"Да, естествено, това че проучването показва, че хората с феминистки убеждения имат по-здрави и сексуално задоволяващи връзки, не означава, че техните връзки са такива, заради феминистките им убеждения."
Ето потенциална причинно-следствена връзка:
Феминизмът предполага равенство на половете, в основата на което лежи комбинация от равни части уважение към себе си и уважение към другия.
Това е предпоставка за равнопоставеност на ролите на двата пола в семейството, следователно в такова семейство липсва моделът "използвач и използван", характерен за неравностойните връзки.
А това е тъкмо моделът, отговорен за провала на повечето връзки (това разбира се не се опира на проучване, а само на common sense и житейски опит, но все пак ми се струва валидно). Неравностойните връзки имат множество слабости, които биха могли да доведат до провал:
- на използвания да му писне и да тръгне да се спасява
- на използвача да му омръзне и да си намери друго предизвикателство
- неумела комуникация между хора, които имат неконсистентна визия за света и мястото си в него. Пример: средната читателка на списание "Хай Клуб". Тя се интересува от мода и козметика, поддържа външния си вид, и смята, че е нейно право и задължение да изглежда максимално добре. Благодарение на добрия си външен вид си намира партньор. Обаче после се оказва, че партньорът харесва някоя, дето има още по-добър, или дори просто различен, външен вид. Това е логично поведение от страна на мъжа (не мъжете по принцип, а типа мъже, които си търсят жена за украшение), но жената го счита за нередно и не може да го приеме.
Жените, които не са феминистки, имат взаимнопротиворечащи си представи за себе си. От една страна завъртат живота си около мъжа / мъжете; от друга, все пак имат някаква гордост и поставят все някъде граница на това да бъдат третирани като изтривалки.
Аз ако бях мъж, не бих могла да проумея такава жена. Тя първо се самоопределя като моя изтривалка, а после се сърди, че я третирам съответно.
Същите тези жени постигат различни резултати с едни и същи методи - а това не може да не обърка човек! Гореописаната мадамка, да кажем, има интереси, изчерпващи се с темата "къде ще пазаруваме днес". В началото този кръг интереси работи добре за нея, защото й помага да си намери мъж. Впоследствие обаче се обръща срещу нея, защото кой мъж обича жена му по цял ден да харчи пари за неща, които според него са напълно излишни.
Ето и друга потенциална причинно-следствена връзка: Повечето феминистки са образовани жени. Като такива, те са с повече възможности за работа и реализация.
Оттук следват две неща:
1) в материално отношение: в семейството влизат повече пари, следователно избягваме мизерстването като мощен фактор за разпадане на връзка
2) в психологическо отношение: по-голям е шансът партньорите да имат сходен жизнен опит, а въз основа на него - и взаимен интерес към животите си, което пък е фактор за обогатяване и постоянно обновяване на връзката.
Cross-post-нато при Openly Feminist (използвам случая да обърна внимание на който не е забелязал, че съм добавила линк към този блог, който много точно изразява собствената ми феминистка позиция).
15 коментара:
Попаднах тук чрез феминисткия блог на Петя! Много приятно местенце си създала, ще наминавам.
Аз нищо не знам за алергията към кравето мляко, но пък си имам мъж, който е алергичен към какво ли не - риба и морски всякакви, аспирин, прах, котки и други космати, полени. Успех на детенце!
Благодаря! Добре дошла.
То това място не беше предвидено да е посветено на алергиите по принцип и тази към кравето мляко в частност, ама за момента... така се получи.
Иначе на мен са ми по-интересни въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на новия човек, отколкото чисто здравните теми.
Единственото, което ми липсва в това изследване е (може да го е имало, но не го намерих в описанието)какво разбират самоопределилите се като феминистки под феминизъм.
@frostie: с което пак се връщаме към въпроса "Що е феминизъм?", на който аз все се измъквам понеже всъщност не мога баш да отговоря...
Да се намеси лингвистът:
Феминизмът е движение за равни права на жените с мъжете - избирателно право, право на равно заплащане и прочие.
Предните няколко хиляди години се е приемало по презумпция, че "чадородието" (да употребя библейската дума) изключва равенството между мъжа и жената.
Сега да не ми скочите за дефиниция на що е това равенство?:)
Frostie, права си, не е посочена дефиниция на феминизъм.
Идеята на самоидентификацията е следната: понеже за всеки един изследван феномен е възможно да се използват много различни дефиниции, съществува голяма вероятност едно и също проучване да даде много различен резултат, в зависимост от дефиницията, която използва изследователя. При самоидентификацията, този проблем се минимизира. Приема се, че по всяка вероятност има вариации в това как различните хора разбират термина, но важното е дали ти мислиш за себе си по този начин или не. Колкото повече хора участват в проучване, толкова повече се притъпява ефекта на различните дефинициите. Малко oversimplify-вам...мога да потърся още инфо, ако ти е интересно.
Точно по този повод, в социалните науки се водят много концептуални спорове дали въобще може да се вярва на статистическите изследвания и модели. Според мен те са полезни, когато изследванията са внимателно проектирани...Но това вече е съвсем друга тема. ;)
Идеята ми беше, но не я дописах, защото ми изникна работа одеве, че аз като изследовател, след като съм ги питала дали се определят като феминистки (или по-скоро щях да сложа множествен въпрос "бихте ли се определили ли се като: и да дам няколко неща, освен феминизма), бих питала и те какво си представят, че е това (напр. (филтър - ако сте казали, че се определяте като феминистка), бихте ли посочили три характеристики на феминизма, заради които в най-голяма степен се идентифицирате с него - нещо такова. Това не би ми помогнало за да давам дефиниции на феминизма, но би ми помогнало да разбера кои наистина са причините определящите се като феминистки да имат по-здрави семейства - приеми го като качествена методика на определяне на евентуалната зависимост в допълнение на количествените методи, които евентуално показват наличието й, но не ни дават обяснение защо е така.
Ох, много се извинявам Wynche, за спама, ама силно разчитам, че няма да имаш против доколкото те познавам, обаче се сетих още нещо. Тая концепция дето като не даваш дефиниция и са ти по-верни резултатите ме е притеснявала и преди. Питаш нещо, ама и ти не знаеш какво питаш, а лицата знаят, ама само те си знаят какво ти отговарят. Намирам за погрешно изследователят да си ползва някакви готови концепции, независимо доколко широко разпространени/надеждни са те и да пита хората дали се определят с думаа, която отговаря на концепцията. Концепцията се операционализира, след това се пита и после се гледа дали съвпада и доколко съвпада, и е ясно с какво по-точно. Пример да дам - правиш политическо изследване в няколко страни и питаш примерно дали се определят като комунисти. Нали се сещаш като питаш така уж едно и също примерно във Франция и в България какво замъсяване ще получиш и как може да се заблудиш сам себе си.
А ако направиш изследването за феминизма в България - отделям се напълно от контекста на оригиналноо изследване вече. На мен щеше да ми е интересно да ида и по селата да питам. Там сещаш се ако питаш само "бихте ли се оределили като феминистка" какво ще получиш като отговори. Ние бихме искали да видим, дали в една преобладаващо патриархална среда има тенденции за разчупване на модела на неравнопоставеност и дали те имат връзка с проникването на разбирания, които са част от това-което-ние-разбираме-под-
феминизъм. За тази цел пак ще трябва да го операционализираш.
Всичко останало ми се вижда малко повърхностно като подход - дай да ги питаме дали са феминистки - 30% казали да, 50% неотговорили, ама ние дай да пуснем социално-демографски профил на 30-те процента и да изпляскаме някой бомбастичен извод.
С удоволствие бих дискутирала още, но не му е тука мястото.
frostie, права си за проверката на въпросите, разбира се. Съвсем логично е за всеки, който е съставял въпросници - а и да не ги е съставял, стига да е склонен да си помисли. Обаче няма особен смисъл да разсъждаваме върху методиката на изследването, без да сме го прочели - PDF, ще го чета после.
Що се отнася до речниковото определение за феминизма като "движение за равни права на жените с мъжете" - ако се придържаме към него, феминистките възгледи са отживелица (не мога да се сетя по-подходяща дума). В "нормалните" държави отдавна жените и мъжете имат равни права - гарантирани от конституция и закони.
Само че въпросът не е в наличието на права по закон, а в практическите действия, бездействия, нагласи и отношение, нали?
Боян
Две неща и от мен:
1. Аз самото проучване също не съм чела. Прочетох статията за него в sciencedaily, където по принцип са кадърни, но пишат за широката аудитория. Frostie (пак, без да съм чела) предполагам, че много от нещата, които ти споменаваш са включени в проучването. Като го прочета, пак ще се обадя по темата ;)
2. Боян: Мерси за текста. И съм съгласна с теб, че дефиницията на hazel не е пълна или по-скоро това е дефиницията на течението от времето на женското движение в САЩ (и другаде). Аз супер много се кефя на българския език, защото за разлика от английския, ние много лесно можем да направим разликата между равноПРАВИЕ и равноПОСТАВЕНОСТ. Ако през 60-те е било съвсем логично да се призовава за равноправие...сега по-скоро се говори за равнопоственест.
@frostie: Напротив, на мен ми е приятно като има раздвижване. А да се водят дискусии тъкмо тук е ласкателно за този блог.
@Боян: Точно нагласите остават проблемни. Аз нямам много много проблеми със закона. Пази ме достатъчно, в определени случаи - даже прекалено (виж при hazel). Но обществото ни продължава да е сексистко, от което аз конкретно не съм потърпевша, понеже съм имала късмета да се събера с правилните хора; но като се огледам наоколо, извън подбраната ми елитна среда, виждам, че има още много път да се извърви, докато хората поразчупят представите си. Не че бих проповядвала феминизъм - който си е глупав, да си троши главата, аз какво ще ходя да го ограмотявам насила - но като изразявам феминистки позиции в ежедневната ми комуникация (например с колегите), давам и своя скромен принос към agenda-та: достатъчно е да накарам някого да постави под въпрос нещо, което е приемал за даденост... Да го бутна да се замисли или дори само да му покажа, че има алтернативен модел на поведение / живот / мислене - това е достатъчно. А горещи теми все още има. Жената като шеф и жената като шофьор на мен са ми любимите. Както и отлежалата нагласа, че бракът се сключва като услуга от страна на мъжа към жената. Или пък че сексът е услуга от жената към мъжа.
Wynche, и аз много я обичам темата за жените шофьори. Не знам кога си излязоха данни, че има разлика между простраствените възприятия на мъжете и жените. Та с тези данни обясниха защо на жените им е по-трудно да паркират, та сега това е аргумент нумеро уно за превъзходството на мъжа шофьор. Чунким бързото паркиране прави шофьора добър. :)
ще имаш ли нещо против да добавя линк към теб в блога?
@openly feminist:
разбира се
Уф че съм патка!
@openly feminist: имам предвид, разбира се, че НЯМАМ нищо против... :)))
А освен това - it's a free Internet :) Аз като те линкнах, не питах.
Публикуване на коментар