Българската Коледа

Всеки път, когато по Новините излъчват репортаж за поредното здравно заведение, което отчаяно се нуждае от апаратура и разчита единствено на благотворителни инициативи, за да си позволи елементарни неща, очите ми се напълват със сълзи и едва се сдържам да не заплача. Хъм, пък си и заплаквам понякога.
Обзела ме е непреживявана досега емпатия, бях много по-дебелокожа някога.
Представям си какво ли им е на родителите на болните дечица и сърцето ми се къса.
Не, не мисля, че инициативата е излишна, неуместна или каквото и да било. Мисля, че се прави с чисти намерения и понеже не мога да си представя такава чудовищност като да се злоупотребява с тези пари (събирани левче по левче, за да има някое детенце малко по-голям шанс да оцелее или мъничко да му се облекчи животът), вярвам, че никой няма да злоупотреби с тях и че всички събрани средства, до стотинка, ще отидат по предназначение.
И дано нас никога не ни сполетява нуждата да разчитаме на Българската Коледа, за да получим нещо. Нека винаги сме от даващата страна.