Току-що в "Градът" по BBT проф. Никола Георгиев, на когото съм имала честта да съм студентка, заяви, че неграмотността не е чак толкова трагично нещо. Е, впоследствие отправи към новия ректор на СУ предложение да въведе задължително обучение по български език в продължение на 3 години за всички специалности, така че останах несигурна на каква позиция е всъщност. Но това, което наистина ме разочарова, беше обявяването му против употребата на диалекти в официална среда - по телевизията, когато се държат речи - в политически контекст, пред войници и т.н. - според него в такива случаи е недопустимо да се говори на диалект. Въпреки че признава диалектите за богатство на езика, той не стига дотам да ги допуска за употреба в официални случаи.
Явно уникалната езикова ситуация в Норвегия ми е повлияла много силно - дръпнала е най-свободомислещите ми, differance-ни струнки - аз въм влюбена в начина, по който там се отнасят към диалектите си... Как всеки по тв говори различно, на собствения си, уникален дори за самия него говор, формиран под влиянието на семейството (смесица от диалектите на майката и бащата), средата, в която е израснал, мястото, където се е образовал, плюс елементи от диалекта на мястото, където живее. Там речта на всеки един човек е като... току-що набран пролетен букет - уникална, интересна, пъстра. И аз не виждам какво друго освен суета и празен елитизъм налагат изоставянето на собствения диалект в името на някаква обща, заучена, национална книжовна норма. С какво книжовната норма допринася за изпълняването на основната функция на езика - да се разбираме помежду си? Ние бихме се разбирали и ако говорехме всеки на диалекта си, все пак не са ни чак толкова различни един от друг, но колко повече допълнителни значения бихме могли да вплетем в речта си тогава, и колко повече нюанси бихме могли да доловим!
По въпроса за неграмотността също имам какво да кажа. Проф. Георгиев изтъкна безписмеността като един вид идеал, към който според философията на някакъв германец (не му запомних името) би било прекрасно да се завърнем. Платон също се обявявал против ограмотяването. Задължителното ограмотяване според професора е в услуга единствено на държавния апарат - човек трябва да може да прочете заповед и т.н.
Не съм съгласна. Мисля, че това е прекалено романтична позиция, която не взема под внимание две важни неща:
1/ Не е непременно лошо нещо индивидът да е адекватен член на обществото, съответно гражданин на държавата. Дори само това да беше ползата от грамотността - да бъде по-силна държавата - пак си заслужава.
2/ Неграмотността в днешно време, в западната грамотна култура, от която сме част, няма нищо общо с безписмеността (!) на древните общества. Да, някакви романтични нотки може да има по отношение на състоянието на човешкото съзнание, преди писмеността да го модифицира до неузнаваемост (и според някои може би да го поквари необратимо), но онова състояние на "блажена начална чистота" не е осъществимо в днешно време. Неграмотният човек, който живее в писмено общество, не е безписмен и не притежава нищо от прекрасните детински характеристики на древния безписмен начин на мислене.
Което ме подсеща (note to self) да си изровя Orality and Literacy / Walter Ong из библиотеката, не че имам време да я изчета отново, а също така - да си изнамеря The Singer of Tales / Albert Lord, за да видя от първо лице всички онези толкова впечатляващи примери.
А освен всичко по-горе искам да кажа, че BBT е една много добра телевизия, особено предаването "Градът", другия път ще се постаря да запомня фамилията на водещата - една от най-добрите тв водещи в ефира (в момента имам наблюдения - преобладаващо храня човека пред телевизора).
(цитат-намигване: А моа ли аз да не го гледам 40 минути докат яде! :) )
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
11 коментара:
Виж, принципно съм съгласна с повечето неща и ми се пишеше повече, но нямам време. Само една забележка: В Разлог била ли си? Ама не да спреш с колата в механата, да ядете и да пиете по едно вино, а така, с местните да си поговорите :)
Широка лъка, Стикъл, Солища и Гела? :D
Баба ми разказваше една историйка. Веднъж била в селото на дядо ми. Свекърът й казал: "Иди донеси една диня." Тя съответно изпълнила заръката. Когато я видял, свекърът й се скарал: "За какво ми я носиш тая любеница, нали ти казах да донесеш диня."
Превод - "диня" = пъпеш.
Боян
Много е сложно, може да го обсъдим някой път наживо. Цялата работа е там, че ако културата ни позволява равнопоставеност и еднаква "официалност" на диалектите, това не би било същото като да отида в Разлог да си говоря с хората. Когато някой разлогчанин чете новините, той си знае кои думи и изрази са му диалектни и кои не са, и ще говори така, че да го разбира цяла България - той сам ще се контролира.
Но ок, не съм права особено. Аз всъщност съм повече за акцентите, малко омешах нещата. Много съм фенка на мьекането и хич не ми харесва, че се има за некнижовен изговор. И не ми харесва, че се гледа отгоре на мьекащите хора. Че голяма част от тях, като дойдат в София, се постарават да си втвърдят говора, за да не им се подиграват. Ей такива неща. Що да не си мьекат, това да не би да пречи на някого да ги разбира?
Но действително, това не е точно диалект.
И аз смятах да казвам, че има разлика между използването на диалектни думи и изрази и различното произношение. Даже смятах да включа и граматически неправилните изрази ("Мен ми се струва", "В кой е плана за измъкване" ;)))), както и някои типично шопски неправилни спрежения на глаголите.. Ама толкова е дълга тази тема, че направо не ми се почва. Всъщност не защото е дълга, а защото отношението ми е толкова субективно, че не съм в състояние да докажа, че съм права (а дори може би не съм?).
gimli
Аз години наред меках нарочно, за да си личи колко съм красива;) Разбираш ли, има една митология, че бургаските жени са много хубави;)Сега мекам само като се афектирам много, но то тогава и речникът ми обеднява, и вулгаризми използвам, та акцентът ми е най-малкият проблем.
Сериозно, от "Пигмалион" насам акцентът е повод за дискриминация. Образованието включва правоговор, точка. Изискването за правилен говор е много по-лесно за покриване, отколкото изискването за dress code включващ неудобни обувки (лично за мен това). Наскоро в официален разговор ми направиха забележка, че се произнася "благодарйъ", а не "благодаря" и ме питаха откъде съм.
Беше унизително и не можах да кажа "копче".
Ето! Ето такива случаи ме вбесяват мен. Официални кретени. Дори да са си отбелязали наум наличието на издайнически следи от акцент, защо това ги кара да се чувстват "по-горе" и да правят забележка?!...
Тезата ми е, че такава ситуация не трябва да е повод за унижение, а за гордост - човек трябва да се гордее с корените си, а не да се опитва да изличи влиянието, което родното му място е оказало върху говора му. Може темата да се завърти към родния град - това е едно богатство на човека; в такъв разговор (коктейлен булшитинг, предполагам?) уместно би било да се разменят една-две любезности по адрес на прекрасния черноморски град - нали в тоя тип ситуации най-важното е да биваме забравимо приятни на отсрещния.
ОК, етикетът изисква правоговор и неудобни обувки, но много повече от това изисква елементарен такт и възпитание.
П.П. А ако става въпрос за делови тип официален разговор, такива офтопик забележки съвсем пък нямат място в него.
Нахълтвам аз, дебело подплатена с непоклатимото си консервативно мнение за святостта на правопис и правоговор и...се заплесвам в четене на други мнения ;)
Това ме спаси :)
Темата е много важна, ще помисля и ще се обадя пак :)
Дотогава ще ви чета с удоволствие!
На мен също ми е преподавал... той е мит от първия ми курс :)
Но честнои казано в последните години някои негови мнения не ги разбирам... с други не съм съгласна. Като например биенето на камбаната за надвиснала подмяна на кирилицата с латиницата.
За диалектите. Интересно ми е какви аргументи е изтъкнал за изчистването на официалния дискурс от диалекти. Възможност от неразбирателство? Едва ли. Всеки, който комуникира иска да бъде разбран и наистина много думи ще се разбират от контекст. Други пък, след като бъдат употребявани многократно, и обяснявани, за тях това е истинският шанс да живнат. Един език/диалект не може да съществува в етнографските описания и речника на диалектните думи. Не се ли използва, той е вече умрял.
За мен е по-лошо надменното отношение към диалектите от позицията на някаква елитност, отколкото съществуването на диалектни думи в официалния език. Като случката с Хейзъл. Какво значение има за работата им кой как е благодарил? И защо езикът да е толкова полицейски правоговорен?
Или пък The Implications of Literacy/ Brian Stock
Госпожице, мнението Ви е ИЛЕРЕВАНТНО, понеже не можете да кажете (почти) нищо по темата и не се получава диалог с проф. Георгиев. КОФТИ!!!
Коментар десет години по-късно. Не само диалектният изговор (мьекането), но и диалектната граматика (човекот) са съвместими с пълноценно устно общуване, както си личи и в Норвегия. Само лексикалните разлики от тип пъпеш-диня могат да доведат по-често до недоразумения. Иначе и в други страни като Англия и Германия определена регионална вариация в произношението - но не и в граматиката - се смята за приемлива и съвместима с грамотност.
От друга страна споменатото по-горе "благодарЯ", както и в "лежА", "летЯт" и т.н. не е същински *диалектен* изговор, освен ако в същия диалект вместо "мъж" се изговаря "маж", а вместо "път" - "пат" (т.е. ако /а/ е редовният рефлекс на старобългарското носово "о", т.нар. "голям юс"). Много по-често "благодарЯ" ще е *хиперкоректност* - т.е. говорещият се опитва да спазва книжовна норма, но стига "прекалено далече" в този стремеж, "престарава се" и затова бърка. В случая - говорещият погрешно предполага, че и в тази дума, както и в много други, книжовният изговор е този, който е възможно по-близък до изписването; щом се пише "а", трябва да се произнася /a/; щом се пише "я", трябва да се изговаря така, както "я" обикновено се изговаря, т.е. /йа/ или /ьа/. Подобен е случаят с изговори като "мъжА", "върхА" вместо "мъжЪ" и "върхЪ", стига диалектът да не съдържа "а" във всички думи със старобългарско "ъ", напр. "сан" вм. "сън". В такива случаи, когато поради недоразумение възниква алтернативна представа за нормативноТО произношение, е естествено да се реагира, защото ако тази представа се разпространи и наложи, много скоро именно тези, които продължаваме да си казваме "благодарьъ" и "лежът" съобразно с досегашния правоговор, на свой ред ще бъдем обявени за неграмотни.
Публикуване на коментар