По повод Frisopep-а - още на следващия ден след първото опитване си прие цяла доза и оттогава насам нямаме никакви проблеми. Свикна с вкуса, изглежда. А аз го опитах (другите млека не съм му опитвала много-много, освен някоя капнала капка по ръката ми - а от това направо си отпих, за да го видя какво). Бааааси гадния горчиляк!...
По повод ранта за пералнята - колкото повече го мисля, по-малко ме е яд. Не че "ония" не са идиоти, идиоти са, ама да не ми толкова болно и да не го приемам лично - в чисто практически аспект, едва ли не услуга са ми направили. Унищожените дрешки така или иначе бяха на ръба на израстването, а особено любимата ни пижамка на зелени фигурки (виждали сте я на тази снимка) дори е отвъд него - беше си за прибиране в чекмеджето така или иначе. Аз вече отидох и му купих нова - същата, но по-голям размер, само дето вместо на зелени камиончета е на жълти крави.
А на Вектрата пак й оставих акумулатора да падне. Голямо съм говедо. Направо съм недостойна да притежавам кола. Хем ми каза брат ми да я припалвам.
Утре Миша отива у hazel за празниците. Много съм благодарна на hazel, че ще приюти горкото ми котенце-чергарче. Чудя се дали Миша ме помни още. Сигурно вече предпочита да си остане при Косьо и Ира, които я гледат вече половин година, отколкото да се върне при нас, т.е. може би ако си я вземем все пак - когато и да е това - ще е поредното издевателство над нея.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар