Ноември ще бъде май

Така както очертанията на света бяха тръгнали да се размиват, и животът отвъд входната ни врата - да се изчерпва с двучасовите разходки с количката, вчера изведнъж реалността реши да се върне при мен, плътна и материална, с една приятна категоричност.

Получих напомняне, че есенните месеци са кратки, въплътено в кошница плодове и красиво живо цвете, което ще се постарая да поливам редовно, за да запазя. Така понякога приятелите идват на гости - без себе си, но с подкрепата и обичта си, а то стига.

Получих и гости телом - колегата Здравко се отби да ни помогне с пренасянето на тежка вещ, а после мина и Ники - да вземе Здравко, но и междувременно да внесе малко от винаги слънчевото си настроение.

Получих и подарък - шефът ми реши тази година Коледа да дойде рано и напомни на всичките ми колеги, че ги цени, а на мен - че освен това съм част от фирмата, дори когато ме няма. Честит ни тфт телевизор, дано не ни разбият апартамента заради него :)

Днес родителите на Веселин са тук и майка му сготви заек специално заради мен - понеже е едно от общо двете меса, които мога да ям, за да не алергизирам човека (другото е пуешко). Освен това ни направи палачинки с вода вместо мляко и само жълтъци вместо цели яйца, никога не съм яла толкова вкусни палачинки. Баща му пък заведе Вектрата да й оправят парното, нещо, което отлагам от миналата зима.

Деян е в особено добро настроение - рита неуморно, усмихва се на всички, а също така и на нищото, и от време на време цвили от кеф. Не дава да го придумаме да си легне - надава вой до небесата. Иска да е при гостите, да участва.

И аз така като Деян. Зависима съм от хората около мен, мразя да съм сама, искам да съм част от. Чувствам се добре, когато гледам около себе си, а не навътре. Навътре е ноемврийско. Благодаря ви, хора, за помощта да сменя перспективата.

Днес вали сняг, студът вече е истински сериозен зимен студ, а не онова злобното нещо дето е характерно за късната есен. Поляната срещу нас е бяла, което е огромно подобрение спрямо покафенелия сух буренак. Скоро е Коледа и ще имаме първа наша си семейна елха с лампички и с подаръци под нея. Човека измества центъра на семейството към себе си и ни прави годни за Коледни домакини.

А след това се връщам на работа и животът ми продължава оттам, където съм го оставила.