Смешно ми е какви неща трябва да научава човек.
Деян примерно не се е научил да заспива още. Като е уморен, става мрънкав, после сърдит, и накрая истерясва от рев - дейности, изискващи много повече усилия, отколкото просто да се отпусне и да затвори очи. Не се сеща, че спането започва със затваряне на очите.
Беше ми много смешен и като се учеше как трябва да се напъне, за да се изака. Напрягаше цялото си тяло, без да умее да локализира точно къде да напъне, за да постигне изакване. Сега само прави смешни физиономии (по които му личи какво върши), иначе вече се е научил как се прави.
Първоначално човек не знае, че ръцете му са негови и че има (може да има) контрол над тях. Затова бебетата докато размахват хаотично ръце, най-редовно се издират по лицето с малките си остри нокътчета. Завалийчетата :)
Спомням си като Росен разказваше как приучават Мегата да ходи на гърне. Тя не схваща съвсем, че трябва да клечи на едно място, и като я посадят на гърнето, тя поседи поседи, пък й стане скучно и тръгне да ходи нанякъде.
Някъде на възрастта на Деян в момента (утре става на 4 месеца) бебетата за пръв път започват да вдяват, че мама продължава да съществува дори когато не е пред погледа им - добиват концепция за people permanence. Така пише в нашта Книга, и се препоръчва подпомагането на този процес чрез играта "мама се скрива зад ръцете си и после пак се показва".
Бебе на възраст месец и половина - два различава само три типа хора: мама, татко и друг човек. В слота "друг човек" спадат всички останали. То има различна реакция към тези три типа хора. Когато е с мама, движенията са по-плавни, меки; татко предизвиква повече игривост и по-резки реакции; а друг човек бива наблюдаван и изучаван със същия поглед, с който се разглеждат предмети.
Колко е чудна и странна когнитивната нула - не мога да си я представя, задръстеното ми с информация съзнание не може да изпита празнотата, от която сме тръгнали всички.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Честит ви четвърти месец! Т.е от днес вече пети :)
Много се смях, когато прочетох в една Книга как бебетата на около 3 месеца осъзнават, че могат сами да мърдат пръстите на краката си и при това могат да го правят всеки път, щом пожелаят. Затова и се случвало за дълго да изпаднат в сияйно опиянение от чувството на могъщество, мърдайки с крака по собствено желание.
Наистина е странно да си представиш едно такова начало от нулата.
Мерси! :)
Деян това изумително откритие няма да го направи, понеже е все обут с чорапи.
Но пък е почнал да си разглежда ръцете. Тръгне да си ги пъха в устата, и изведнъж се спре насред път и започне да ги изучава... като напушен малко :)
Публикуване на коментар