- "Невидимата биберонка": когато задреме с биберонка в уста, но я държи хлабаво, аз я махам като заспи. Понякога той си остава така, с устни, свити на буквата "о", все едно биберонката още е там, и от време на време си суче пак, което се вижда от движенията на езичето.
- Нощното хранене: неосъзнатото, но трескаво търсене на биберона в просъница, когато влезем в стаята му; ръката винаги сгъната в лакътя и допряна до ухото, дори докато го вдигаме от леглото и през цялото време докато се храни
- Когато ми хване ръцете, за да придърпа биберона към себе си и да засуче; сериозността и целеустремеността, с която суче
- Как заспива докато го оригвам след нощното хранене и главата му клюмва, той се стряска, изправя я и после тя пак клюмва
- Как заключва устни, като не иска да яде повече (скоро не се е случвало)
- Как се усмихва докато суче: понякога не се сдържам и му правя смях докато се храни - ухилвам му се и му гукам. Ако е в добро настроение и не е прекалено гладен, той ме поглежда с внимание и ми се усмихва в отговор, понякога и изгуква с глас - така, както си държи биберона в устата. После продължава да си суче.
- Как се усмихва преди да заспи. Аз го наблюдавам често докато заспива. Има един момент, в който процесът на успокояване е завършил и той е на прага на съня. Тогава тегли една широка усмивка, така както си е със затворени очи, и след това заспива. Понякога тази усмивка му припомня за биберонката в устата му и той засуква пак за малко.
- Как се отпуска, като заспива. Заспиването хем е дълъг и постепенен процес, хем има един момент, в който като че кликва и си идва на мястото - един миг, от който нататък човека спи. Когато бяха коликите и го приспивах на ръце, често виждах кога настъпва този момент. Докато го успокоявам и притваря очи, а и след това, като е вече със затворени очи и диша бавно и равномерно, все още не спи наистина. "Кликването" е много явно, не може да се пропусне - главата му се отпуска още по-тежко върху ръката ми, усеща се отпускането на мускулите, дори чертите на лицето се променят.
- Как гледа докато го къпем (като по-малък): когато го къпехме в стаята му и Веселин го държеше на ръце над ваничката, Деян имаше уникално съсредоточен поглед. Къпането му харесваше, но не като да пляска и да се радва, а по-скоро му беше изключително интересно - гледаше, все едно се опитва да изключи информацията от зрението като сетиво, за да възприеме пълно и подробно информацията, която му носи всеки милиметър от тялото.
- Поза "мотор" (пак като по-малък): Когато Веселин го оригва след хранене, го слагаше да седне на крака му и го придържаше така, в седнало положение, защото така успешно се оригва. Деян разбираше, че се иска от него да се напъне някак, и в устрема си да се напъне и да постигне резултата, който се очаква, вдигаше две ръце нагоре и напред, изпънати, със стиснати юмруци, и така се пънеше докато или се оригне, или пръдне - каквото се случи :) Тая поза го правеше да прилича все едно е седнал върху Харлей Дейвидсън и държи кормилото.
И едно, което успях да заснема:
- Самурайската физиономия: Когато се кани да ревне, ама не от болка или глад, а сякаш от обида, понякога от уплаха, а често пъти - без никаква причина - едно такова несигурно състояние, дето може и да ревне, може и да се усмихне. Ъгълчетата на устата му отиват силно надолу и цялата уста добива формата на подкова - така, както по филмите си кривят лицата самураите, когато искат да изобразят силни отрицателни емоции. Цялата трагедия на света се изписва по лицето му тогава, изглежда толкова разочарован, нещастен и незаслужено обиден, че ние с Веселин тутакси прихваме да се смеем :)
1 коментар:
Колко е голям и хубав!:)
И колко хубаво, че ги пишеш тези неща. Паметта е толкова невярна, а те растат бързо, бързо...
Публикуване на коментар