Някой друг ще ми гледа детето

За идеята друг да ми гледа детето - продължавам тема, засегната в коментарите, но имам доста какво да кажа и затова - в нов постинг.

Първо, ще оставя други хора да гледат Деян, защото нямам опция да не се върна на работа. Това е кухо оправдание, разбира се. Не е да няма алтернативи, а именно:
(1) бих могла да притисна шефовете си да ми дадат още отпуска
(2) ако не се съгласят, бих могла да напусна.

Вариант (1) е гаден, защото ми се бие със съвестта. Бях казала 6 месеца и е мижитурско да не си удържа на думата. Да, може би ще се съгласят. Но аз не искам да ги поставям в такова положение, че да се съгласят защото ще са принудени. Проблемът би бил огромен за тях, особено сега като стана ясно, че заместничката ми, която намерихме с 300 зора, в средата на януари напуска (тя пък ще емигрира). Те са толкова яки хора, че въпреки това, пак биха се съгласили да ми позволят още отпуска, ако настоя. Но това би било чисто изнудване от моя страна.
А майката на Деян не е непочтен човек. Това е по-важно от това кой ще му забърква млякото още 3 месеца.

Вариант (2) е глупав, защото Деян няма да е цял живот бебе, а аз няма да съм цял живот домакиня (това е сигурно), и ако сега си напусна хубавата работа, и то с неприятни чувства и от двете страни, после къде ще търся място, което да стъпи и на малкия пръст на това. А и като добавим, че тогава бих била съвсем ръждясала и няма да мога и да се продам както трябва. Т.е. развитието на този сценарий е горе-долу такова: с всяка следваща година вкъщи аз ставам все по-неуверена в себе си и все по-негодна за труд в социална среда. Съответно подмотвайки се от печката до пералнята никога няма да събера куража и волята да кандидатствам сериозно за работа, да ходя по интервюта и изобщо, да се "стегна". Вместо това, ще се разплувам все повече и повече, докато накрая целия свят ще ми е крив за това, че съм си останала нереализиран трудов талант и че съм могла да имам много по-интересен живот, отколкото на практика имам. Начело на целия свят в списъка с виновниците наред с Деян ще е и Веселин, който е имал наглостта да продължи да работи, след като аз съм си останала вкъщи. Комплекси, завист, неудовлетвореност и натрупван гняв - такива неща рушат семейства.
А за Деян здравото семейство е по-важно от това кой ще му забърква млякото още Х месеца и манджите още Х години.

Второ.
Ще оставя други хора да гледат Деян, защото трябва да се отвържа от него.
Бях писала навремето, че едно от най-важните неща за възпитанието на едно момче според мен е да не се превърне в мамино синче. Капанът е много опасен, защото е много лесно майката да се хване в него.
Да, може би е по-добре отвързването да стане на малко по-късен етап, може би е още твърде рано. Не знам. За него - сигурно. За мен - бих казала, че дори вече е късничко - имам предвид, че пак ще ми е много трудно.
Когато го оставихме на майка ми да го гледа, за да отидем на концерта на Аморфис, й давах инструкции половин час и се върнах от вратата не помня колко пъти, за да преповторя някои неща, изрично да подчертая други и да се уверя, че не съм пропуснала трети. Когато го оставих снощи на Веселин, за да отида на фирменото парти, си погледнах часовника петнайсет пъти, докато стане 9 часът, за да му звънна да му припомня да не забрави да даде Зиртека. (Да отворя една скоба - удивително е как паметта ми се мобилизира, когато става въпрос за Деян. Аз съм толкова разсеян човек по принцип, че никога не бих поела ангажимента насред някакво парти да звъня на някого в определен час, за да му припомням нещо си. Това, че се сетих, беше изненада и за самата мен. Както и че днес се сетих, че е 20-то число от месеца - денят, в който се записват часовете при алерголога за следващия месец - и се обадих и си записах час (ура!). Това се сетих сама, без да съм го записала никъде - никакви бележки, никакви ремайндъри - което е направо нечувано за мен, за моя мултибележков начин на работа по принцип.)
Изобщо, и сега ми е трудно да се отделям от него, а с времето едва ли ще ми става по-лесно. Аз съм човек, склонен към вманиачаване и към развиване на зависимости, и определено бих могла да стана зависима от Деян. Както вече писах в коментарите, вече си давам сметка, че съм станала прекалено протективна спрямо него. Трябва известна доза лежерност в отглеждането на бебета. Трябва да успеем да ги впишем в нашия си ритъм на живот, а не да си прекъснем ние живота, за да ги отглеждаме тях. На мен такава лежерност вече абсолютно ми липсва и трябва да се постарая да си я изградя.
Тя е ключова и от възпитателна гледна точка - именно това е отношението, което ще спомогне по-късно на порасналото дете да се остави достатъчно пространство, в което то да диша.

По тези две причини някой друг ще ми гледа детето от началото на януари.
Звучи ми като трагедия, но това са хормоните.
На практика не вярвам да има проблем. Какво толкова, и ние с брат ми сме отгледани от баба.