си търсят жена за украшение), но жената го счита за нередно и не може да го приеме.
Жените, които не са феминистки, имат взаимнопротиворечащи си представи за себе си. От една страна завъртат живота си около мъжа / мъжете; от друга, все пак имат някаква гордост и поставят все някъде граница на това да бъдат третирани като изтривалки.
Аз ако бях мъж, не бих могла да проумея такава жена. Тя първо се самоопределя като моя изтривалка, а после се сърди, че я третирам съответно.
Същите тези жени постигат различни резултати с едни и същи методи - а това не може да не обърка човек! Гореописаната мадамка, да кажем, има интереси, изчерпващи се с темата "къде ще пазаруваме днес". В началото този кръг интереси работи добре за нея, защото й помага да си намери мъж. Впоследствие обаче се обръща срещу нея, защото кой мъж обича жена му по цял ден да харчи пари за неща, които според него са напълно излишни.
Ето и друга потенциална причинно-следствена връзка: Повечето феминистки са образовани жени. Като такива, те са с повече възможности за работа и реализация.
Оттук следват две неща:
1) в материално отношение: в семейството влизат повече пари, следователно избягваме мизерстването като мощен фактор за разпадане на връзка
2) в психологическо отношение: по-голям е шансът партньорите да имат сходен жизнен опит, а въз основа на него - и взаимен интерес към животите си, което пък е фактор за обогатяване и постоянно обновяване на връзката.
Cross-post-нато при Openly Feminist (използвам случая да обърна внимание на който не е забелязал, че съм добавила линк към този блог, който много точно изразява собствената ми феминистка позиция).
вторник, 22 януари 2008 г.
"Помощ, детето е различно!"
В отговор на коментара към предишния пост. Но темата е важна, затова правя нов пост.
Понеже този блог е посветен предимно на откриването на разликите между нагласите, които съм имала преди да се роди Деян, и нещата, които откривам (не без изненада), че чувствам и мисля сега, ето поредната разлика: отношението към различността.
Човек си мисли, че като има деца, ще иска те да са най-такива, най-онакива и най-еди какви си от всички други деца. Всъщност не било така. Иска просто да са нормални. Да са като другите. Преди да желанието детето ти да се отличи, да има постижения, с които да се гордее(-ш) и да стане уникално суперяк индивид, идва едно много по-основно и по-силно желание: да бъде в безопасност. А безопасността е в нормалността.
Това е проблемът с "по-специалните" деца. Независимо дали тази им "специалност" е за добро или за лошо, родителят се тормози най-вече защото тя означава несигурност. Той не знае пред какви изпитания в живота си ще бъде изправено дете, което е различно, независимо каква е различността му. И му липсва собствен опит, който да го успокои, че всичко може да бъде наред.
Това със собствения опит е ключово. Ето аз знам, например, че най-вероятно Деян ще бъде късоглед и ще ходи с очила, но това не ме притеснява, понеже, първо, вече съм го приела за почти неизбежно (и двамата с баща му сме с очила), и второ, знам как се чувства и как може да живее човек с очила в тийнейджърска възраст. Не е никаква драма.
На хипотетичния въпрос (не помня защо така са ми го формулирали), задаван ми преди време, дали предпочитам един ден синът ми да е наркоман или да е хомосексуален, отговорът ми не се е променил: хиляди пъти предпочитам да е хомосексуален, защото това не е вредно за него! Малко ще ми е мъчно, защото, като различен, животът му ще е по-тежък и ще трябва да се справя с повече проблеми от тези на хетеросексуалните хора: по-голям шанс за несподелена любов, по-голям шанс да го използват и захвърлят, и разбира се обществените нагласи, които все още са враждебни. Но имам достатъчно житейски опит, въз основа на който да приема и да съм спокойна, че човек с хомосексуална ориентация може да изживее живота си добре и да бъде щастлив - с малко късмет, разбира се, но то това на всекиго е нужно.
С алергиите аз нямам никакъв опит. Никакъв. По мое време алергичните деца бяха рядкост, и да кажеш, че си алергичен, беше някаква претенция. Чак ми се е искало понякога да съм алергична към нещо, за да бъда по-интересна. За момичетата това минава добре - на тях им е простено да са с претенции, но за момчета алергичността уронва мъжествеността им в моите очи - при тях алергията е слабост.
Съгласна съм, че правилното отношение към различността е човек да я приеме и да се научи да живее с нея по най-добрия начин. Да не драматизира прекалено. Има къде-къде по-лоши неща на света.
От тая гледна точка Frostie поставя нещата в правилната перспектива - за което благодаря, защото аз като се отнеса да се вайкам, загубвам поглед към голямата картина. Аз бях изоставила мобилизацията си за момента, когато Деян ще е по-голям и ще разбира, защото тогава ще трябва да имам поведение, което да не му показва, че алергичността е чак пък толкова big deal. Но всъщност, за да мога да подам правилните импулси тогава, може би ще трябва да започна да ги култивирам в себе си още от сега.
Хубаво е, че имам време да свикна с фактите и да си изградя правилното отношение. И хора, които да ме върнат on track, пък ако ще и да трябва да ми светнат два шамара, като се разхленча прекалено. Fighters :)
Понеже този блог е посветен предимно на откриването на разликите между нагласите, които съм имала преди да се роди Деян, и нещата, които откривам (не без изненада), че чувствам и мисля сега, ето поредната разлика: отношението към различността.
Човек си мисли, че като има деца, ще иска те да са най-такива, най-онакива и най-еди какви си от всички други деца. Всъщност не било така. Иска просто да са нормални. Да са като другите. Преди да желанието детето ти да се отличи, да има постижения, с които да се гордее(-ш) и да стане уникално суперяк индивид, идва едно много по-основно и по-силно желание: да бъде в безопасност. А безопасността е в нормалността.
Това е проблемът с "по-специалните" деца. Независимо дали тази им "специалност" е за добро или за лошо, родителят се тормози най-вече защото тя означава несигурност. Той не знае пред какви изпитания в живота си ще бъде изправено дете, което е различно, независимо каква е различността му. И му липсва собствен опит, който да го успокои, че всичко може да бъде наред.
Това със собствения опит е ключово. Ето аз знам, например, че най-вероятно Деян ще бъде късоглед и ще ходи с очила, но това не ме притеснява, понеже, първо, вече съм го приела за почти неизбежно (и двамата с баща му сме с очила), и второ, знам как се чувства и как може да живее човек с очила в тийнейджърска възраст. Не е никаква драма.
На хипотетичния въпрос (не помня защо така са ми го формулирали), задаван ми преди време, дали предпочитам един ден синът ми да е наркоман или да е хомосексуален, отговорът ми не се е променил: хиляди пъти предпочитам да е хомосексуален, защото това не е вредно за него! Малко ще ми е мъчно, защото, като различен, животът му ще е по-тежък и ще трябва да се справя с повече проблеми от тези на хетеросексуалните хора: по-голям шанс за несподелена любов, по-голям шанс да го използват и захвърлят, и разбира се обществените нагласи, които все още са враждебни. Но имам достатъчно житейски опит, въз основа на който да приема и да съм спокойна, че човек с хомосексуална ориентация може да изживее живота си добре и да бъде щастлив - с малко късмет, разбира се, но то това на всекиго е нужно.
С алергиите аз нямам никакъв опит. Никакъв. По мое време алергичните деца бяха рядкост, и да кажеш, че си алергичен, беше някаква претенция. Чак ми се е искало понякога да съм алергична към нещо, за да бъда по-интересна. За момичетата това минава добре - на тях им е простено да са с претенции, но за момчета алергичността уронва мъжествеността им в моите очи - при тях алергията е слабост.
Съгласна съм, че правилното отношение към различността е човек да я приеме и да се научи да живее с нея по най-добрия начин. Да не драматизира прекалено. Има къде-къде по-лоши неща на света.
От тая гледна точка Frostie поставя нещата в правилната перспектива - за което благодаря, защото аз като се отнеса да се вайкам, загубвам поглед към голямата картина. Аз бях изоставила мобилизацията си за момента, когато Деян ще е по-голям и ще разбира, защото тогава ще трябва да имам поведение, което да не му показва, че алергичността е чак пък толкова big deal. Но всъщност, за да мога да подам правилните импулси тогава, може би ще трябва да започна да ги култивирам в себе си още от сега.
Хубаво е, че имам време да свикна с фактите и да си изградя правилното отношение. И хора, които да ме върнат on track, пък ако ще и да трябва да ми светнат два шамара, като се разхленча прекалено. Fighters :)
събота, 19 януари 2008 г.
Седяща количка
Днес за първи път изведохме младежа в "седящата" количка (stroller - наричат ги в България "лятна", но терминът е некоректен, защото кога бебето ще започне да сяда не е обвързано с лятото, а с възрастта на самото бебе).
Малко килнат на свое дясно, леко спихнат надолу, потънал в катовете дрехи, Деян гледа на света със сериозен, по-скоро неодобрителен поглед, сякаш му търси кусури, забелязва ги, но от него да мине, великодушно не ги повдига на въпрос.
Изглежда странно мъничък в тая количка, след като сме свикнали да го виждаме в столчето за кола, което изпълва изцяло.
Като богове на организацията, след като някъде към обяд решихме да излезем, в има-няма 17:15 успяхме да изпълним благото си намерение, точно 15 минути преди времето за следващо хранене. Временцето днес е чудно, меко и тихо, така че беше приятно и го нахранихме навън, след което пообиколихме доста. Също така показахме на Деян луната и се саморазкритикувахме, че с родители като нас ще има да почака, докато му покажем и слънцето някой ден.
Той се кокори през цялото време, с което подмина времето си за сън, стана кисел и се разрева, та по пътя обратно към къщи се наложи Веселин да го носи на ръце, докато аз с празната количка по навик минавах през по-грапавите участъци от пътя (което при други обстоятелства е метод за приспиване).
Другото първо нещо е първият Прегомин, който благополучно си е изял тази сутрин в 6:30. Не дава признаци да е забелязал, че сме му сменили млякото. Сървайвърчето на мама.
Последните 2 нощи е голям киселяк - събужда се често, приспива се трудно, а към сутринта не може и да се приспи - само реве неутешимо. Разбичка си режима - вчера е спал 4 часа за компенсация на нощното будуване, пропуснал едно хранене, после си размести останалите и не можа да се приспи вечерта сума време. Днес се опитваме да го вкараме отново в релси, ама ще видим как ще е приспиването вечерта. Аз много се изнервям, когато се налага да го приспиваме на ръце, особено като стане 2-3 пъти едно след друго - т.е. вече не е изключение.
От разходката навън бузите му се поуспокоиха, така че ако обривите са били причината за неспокойните нощи, може би тази нощ ще е по-добре. Ако пък са жъбите, пак ще е зле, само че аз няма да се изнервям, понеже ще си знам, че е нормално.
Малко килнат на свое дясно, леко спихнат надолу, потънал в катовете дрехи, Деян гледа на света със сериозен, по-скоро неодобрителен поглед, сякаш му търси кусури, забелязва ги, но от него да мине, великодушно не ги повдига на въпрос.
Изглежда странно мъничък в тая количка, след като сме свикнали да го виждаме в столчето за кола, което изпълва изцяло.
Като богове на организацията, след като някъде към обяд решихме да излезем, в има-няма 17:15 успяхме да изпълним благото си намерение, точно 15 минути преди времето за следващо хранене. Временцето днес е чудно, меко и тихо, така че беше приятно и го нахранихме навън, след което пообиколихме доста. Също така показахме на Деян луната и се саморазкритикувахме, че с родители като нас ще има да почака, докато му покажем и слънцето някой ден.
Той се кокори през цялото време, с което подмина времето си за сън, стана кисел и се разрева, та по пътя обратно към къщи се наложи Веселин да го носи на ръце, докато аз с празната количка по навик минавах през по-грапавите участъци от пътя (което при други обстоятелства е метод за приспиване).
Другото първо нещо е първият Прегомин, който благополучно си е изял тази сутрин в 6:30. Не дава признаци да е забелязал, че сме му сменили млякото. Сървайвърчето на мама.
Последните 2 нощи е голям киселяк - събужда се често, приспива се трудно, а към сутринта не може и да се приспи - само реве неутешимо. Разбичка си режима - вчера е спал 4 часа за компенсация на нощното будуване, пропуснал едно хранене, после си размести останалите и не можа да се приспи вечерта сума време. Днес се опитваме да го вкараме отново в релси, ама ще видим как ще е приспиването вечерта. Аз много се изнервям, когато се налага да го приспиваме на ръце, особено като стане 2-3 пъти едно след друго - т.е. вече не е изключение.
От разходката навън бузите му се поуспокоиха, така че ако обривите са били причината за неспокойните нощи, може би тази нощ ще е по-добре. Ако пък са жъбите, пак ще е зле, само че аз няма да се изнервям, понеже ще си знам, че е нормално.
петък, 18 януари 2008 г.
TGIF
It's Friday на една седмица, в която ходихме с Деян на лаборатория да го бодат за кръвни изследвания, после ходихме на поликлиника да го бодат за ваксина, и накрая ни сервираха как хубавичко е алергичен към всички възможни и някои невъзможни неща, с което очертаха едно светло, та светло бъдеще на диети, режими, забрани, лекарства и графици, което рязко контрастира с представата ми за "безгрижно детство" (каквото съм имала например аз).
Беше също така седмица, в която колата се развали по още 2 начина (имам предвид 2 нови, не досегашните 3 милиона), а именно - изтича й бензинът и не превключва на газ. Това точно след като оправихме парното, охлаждането и единия амортисьор на багажника. А защо ли не си купим нова? Защото обичам да карам тази. Мила ми е, някакси. И не искам да взема решението да я бракувам.
Мдаа, седмица, в която имахме проект след проект - един от друг по-спешни, и срещи, в които ни брифираха за следващи проекти, достатъчни да запълнят работното време на студио, 2 пъти по-голямо от нашето. Дори това, че видях отново лицето Х.Т. на една от тези срещи, не компенсира за толкова многото работа, която ни затрупва. А ние проекти не отказваме.
И накрая, седмица, в която предаваме дълго работен проект на ултра-взискателен клиент, който остава не особено доволен от това, което сме му направили, и на мен ми е кофти, защото нямам навика да задоволяваме клиентите си на по-малко от 100%.
Крива седмица.
Сега, в добрите традиции на Forskningsparken (сградата, в която се помещаваше нашата катедра в Осло), ще отбележа края й както едно време, когато се отбивахме в петък след работа (в нашия случай тогава - след приключване на четенето в библиотеката) през факултетската кръчма, TGIF, за по бира, няколко празни приказки и отделни избухвания в пресилен смях. Ето, напредък все пак има - сега съм си вкъщи и си имам удобен диван и хубав плосък рекламовизор, който да зяпам - т.е. дори не се налага да се преструвам, че ми е весело само защото е петък.
Беше също така седмица, в която колата се развали по още 2 начина (имам предвид 2 нови, не досегашните 3 милиона), а именно - изтича й бензинът и не превключва на газ. Това точно след като оправихме парното, охлаждането и единия амортисьор на багажника. А защо ли не си купим нова? Защото обичам да карам тази. Мила ми е, някакси. И не искам да взема решението да я бракувам.
Мдаа, седмица, в която имахме проект след проект - един от друг по-спешни, и срещи, в които ни брифираха за следващи проекти, достатъчни да запълнят работното време на студио, 2 пъти по-голямо от нашето. Дори това, че видях отново лицето Х.Т. на една от тези срещи, не компенсира за толкова многото работа, която ни затрупва. А ние проекти не отказваме.
И накрая, седмица, в която предаваме дълго работен проект на ултра-взискателен клиент, който остава не особено доволен от това, което сме му направили, и на мен ми е кофти, защото нямам навика да задоволяваме клиентите си на по-малко от 100%.
Крива седмица.
Сега, в добрите традиции на Forskningsparken (сградата, в която се помещаваше нашата катедра в Осло), ще отбележа края й както едно време, когато се отбивахме в петък след работа (в нашия случай тогава - след приключване на четенето в библиотеката) през факултетската кръчма, TGIF, за по бира, няколко празни приказки и отделни избухвания в пресилен смях. Ето, напредък все пак има - сега съм си вкъщи и си имам удобен диван и хубав плосък рекламовизор, който да зяпам - т.е. дори не се налага да се преструвам, че ми е весело само защото е петък.
Резултати от теста за антитела
Ето ни росни-пресни от алерголога.
Добрата новина е, че вече знаем какво му е на Деян.
Лошата е, че хич не е хубаво и че не е само едно.
Най-силно изразена е алергията към краве мляко и яйчен белтък. Бройката на антителата или каквото е там (числовото изражение на степента на алергичност) е ударила в тавана, налични са и отражения в стойностите на някои елементи от кръвната картина. По всички показатели Деян бил учебникарски случай за млечна алергия - както се изрази докторът, "радост за алерголога".
Към краве мляко е толкова чувствителен, че разпознава молекулата му дори когато е разградена до такава степен, каквато е във Фризопеп-а. Имало едно 5-10% такива случаи.
Минаваме на Прегомин, стискайте палци да се научи да го яде. Докторът каза, че от едно гадно мляко на друго нямало проблем да мине, трудното било от хубаво на гадно. И понеже Деян си е свикнал вече с гнусотийката Фризопеп, би трябвало лесно да се адаптира и към Прегомин.
Другите неща, към които е алергичен, но малко, са брашно (пшеница) - демек глутен - това ако се засили, сме много зян. Също моркови и ябълка - това ни окастря избора на готови пюрета неимоверно много. Също дава чувствителност към картофи. Вероятно това ще е единственият алерген, който ще си позволим да му даваме, защото и без картофи захранването съвсем ще отиде на кино. Не че няма какво да се яде, но детегледачката няма да се справи, а и на бабите ще им е нанагорно. Към околната среда също има алергии - пълната комбинация - домашни микрокърлежи (акари), домашен прах и някакъв полен.
Препоръките от лекаря са следните:
- диета (Прегомин + захранване само с един кратичък-кратичък списък позволени неща)
- саниране на дома - за плюшени играчки "забравете напълно", пластмасови - да не се унасяме (излъчвали някакви не знам си кви си вещества), виж дървени - може. Но да не са боядисани или да са боядисани с хипоалергенна боя.
- комбинация от мазила за поддържане на кожата в некошмарно състояние, вкл. Елоком - кортикостероидния крем, който ни притесняваше, но дофтурът ни успокои, че нямало да има странични ефекти, ако спазваме дозировката, и ни заплаши, че много по-лошият вариант е да оставим кожата да се влоши прекалено
- комбинация от лекарства - антихистамини за различни поводи, с различен начин на приемане, които се взимат по схема
Към котка не е алергичен според теста, но докторът заяви, че ако си вземем Миша, гарантираме на Деян астмата. Считано от днес, Миша вече не е наша котка.
А иначе прогнозите за "израстване" на алергията са неясни - да, в много случаи се израства и можем и ние да се надяваме на това. Кога - докторът не може да се ангажира. Дали - не може да обещае. Зависи от строгостта, с която ще спазваме диетата и другите предписания, от това колко често Деян ще се разболява, и от независещи от нас обстоятелства, да ги наречем за удобство с простичкото "божа работа".
В полето за диагноза пише: Dermatitis Atopica (ср. тежък), Rhinitis Allergica (персист.), НБКМ.*
Контролен преглед след 3 месеца.
------
* НБКМ = непоносимост към белтъка на кравето мляко
Добрата новина е, че вече знаем какво му е на Деян.
Лошата е, че хич не е хубаво и че не е само едно.
Най-силно изразена е алергията към краве мляко и яйчен белтък. Бройката на антителата или каквото е там (числовото изражение на степента на алергичност) е ударила в тавана, налични са и отражения в стойностите на някои елементи от кръвната картина. По всички показатели Деян бил учебникарски случай за млечна алергия - както се изрази докторът, "радост за алерголога".
Към краве мляко е толкова чувствителен, че разпознава молекулата му дори когато е разградена до такава степен, каквато е във Фризопеп-а. Имало едно 5-10% такива случаи.
Минаваме на Прегомин, стискайте палци да се научи да го яде. Докторът каза, че от едно гадно мляко на друго нямало проблем да мине, трудното било от хубаво на гадно. И понеже Деян си е свикнал вече с гнусотийката Фризопеп, би трябвало лесно да се адаптира и към Прегомин.
Другите неща, към които е алергичен, но малко, са брашно (пшеница) - демек глутен - това ако се засили, сме много зян. Също моркови и ябълка - това ни окастря избора на готови пюрета неимоверно много. Също дава чувствителност към картофи. Вероятно това ще е единственият алерген, който ще си позволим да му даваме, защото и без картофи захранването съвсем ще отиде на кино. Не че няма какво да се яде, но детегледачката няма да се справи, а и на бабите ще им е нанагорно. Към околната среда също има алергии - пълната комбинация - домашни микрокърлежи (акари), домашен прах и някакъв полен.
Препоръките от лекаря са следните:
- диета (Прегомин + захранване само с един кратичък-кратичък списък позволени неща)
- саниране на дома - за плюшени играчки "забравете напълно", пластмасови - да не се унасяме (излъчвали някакви не знам си кви си вещества), виж дървени - може. Но да не са боядисани или да са боядисани с хипоалергенна боя.
- комбинация от мазила за поддържане на кожата в некошмарно състояние, вкл. Елоком - кортикостероидния крем, който ни притесняваше, но дофтурът ни успокои, че нямало да има странични ефекти, ако спазваме дозировката, и ни заплаши, че много по-лошият вариант е да оставим кожата да се влоши прекалено
- комбинация от лекарства - антихистамини за различни поводи, с различен начин на приемане, които се взимат по схема
Към котка не е алергичен според теста, но докторът заяви, че ако си вземем Миша, гарантираме на Деян астмата. Считано от днес, Миша вече не е наша котка.
А иначе прогнозите за "израстване" на алергията са неясни - да, в много случаи се израства и можем и ние да се надяваме на това. Кога - докторът не може да се ангажира. Дали - не може да обещае. Зависи от строгостта, с която ще спазваме диетата и другите предписания, от това колко често Деян ще се разболява, и от независещи от нас обстоятелства, да ги наречем за удобство с простичкото "божа работа".
В полето за диагноза пише: Dermatitis Atopica (ср. тежък), Rhinitis Allergica (персист.), НБКМ.*
Контролен преглед след 3 месеца.
------
* НБКМ = непоносимост към белтъка на кравето мляко
сряда, 16 януари 2008 г.
Възрастните плачат със сълзи...
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас
събота, 12 януари 2008 г.
Невидени очи
Докато съм в офиса, съм същият човек, както преди. Работата, ежедневието, грижите ми са същите - все едно Деян не съществува. Забравям го напълно.
Това нормално ли е?
Чудя се дали няма да се отчуждя от него. Старото ми, егоцентрично "аз" се е градило вече (скоро) 30 години, докато майка съм едва от 6 месеца и малко. Познавам малкия човек, но не толкова добре, че да ми е вродено и естествено близък, както например е Веселин, чието същестуване е вплетено във всеки миг от моето. Деян съществува само вкъщи. Когато не съм там, се превръща в мираж.
Може би трябва да зарина бюрото си със снимки. Може би има и други хора, при които това не е израз на "не мога да живея без децата си и имам нужда да са пред очите ми всеки миг", а тъкмо на този страх, че ако не са пред очите им всеки миг, ще спрат да ги обичат. Дори несигурността дали изобщо това, което има от моя страна към него, се нарича обич - все се каня да пиша на тая тема, но ми е твърде трудно и май няма да мога. Накратко, думите обич, любов, са ми странни и не бих ги употребила по отношение на Деян просто така, без замисляне, естествено да ми дойде. Ако някой ме попита "обичаш ли Деян", отговорът не е "Да!", а "Формулирай "обичаш"." Имам някакъв проблем с тоя термин, не знам. Отнесен към романтична любов, да, но от майка към дете трябва да има друга дума може би.
Оказва се, че е необходимо повечко време, за да може Деян да проникне по-дълбоко в моя живот. Все още е чужденец в него.
И да се има предвид, че това досега не беше моят живот - стоенето вкъщи и обслужването на бебе. Животът ми е това, което се случва в момента - офиса, колегите, работата, шефовете, задръстванията, пътешестването от единия гъз на географията до другия и обратно. (Ако не друго, то от този постинг се разбира поне, че географията е двугъза.)
Изглежда ми твърде лесно Деян да остане встрани от всичко това и никога да не намери място в него. То си и няма място, претъпкано е, винаги е било. Той не е създаден, за да запълни някаква усещана празнота в мен. Никога не съм усетила празнота, недостатъчност, та да реша да имам дете. Може би ще трябва да си пробива път с лакти в живота, ежедневието и мислите ми; а и аз ще трябва да се старая целенасочено да му направя малко свободно място, където да се настани.
Надявам се, че с неговото напредване в комуникацията и с моите съзнателни усилия да оставя време и място за него в живота си ще успеем да се сближим "на равна нога", т.е. като всеки бъде себе си. Защото, както казах, това досега не се брои, защото аз не бях себе си - животът ми беше on hold.
Интегрирането на Деян в семейството (горното се отнася не само за мен лично, но и за нас с Веселин като семейство, по мое усещане) изисква да положим усилия, защото по-лесното е друго - да продължаваме да делим живота и времето си на "с Деян = посветено на Деян" и "без Деян = както досега". Мисля, че трябва да започнем по-смело да излизаме с него навън в обществото. Например защо да не отидем утре с него до офиса, където Здравко и Косьо ще се трудят през уикенда?...
Това нормално ли е?
Чудя се дали няма да се отчуждя от него. Старото ми, егоцентрично "аз" се е градило вече (скоро) 30 години, докато майка съм едва от 6 месеца и малко. Познавам малкия човек, но не толкова добре, че да ми е вродено и естествено близък, както например е Веселин, чието същестуване е вплетено във всеки миг от моето. Деян съществува само вкъщи. Когато не съм там, се превръща в мираж.
Може би трябва да зарина бюрото си със снимки. Може би има и други хора, при които това не е израз на "не мога да живея без децата си и имам нужда да са пред очите ми всеки миг", а тъкмо на този страх, че ако не са пред очите им всеки миг, ще спрат да ги обичат. Дори несигурността дали изобщо това, което има от моя страна към него, се нарича обич - все се каня да пиша на тая тема, но ми е твърде трудно и май няма да мога. Накратко, думите обич, любов, са ми странни и не бих ги употребила по отношение на Деян просто така, без замисляне, естествено да ми дойде. Ако някой ме попита "обичаш ли Деян", отговорът не е "Да!", а "Формулирай "обичаш"." Имам някакъв проблем с тоя термин, не знам. Отнесен към романтична любов, да, но от майка към дете трябва да има друга дума може би.
Оказва се, че е необходимо повечко време, за да може Деян да проникне по-дълбоко в моя живот. Все още е чужденец в него.
И да се има предвид, че това досега не беше моят живот - стоенето вкъщи и обслужването на бебе. Животът ми е това, което се случва в момента - офиса, колегите, работата, шефовете, задръстванията, пътешестването от единия гъз на географията до другия и обратно. (Ако не друго, то от този постинг се разбира поне, че географията е двугъза.)
Изглежда ми твърде лесно Деян да остане встрани от всичко това и никога да не намери място в него. То си и няма място, претъпкано е, винаги е било. Той не е създаден, за да запълни някаква усещана празнота в мен. Никога не съм усетила празнота, недостатъчност, та да реша да имам дете. Може би ще трябва да си пробива път с лакти в живота, ежедневието и мислите ми; а и аз ще трябва да се старая целенасочено да му направя малко свободно място, където да се настани.
Надявам се, че с неговото напредване в комуникацията и с моите съзнателни усилия да оставя време и място за него в живота си ще успеем да се сближим "на равна нога", т.е. като всеки бъде себе си. Защото, както казах, това досега не се брои, защото аз не бях себе си - животът ми беше on hold.
Интегрирането на Деян в семейството (горното се отнася не само за мен лично, но и за нас с Веселин като семейство, по мое усещане) изисква да положим усилия, защото по-лесното е друго - да продължаваме да делим живота и времето си на "с Деян = посветено на Деян" и "без Деян = както досега". Мисля, че трябва да започнем по-смело да излизаме с него навън в обществото. Например защо да не отидем утре с него до офиса, където Здравко и Косьо ще се трудят през уикенда?...
петък, 11 януари 2008 г.
Dermatitis Atooo... абе атопичния дерматит
Заглавието е цитат от педиатърката днес, която искаше да обясни на сестрата каква диагноза да впише в направлението за изследване, което трябваше да ни издаде, но очевидно не беше сигурна в латинското окончание на заболяването и реши да го мине за по-сигурно на български.
Atopica би трябвало да е. Dermatitis бидейки от женски род като tussis (4-то скл.), по аналогия с каквото си спомням от 9-10 клас.
Ако Деян се окаже хуманитарно насочен, бих се радвала да учи латински. Ще си го поприпомня заедно с него.
Д-р Мустаков каза следните съществени неща:
1. Да, възможно е да проявява алергия към нещо, което не сме хванали досега. Например към сгъстители, свързващи вещества или някакви други помощни вещества във Frisopep-a. Както и към самия кравешки белтък, който макар и съвсем разграден, все пак си го има там. Ако Frisopep-a е проблема, ще минем и ние на Pregomin.
2. Да, възможно е също така да няма никаква алергия. В 20-тина-30% от случаите А.Д. не е причинен от алергия.
3. Котешкият алерген си стои в апартамента 6 месеца след махането на котката и основното почистване след нея. В нашия случай вероятно още си стои. Ех, Миша, Миша...
4. В чешмяната вода имало хлор и други глупости (оле), които сигурно дразнят кожата, особено когато е толкова чувствителна вече, и затова по-рядкото къпане му се отразява добре. Това обаче не може да е причинител на проблема. Заръча също да му правим млякото с бутилирана вода (изворна).
Но най-важното е, че на възраст 6 месеца човекът вече е достатъчно голям, за да му направят кръвно изследване за IgE антитела (нещо, което показва към какви алергени реагира). Ще се занимаем с това още в понеделник, ако нещо не се обърка, и се надявам до петък да получим яснота какво се случва, как да действаме занапред и какви са прогнозите. Специално прогнозите за астма са зависими от резултатите от това нещо.
Определи тежестта на А.Д. като "лека към средна".
Предписа един друг крем за мазане (Atoderm), с който да заменим Linola Fett, понеже тя имала недостатъка, че омазнявала не по правилния начин, в резултат на което в определена степен даже пресушавала (нещо свързано с дълбочината, на която работи).
Ако този крем не сработи, предписа Elocom - това е кортикостероидният крем, който широко се ползва в тези случаи, и който много ми се иска да избегнем, но ако се наложи, ще мажем и него. Този доктор вече ще го слушаме буквално, пък ако ще да ни каже да се хвърлим през прозореца. Все на някого трябва да се довериш най-накрая. Не ни е по силите да се справим сами, въоръжени само с Интернет.
Това, което оправда очакванията ми за цялостен и разумен подход, беше, че определи козметичното третиране с кремовете като съпътстващо лечение, което в никакъв случай не може да бъде основно. Близко е до акъла, ама иди го обяснявай на педиатър или дерматолог.
А това, което ме озадачи, бяха встъпителните му думи към нас в началото на посещението ни - цитирам: "Момент само да сетна таймера, че да не се отплеснем."
Разбира се, не можеше да седне да чете моята подробна справка, но я попрегледа, а аз основните milestones ги разказах. Аз като че ли имах очакване да си прибере написаното и да си го картотекира някъде, изобщо да заведе някъде при себе си информация за пациент Деян, ама ниц. Това вероятно само по филмите го има.
Добрата новина е, че даде зелена светлина на захранването с позволение да дадем оризова каша (Baby Rice на Hipp или Синлак на Нестле), царевична каша и картофено пюре. Пиршество.
Деян вчера се е нахвърлил на оризовата каша с огромен кеф, а днес не е искал да я яде. Ще го видим утре, като ми е в ръчиците. Че така по разкази от бабите не мога да разбера защо би ял единия път и би отказал другия.
От няколко дена се буди многократно през нощта и реве неутешимо. Аз почти не разбирам (блажени са бабите защото тяхно ще е царството небесно), но все пак се притеснявам защо така. Свивал се и се гънел като да го боли корем. Другите варианти освен корема са зъбите или сърбящите обриви. Хубав човек, а не може да си стъпи на краката.
Atopica би трябвало да е. Dermatitis бидейки от женски род като tussis (4-то скл.), по аналогия с каквото си спомням от 9-10 клас.
Ако Деян се окаже хуманитарно насочен, бих се радвала да учи латински. Ще си го поприпомня заедно с него.
Д-р Мустаков каза следните съществени неща:
1. Да, възможно е да проявява алергия към нещо, което не сме хванали досега. Например към сгъстители, свързващи вещества или някакви други помощни вещества във Frisopep-a. Както и към самия кравешки белтък, който макар и съвсем разграден, все пак си го има там. Ако Frisopep-a е проблема, ще минем и ние на Pregomin.
2. Да, възможно е също така да няма никаква алергия. В 20-тина-30% от случаите А.Д. не е причинен от алергия.
3. Котешкият алерген си стои в апартамента 6 месеца след махането на котката и основното почистване след нея. В нашия случай вероятно още си стои. Ех, Миша, Миша...
4. В чешмяната вода имало хлор и други глупости (оле), които сигурно дразнят кожата, особено когато е толкова чувствителна вече, и затова по-рядкото къпане му се отразява добре. Това обаче не може да е причинител на проблема. Заръча също да му правим млякото с бутилирана вода (изворна).
Но най-важното е, че на възраст 6 месеца човекът вече е достатъчно голям, за да му направят кръвно изследване за IgE антитела (нещо, което показва към какви алергени реагира). Ще се занимаем с това още в понеделник, ако нещо не се обърка, и се надявам до петък да получим яснота какво се случва, как да действаме занапред и какви са прогнозите. Специално прогнозите за астма са зависими от резултатите от това нещо.
Определи тежестта на А.Д. като "лека към средна".
Предписа един друг крем за мазане (Atoderm), с който да заменим Linola Fett, понеже тя имала недостатъка, че омазнявала не по правилния начин, в резултат на което в определена степен даже пресушавала (нещо свързано с дълбочината, на която работи).
Ако този крем не сработи, предписа Elocom - това е кортикостероидният крем, който широко се ползва в тези случаи, и който много ми се иска да избегнем, но ако се наложи, ще мажем и него. Този доктор вече ще го слушаме буквално, пък ако ще да ни каже да се хвърлим през прозореца. Все на някого трябва да се довериш най-накрая. Не ни е по силите да се справим сами, въоръжени само с Интернет.
Това, което оправда очакванията ми за цялостен и разумен подход, беше, че определи козметичното третиране с кремовете като съпътстващо лечение, което в никакъв случай не може да бъде основно. Близко е до акъла, ама иди го обяснявай на педиатър или дерматолог.
А това, което ме озадачи, бяха встъпителните му думи към нас в началото на посещението ни - цитирам: "Момент само да сетна таймера, че да не се отплеснем."
Разбира се, не можеше да седне да чете моята подробна справка, но я попрегледа, а аз основните milestones ги разказах. Аз като че ли имах очакване да си прибере написаното и да си го картотекира някъде, изобщо да заведе някъде при себе си информация за пациент Деян, ама ниц. Това вероятно само по филмите го има.
Добрата новина е, че даде зелена светлина на захранването с позволение да дадем оризова каша (Baby Rice на Hipp или Синлак на Нестле), царевична каша и картофено пюре. Пиршество.
Деян вчера се е нахвърлил на оризовата каша с огромен кеф, а днес не е искал да я яде. Ще го видим утре, като ми е в ръчиците. Че така по разкази от бабите не мога да разбера защо би ял единия път и би отказал другия.
От няколко дена се буди многократно през нощта и реве неутешимо. Аз почти не разбирам (блажени са бабите защото тяхно ще е царството небесно), но все пак се притеснявам защо така. Свивал се и се гънел като да го боли корем. Другите варианти освен корема са зъбите или сърбящите обриви. Хубав човек, а не може да си стъпи на краката.
How (t)he(y) made "The Office"
Току-що гледах Extras Christmas Special.
Ricky Gervais е гений.
Бих добавила много неща - бих обяснила защо и бих агитирала да се гледа Extras и The Office, само че няма. Възхищението ми все още не се е уталожило.
Абе... тъкмо когато си мислиш, че всичко вече е измислено, че всичко си видял, че всяко следващо "ново" е просто "още от същото" (в най-добрия случай преразказ с разсъждение), да се появи явлението Ricky Gervais (добре де, & Stephen Merchant) и да се окаже, че през цялото време е имало огромна празнина, за която си бил сляп и която те запълват перфектно. Уф. Безобразие е така да не мога да се изразявам. Да се игнорира този импотентен опит.
Народе, гледай The Office, ако още не си го сторил.
После ще гледаш и Extras.
Ricky Gervais е гений.
Бих добавила много неща - бих обяснила защо и бих агитирала да се гледа Extras и The Office, само че няма. Възхищението ми все още не се е уталожило.
Абе... тъкмо когато си мислиш, че всичко вече е измислено, че всичко си видял, че всяко следващо "ново" е просто "още от същото" (в най-добрия случай преразказ с разсъждение), да се появи явлението Ricky Gervais (добре де, & Stephen Merchant) и да се окаже, че през цялото време е имало огромна празнина, за която си бил сляп и която те запълват перфектно. Уф. Безобразие е така да не мога да се изразявам. Да се игнорира този импотентен опит.
Народе, гледай The Office, ако още не си го сторил.
После ще гледаш и Extras.
сряда, 9 януари 2008 г.
Алерголог
Тръгвам към алерголога. След повече от месец чакане днес ни излиза датата за прегледа, и след наскорошното влошаване на състоянието вече възлагам всичките си надежди на него - че като някакъв бог от машина ще се появи и с магическа пръчка (или каквото там ползват боговете, от машина или не) ще оправи нещата. Или най-малкото - уверено и компетентно ще поведе правилната линия на лечение, Деян ще оздравее и ще забравим всички притеснения.
Подготвила съм се като някой зубър-подмазвач пред изпит: справка в табличен вид с описание на всички досегашни симптоми, диагнози и прилагано лечение (по дати), справка за фамилната обремененост към алергии, описание на факторите на средата, които е възможно да влияят върху състоянието и да предизвикват или засилват алергиите, както и какво сме направили, за да ги отстраним. Само дето не отивам с лаптопа с PowerPoint.
Сега остава добрият доктор да има достатъчно нерви и търпение, за да се запознае с информацията, и достатъчно компетентност, за да открие скритите зависимости, които на мене ми убягват (например не може съвпадението на влошаването с минаването на Frisopep да означава, че Frisopep-ът го причинява - просто е абсурд!...)
Иначе, вече съм на работа. Обичам си колегите и клиентите и партньорите, офиса, сградата, бюрото, новия компютър, глезотиите, шефовете, динамиката, предизвикателствата, натоварването, многото задачи! Мислех, че ще съм много разсеяна и разконцентрирана, понеже вместо да мисля за работа, ще мисля за Деян и ще ми липсва. Не е така. Не се сещам за него по цял ден. Само като се върна вкъщи, ми се струва, че не съм му вече толкова близка, че не съм човекът, който най-добре може да го разсмее, утеши, забавлява. Следя поведението му с очите на ревността - да не би да се усмихва повече на баба си, отколкото на мен, да не би да предпочита тя да го гушка, отколкото аз, радва ли ми се достатъчно, или съм му чужда...
Бях параноясала на тема детегледачка... Оказа се, че вместо да съм съвсем спокойна да го оставя с нея (както си мислех, че ще бъда), аз се дразня от всяко малко нещо, което прави не-като-мен и лудвам от притеснение дали ще се грижи добре за Деян... Но понеже знам, че не може да се разчита на преценката ми в този момент, помолих бабата да дойде да я нагледа тия 2 дни, и се оказа че по нейното (много по-обективно) мнение детегледачката си е съвсем ОК. Така че ми падна камък от сърцето и вече не се притеснявам толкова...
Ох, айде тръгавм, пък вие стискайте!
Подготвила съм се като някой зубър-подмазвач пред изпит: справка в табличен вид с описание на всички досегашни симптоми, диагнози и прилагано лечение (по дати), справка за фамилната обремененост към алергии, описание на факторите на средата, които е възможно да влияят върху състоянието и да предизвикват или засилват алергиите, както и какво сме направили, за да ги отстраним. Само дето не отивам с лаптопа с PowerPoint.
Сега остава добрият доктор да има достатъчно нерви и търпение, за да се запознае с информацията, и достатъчно компетентност, за да открие скритите зависимости, които на мене ми убягват (например не може съвпадението на влошаването с минаването на Frisopep да означава, че Frisopep-ът го причинява - просто е абсурд!...)
Иначе, вече съм на работа. Обичам си колегите и клиентите и партньорите, офиса, сградата, бюрото, новия компютър, глезотиите, шефовете, динамиката, предизвикателствата, натоварването, многото задачи! Мислех, че ще съм много разсеяна и разконцентрирана, понеже вместо да мисля за работа, ще мисля за Деян и ще ми липсва. Не е така. Не се сещам за него по цял ден. Само като се върна вкъщи, ми се струва, че не съм му вече толкова близка, че не съм човекът, който най-добре може да го разсмее, утеши, забавлява. Следя поведението му с очите на ревността - да не би да се усмихва повече на баба си, отколкото на мен, да не би да предпочита тя да го гушка, отколкото аз, радва ли ми се достатъчно, или съм му чужда...
Бях параноясала на тема детегледачка... Оказа се, че вместо да съм съвсем спокойна да го оставя с нея (както си мислех, че ще бъда), аз се дразня от всяко малко нещо, което прави не-като-мен и лудвам от притеснение дали ще се грижи добре за Деян... Но понеже знам, че не може да се разчита на преценката ми в този момент, помолих бабата да дойде да я нагледа тия 2 дни, и се оказа че по нейното (много по-обективно) мнение детегледачката си е съвсем ОК. Така че ми падна камък от сърцето и вече не се притеснявам толкова...
Ох, айде тръгавм, пък вие стискайте!
сряда, 2 януари 2008 г.
Късметчета
Новогодишната нощ мина добре - много по-добре от най-мрачните прогнози, макар че и не се представихме като блестящите домакини от най-оптимистичните. Допуснахме една камара гафове, които дори не е интересно да седна да описвам, но си ги знаем и се надявам с повечко опит да преодолеем. Все пак последния път, когато сме хоствали (а сега де) толкова хора, е било преди 7? 8? години...
Тука сега за протокола ще запиша късметите, които се паднаха, зашото по правило до следващата Нова година нямам никакъв спомен какво ми се е паднало миналия път.
А, между другото, на Коледа парата в питката се падна в мен! (или се похвалих вече?)
Нашите го раздаваха майтапчийски тая година, в ето такъв дух:
- Ще получите подарък колело, ама друг път (Валя)
Прилагам списък на останалите.
Аз: Ще убиеш 10 плъха и ще ти се вдигне интелекта.
Веселин: Екскурзия без родителите.
Деян: Ще бъдете 1 000 000 посетител на известен сайт (според банера отгоре).
Асен (или Руми?): Ще се научиш да рисуваш.
Асен: Любимата ти група не струва, но за твоя утеха ще издаде нов албум.
(Може би за Ради изтеглиха): Днес ще ядеш баница.
Илина: Екскурзия с родителите.
Мордред: На рождения ти ден ще преобладава слънчево време без временни увеличения на облачността.
Гимли: Направи си бекъп!
(За Калина изтеглиха): Ще получиш още един късмет, ако изядеш още едно парче баница.
Laleelay: Тази година ще остарееш с една година.
За hazel изтеглихме: Ще се научите да свирите на пиано. Или няма да се научите.
И остана едно парче, което нарекоха "за къщата": Това е твоят късмет!
За Йоана не мога да цитирам, защото го няма листчето. Хелп?
И ако обърках нечий късмет, приемам поправки.
Ся, аз мога да се хвана и да разтълкувам голяма част от това по-горе по такъв начин, че да го приведа в сериозен вид като за истински късмети. Например моето ми звучи като "чака те много работа, но ще напреднеш в нея и ще станеш по-добра" - което е чудесен късмет, въпреки че съдържа и предупреждение за известна рутина и еднообразие :) Този на hazel пък изтъква наличен потенциал да се правят постижения, но напомня и за свободната воля и отворените възможности. Разбира се, по-буквалните няма нужда да се "тълкуват".
Человекът се събуди, затова ще оставя за друг път наблюденията върху него в светлината на окръжаващите го други бебета (той рядко попада в бебешка компания и аз рядко имам възможност да сравнявам).
Тука сега за протокола ще запиша късметите, които се паднаха, зашото по правило до следващата Нова година нямам никакъв спомен какво ми се е паднало миналия път.
А, между другото, на Коледа парата в питката се падна в мен! (или се похвалих вече?)
Нашите го раздаваха майтапчийски тая година, в ето такъв дух:
- Ще получите подарък колело, ама друг път (Валя)
Прилагам списък на останалите.
Аз: Ще убиеш 10 плъха и ще ти се вдигне интелекта.
Веселин: Екскурзия без родителите.
Деян: Ще бъдете 1 000 000 посетител на известен сайт (според банера отгоре).
Асен (или Руми?): Ще се научиш да рисуваш.
Асен: Любимата ти група не струва, но за твоя утеха ще издаде нов албум.
(Може би за Ради изтеглиха): Днес ще ядеш баница.
Илина: Екскурзия с родителите.
Мордред: На рождения ти ден ще преобладава слънчево време без временни увеличения на облачността.
Гимли: Направи си бекъп!
(За Калина изтеглиха): Ще получиш още един късмет, ако изядеш още едно парче баница.
Laleelay: Тази година ще остарееш с една година.
За hazel изтеглихме: Ще се научите да свирите на пиано. Или няма да се научите.
И остана едно парче, което нарекоха "за къщата": Това е твоят късмет!
За Йоана не мога да цитирам, защото го няма листчето. Хелп?
И ако обърках нечий късмет, приемам поправки.
Ся, аз мога да се хвана и да разтълкувам голяма част от това по-горе по такъв начин, че да го приведа в сериозен вид като за истински късмети. Например моето ми звучи като "чака те много работа, но ще напреднеш в нея и ще станеш по-добра" - което е чудесен късмет, въпреки че съдържа и предупреждение за известна рутина и еднообразие :) Този на hazel пък изтъква наличен потенциал да се правят постижения, но напомня и за свободната воля и отворените възможности. Разбира се, по-буквалните няма нужда да се "тълкуват".
Человекът се събуди, затова ще оставя за друг път наблюденията върху него в светлината на окръжаващите го други бебета (той рядко попада в бебешка компания и аз рядко имам възможност да сравнявам).
Мамамам
На 30 декември Деян рече първото си мама.
Рече също така мам, мамам и мамамам :)
Демек ясно ми е, че това мама не беше дума, а повтаряне на срички - упражнява си се човека. Но все пак, викам си да го отразя.
Имало някакво поверие, според което дали детето казва първо мама или тата указва пола на следващото дете - ако каже мама, ще е момиче, ако тата - момче.
Какво пък. Момиченце е хубаво :)
С пълзенето напредва. Пълзи със скорост от единия до другия край на спалнята в час.
Днес упражнихме и седенето - съвсем лекичко го придържах, или по-скоро го пазех с ръце да го хвана ако залитне, и си прекара така много време върху шарената постелка - пипа краката на слона, краката на кравата и собствените си крака. Собствените си крака за пръв път открива в седнало положение.
Рече също така мам, мамам и мамамам :)
Демек ясно ми е, че това мама не беше дума, а повтаряне на срички - упражнява си се човека. Но все пак, викам си да го отразя.
Имало някакво поверие, според което дали детето казва първо мама или тата указва пола на следващото дете - ако каже мама, ще е момиче, ако тата - момче.
Какво пък. Момиченце е хубаво :)
С пълзенето напредва. Пълзи със скорост от единия до другия край на спалнята в час.
Днес упражнихме и седенето - съвсем лекичко го придържах, или по-скоро го пазех с ръце да го хвана ако залитне, и си прекара така много време върху шарената постелка - пипа краката на слона, краката на кравата и собствените си крака. Собствените си крака за пръв път открива в седнало положение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
