Книгите

Нашата Книга за отглеждане на бебе е чудесна, няма спор.
За протокола, това е What to Expect the First Year by Arlene Eisenberg, Heidi E. Murkoff, and Sandee E. Hathaway (Paperback - May 4, 2004)
От същата серия беше и пътеводната ни Книга за бременността (What to Expect When You're Expecting by Heidi Murkoff, Arlene Eisenberg, and Sandee Hathaway) и възнамерявам живот и здраве догодина да сме на What to Expect the Toddler Years пак by същите.

Думата ми е за стила на писане на съвременната литература от този научно-практически тип. Понеже е вид научна литература, тя напълно отговаря на съвременния начин, по който се мисли и пише в науката, а именно:
- Никога, за нищо на света, не давай категорично мнение! (Или пък давай, ако предпочиташ.)
- Винаги представяй максимално равнопоставено различните гледни точки! (Някои хора решават да не го правят, което също е ОК.)
- Всеки има право на собствено мнение. Не атакувай хората. Представяй в добра светлина всяко тяхно възможно решение.

Идеята на тези книги е, че ти предоставят многостранна информация, но решението как да постъпиш трябва да го вземеш ти.
За един начинаещ родител това се явява тежка отговорност. Поне на мен лично ми тежи.

Лесно им е било на майките ни с Д-р Спок: Прави това, не прави онова, точка. Ясно и точно, изпълняваш стриктно и дисциплинирано и, уповавайки се на неговия авторитет, си уверен и спокоен, че вършиш всичко правилно.
В нашата книга няма "правилно" (с редки изключения, например за нуждата от ваксинации и по теми, засягащи безопасността на бебето). Един пример: четох наскоро за почина да се спи заедно с бебето на родителското легло. По време на коликите това беше единственият начин, по който успявахме да вземем малко сън, защото Деян само така се успокояваше. Какво казва книгата по въпроса? Накратко, казва, че навремето спането с бебето е било категорично забранявано, но днес вече не е така. Спането с бебето се оказало, че си има множество предимства (и са изброени), но също така някои недостатъци (изброени) и ако родителят иска да го прави, трябва да се съобрази със следните правила за безопасност (изброени). Интересуваше ме психологическата страна на въпроса. Като предимство е дадено, че при спане с бебето се помага то да изгради спокойно отношение и доверие към околния свят. Така че спете, ако искате, само по-късно внимавайте за прояви на липса на автономност от страна на детето.
Е какво ми казват? Избери си дали да възпиташ детето си да е лесно доверяващо се, но несамостоятелно, или да е самостоятелно, но да има проблеми с доверието към околните.

Получава се, че Книгите, които се предполага да са Помагала / Ръководства / Как-да-направим нещо, не ни казват как да го направим, а ни казват нещо като "...Абе има много начини да се одере котка."

О, колко ми липсва понякога блажената Доктор-Спокова категоричност!
В някои моменти ми идеше да изрева - По дяволите, не ме карайте да взимам още едно решение! Просто ми кажете какво да направя и ще го направя!


Този постинг не трябва да се разбира погрешно. В никакъв случай не бих се отказала от привилегията Книгите, които се обръщат към мен в днешно време, да ме третират като мислещ човек, а следователно съм готова да си понеса и това, че ме товарят със съответната отговорност. За мен е чест тази отговорност да е моя.
Само исках да си кажа, че тази несигурност се явява още една от трудностите в родителството. Искаш да си най-добрия. Искаш да правиш нещата безгрешно. Но не знаеш кое е най-доброто, кое е безгрешното.
Разбира се, този стремеж сам по себе си е отживелица. Съвременният човек би се пренастроил на плуралистична вълна и изобщо не би оперирал с концепции като "най-добро" и "безгрешно". Съвременният човек не би се стремял да е на върха, защото не живее на пирамида. Той би плувал с удоволствие в морето от разнообразни възможности. Би се наслаждавал да прави избори, базирани не на "правилно / грешно", а на "аз предпочитам".
Но аз трябва да работя здраво над себе си, за да се "осъвременя" в това отношение. Това, което ме дърпа назад, е страхът - силен страх да не сбъркам нещо, едно треперене над отрочето, което никога не съм очаквала, че точно аз ще проявя един ден.

За да си родител, се иска смелост.