Имам най-многообразно отношение към кърменето.
Преди да родя, много се притеснявах от него. Гърдите си възприемах само в еротичната им функция и ми беше противна мисълта, че някой ще ги потребява по толкова различен начин. Мислех си, че няма да успея да се отърся от бъркането на двете неща, и направо потръпвах от вгадненост при представата на сучещо бебе.
В родилния дом след неуспешен опит да закърмя Деян ме накараха да изцедя кърма, и когато едва вързах 35 мл (двойно по-малко, отколкото му трябваше на хранене), заявиха с оня безцеремонен тон, запазен за медицинските сестри: "Ооо, мила, ми ти нямаш кърма!".
Нещо се преобърна в мен. Така се сдухах, че ревнах и два дена се самосъжалявах. Чувствах се прокълната, като извадена от някоя стара българска приказка - жена, родилка, на която гърдите й са празни - нещастница. Бебето е гладно, а аз го държа "да преживя като кон на празни ясли" - да се опитва да яде, а да няма какво, не мога да му осигуря... Из главата ми се въртяха думите "Гърдите да ти изсъхнат!", просъскани със злобен глас от сбръчкана селска вещица, и се потапях в цялата трагедия, която трябва да е била липсата на кърма едно време, когато това е бил единственият начин да нахраниш детето си. Окаяно положение, пропито от безсилие и самоненавист.
По-нататък кърмата дойде (накарах я, мамка й!!!) и с Деян се сборичкахме за закърмване. Започна се едно заспиване и щипане, едни сесии от по час и половина, едно мерене на кантар преди и след кърменето да се види изял ли е достатъчно. Закърмването е болезнено преживяване. Превключих на 180 градуса. Аз да не съм животно?! Да не съм крава?! Гадно малко същество, което иска само да яде от мен - егоистче, проклетниче. Чувствах се сведена до функцията си да давам мляко, снижена, обидена, обругана; из главата ми - думи като млеконадой, доене и постоянното сравнение с крава.
Някъде тогава беше моментът, в който хем имах достатъчно кърма, хем Деян можеше да суче, и трябваше да го накарам да се закърми наистина. Но не исках. Беше ми твърде гадно - както физически, така и емоционално. Цеденето е удобно. Не че има кой знае какво достойнство в него, но не е толкова болезнено, колкото кърменето, и не си намразваш детето. А и се случва малко по-нарядко. Практическите ползи са, че имаш пълен контрол какво количество е изял малкия вагабонтин, така че като ревне час и половина след хранене, можеш да си спокоен, че не е гладен, и да търсиш причината другаде. И разбира се, безценната възможност да го храни някой друг.
Този период премина. Гърдите ми се осифериха и ако искам, не бих имала никакъв проблем да кърмя в момента. Деян си суче, не се е отбил, макар че не изяжда достатъчно и ако мине само на кърмене, ще трябва да го кърмя през час - час и нещо, за да не гладува. Онази обида се замени с някаква гордост. Детето плаче, защото е гладно, и нямаме приготвена храна? Няма проблем, слагам го на гърдата да посуче, да се поуспокои, аз мога да му осигуря това, а после да си приготвим шишето както си трябва. Богата съм - мога да предложа на бебето си храна във всеки един момент. Мога, единствена аз на света, да го успокоя, когато нищо друго не може. То ме прегръща с доверие и отдаденост, аз съм толкова важна за него, аз съм целият му свят, най-хубавото нещо в света му.
Вече е 4-ти месец, според плана ми (да е на кърма първия месец-два, пък оттам нататък всичко е бонус) би трябвало да зарежа досадното цедене и да си спра кърмата вече - постигнах максималната си цел и много отгоре. Но не искам да изгубя това усещане. Да съм прекрасна, обичана, могъща.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Тук, знаеш, не съм съгласна:)
Кърменето е страхотно преживяване, сближаване с детето, лесно, евтино, удобно и... дори не вреди толкова на гърдите;) Единственият минус е, че трябва да си наоколо. Винаги.
О! Да не забравя да те предупредя за депресията след спиране на кърменето. Следродилна не се сещам да съм имала, но "следкърмилна" - с тонове. С Михаил знаех, че ще имам, което не значи, че не ми беше гадно де, но друго си е, като знаеш, че нещо ти се случва с ПРИЧИНА:)
С какво не си съгласна? Аз го признавам като страхотно преживяване... от един момент нататък. Това не пречи началото да си е ад поднебесен.
Мда, за депресията... Имам съвсем повърхностен поглед, но доколкото знам, по време на кърмене се отделя окситоцин, който е отговорен също така за контракциите при раждане и, NB, за оргазмите (поради което, според някои майки, на кърмещите жени не им е особено силно желанието за секс - получават си удоволствието другояче).
Следователно би трябвало да може следкърмилната депресия да се пребори чрез много секс. Quod est demonstrandum.
(А колко е "много"? Амии... кърменето е 6 пъти на ден ;))) )
Хаха, ще го имам предвид, ако случайно родя трето:)
Един от най-хубавите ми спомени е как Миш, докато яде, ме гледа. После пуска за малко, усмихва се и продължава. Иначе не съм имала никакви лоши преживявания и, както казах, беше ми удобно, а аз обичам да ми е удобно:)
В родилния дом аз имах 0 мл кърма, само коластра. Според мен проблемът е в тия числа, които бълват лекарите и медицинските сестри. 70 мл в първите пет дни? Give me a break, аз имам някакви спомени за 20 мл отначало.
С второто вече ще знаеш, че можеш:)
Жалко за лошите преживявания и грубите незаслужени подхвърляния, особенно от медицинския персонал, които би трябвало да е много по-компетентен! Хубаво е, че донякъде си успяла да ги превъзмогнеш! Аз имах късмет, да родя в страна (Германия), където здравната каса заплаща на акушерка да те посети вкъщи след раждането (акушерка специализирала в следродилните грижи). В болницата също имаше акушерки, които подкрепят новоизлюпената майка - аз също се чувствах несигурна и също имах "само" 10мл на едно хранене втория ден. Но получих само насърчения и подкрепа и нещата потръгнаха чудесно. Вярно, в първите две седмици, когато млякото доиде със сила, и в последвалите 1-2 седмици, когато сина ми искаше да суче на всеки час, не беше приказка, но нещата се нормализираха бързо с насърчението и помоща на акушерката. Аз кърмих с удоволствие до годинка, до 7 месеца сина ми растеше само от кърма, в страна където кърменето е нещо нормално - кърмиш без проблем в парка, в метрото, в ресторанта или фризьорския салон, навсякъде, където ти се наложи. Дано и в България някога да има такава всеобща подкрепа на кърменето.
Иначе съм съгласна, че промените в бюста си се случват и без това с времето, а и раждането и отглеждането на деца със сигурност ни застарява, но това не би ме накарало да се откажа от това щастие. Макар че е възможно да ми е по-лесно да го кажа - при мен нещата и с фигурата и с бюста се възстановиха от самосебе си.
За мен кърменето е нещо много противно, извратено и гадно. За това мисля като родя, веднага да си спра кърмата. Дано лекарите ми изпишат някакви хапчета. Само при мисълта, че детето трябва да ми засмуче зърното, ми става много гадно. За това реших че няма смисъл да кърмя.
Публикуване на коментар