четвъртък, 20 декември 2007 г.

Фирменото парти

Върнах се рано-рано. Днес било скучната част. Всички си тръгнаха рано, откапали от снощното пиене. Единодушно заявиха, че снощи било много приятно... Грррт.
Веднъж да ми се случи да изляза за последния месец - и то такъв късмет да извадя.

Чувствам се много неадекватна сред хора. Имам чувството, че българският ми е станал чужд език, изобщо че членоразделната реч ми е станала несвойствен начин на изразяване. Агуу агаа гаа бвввв гигиги, да не повярваш, вече ми е първичната комуникативна настройка. (Като пиша е друго).

Не успявах да говоря смислено с хората. Например с шефа ми в колата (той дойде да ме вземе от къщи и после ме върна - ама златни шефове си имам и аз!) направо не знаех какво да приказвам. Добре че той си е бъбрив, ама него като го остави човек и се отплесва да обяснява подробности около тунинга на новата си кола, от което аз нищичко не му разбирам какво казва, а би ми било по-интересно да ми разкаже за работата например :)

То "партито" не беше наистина парти, ами хапване-пийване в някакво ново заведение на Графа - много приятна обстановка, но на кухнята, макар и с претенции, й липсва истинско галистомахче (и това е възможно най-краткото ревю на заведение, на което съм способна).

Девойките от клиентската фирма много ми се израдваха, и аз си поговорих доста с тази от тях, която чака бебе през февруари, като разбира се внимавах да не се оливам в неискани съвети. За съжаление булшитването извън този разговор не ми се удаде. Непростими издънки бяха, че не успях да разпозная цели две от девойките, с които, по техни думи, сме се запознали и сме работили заедно още преди да изляза в отпуск. Едната дори като си каза името, пак не я разпознах. Чак към края на вечерта включих коя е и ужасно се засрамих как не съм я познала. Говорили сме по телефона и сме се виждали десетки пъти. Страшно е обидно от моя страна. Една от дизайнерките пък я и познах, и си спомням името й, но не обелих и дума с нея, защото буквално не можех да измисля какво да й кажа, понеже не бяхме станали близки преди да изляза в отпуска (тя тогава им беше сравнително нова - изкарали сме само 4-5 проекта с нея).
Имаха ново момиче, но като се запознах с нея, не можах да кажа нищо духовито или забавно, което да ме представи като мил и приятен човек - като първия малоумник я забих с въпроса "Ти какво си работила преди това?", все едно че ми е на интервю за работа, и след като ми разказа накратко, единствената реакция, която можа да ми хрумне, беше глупаво-дебелашката шега "Добре, взимаме те!" и пресилен смях.
Всичките ми разговори тази вечер бяха пълен провал.

Единственото, за което съм компетентна в момента, са бебешките теми. Мога подробно да обясня на някого за същността на алергиите и видовете проявления, да коментирам схеми на захранване, да обменям опит за начините да се приспи бебе, да сравнявам дневни режими. Максималния булшит, който мога да постигна, е да обяснявам, че гледането на бебе не е страшно и че бебешките усмивки са невероятно разтапящи. Просто се очаква от мен да казвам нещо подобно. Предполагам.

Аз си мислех, че жените като си останат вкъщи да гледат бебе, после могат само за него да приказват по причина, че само тази тема им е интересна вече.
Нищо подобно!
Темата бебе ми е омръзнала и досадна. На сменянето на памперсите, преобличането, дундуркането и пренасянето от креватче в столче в шезлонгче на повивалник на спалня и обратно в разбъркан ред няма какво толкова да им се разказва, а хилядите дребни радващи моменти - усмивки, гукане, наблюдаването как изучава някой предмет или как заспива - така или иначе не могат да се разкажат - нито мога да ги сложа в думи, нито да ги препредам на някого, нито дори искам да се ровя в собствените си чувства, за да изкарам тези неща навън - това би предполагало да ги насиля в някаква класификация, а те са много мънички и нежни и такава грубост би ги смачкала.

Чудя се и се опитвам да си спомня за какво съм си говорила навремето с тия хора. Какви теми сме имали. И освен работата, нищо друго не мога да предположа. Може би за пътуване сме си говорили, може би за заведения, за филми. Нямам никакъв спомен. Някак съм успявала да бъда част от обществото, а сега вече не знам как.

И да, знам. Като се върна на работа, вероятно ще вляза в крак отново. Но хубаво е, че ме нямаше само 6 месеца - има шанс да е обратимо. Ами ако беше година? Бррр.

6 коментара:

hazel каза...

Караш ме да се чувствам много скучен човек, който говори само за пелени:Р

Всъщност, хората на работа си говорят, освен за работа, за безкрайно скучни неща като кой каква дреха си е купил, как му тече ремонта, тунинга на колата;), кой с кого е спал и прочие ужасяващи булшити. Помня какво облекчение беше да вляза в irc и да почна да си говоря с хора за книги и музика. Сериозно, това още преди Рада.

Между другото, отказах поне пет работи в периода от 2 години и половина, преди тя да тръгне на градина. А, и ми пазеха мястото. Но нито за момент не съжалявам, че не се върнах.

Пожелавам ти успех в роулплея след завръщане на работа. Интересните бебешки неща, които ще се опитват да се промъкнат в small talk-а тепърва предстоят:)

Анонимен каза...

Аз и сега нямах какво да си кажа с повечето колеги на фирменото ни парти, хем си ходя на работа редовно. Иначе като си тръгнах на работа след майчинството много бързо си влязох в час и като работа и като комуникации. Реално връщането на работа ми "отвори" отново социалния живот и комуникации, не само с колегите, а с всички. Все едно спрях да бъда заровено в къщи мамче и отново станах нормален човек. А аз изкарах повече от година в майчинство.

Wynche каза...

@hazel
Относно скучните неща, които си говорят колегите. Те и съпрузите обикновено си говорят скучни ежедневни дреболии. Но не е важна темата. Важна е комуникацията - обичта и топлотата, които отдаваш и приемаш, докато говориш все-едно-какво.

@ladymarian
Радвам се да те видя! :)
Добре, оптимистично е това, че си влязла в час.
Много си права, или поне, айде, добавям и моя случай към твоя, че спирането на работа означава спиране на повече от чисто работното общуване. Заравянето вкъщи те откъсва от всички, не само от колегите. И от хората, и от събитията, и от ритъма на живота "навън".

Анонимен каза...

Аз към края на едната година почти не бях човек.. щом и разговорите с майките по градинките ми се струваха интересни, сещай се. Ама като излезеш веднъж, после лесно си възстановяваш тонуса. Мен много ме спаси ай си кю-то, между другото, помогна ми да не загубя контакт с бая народ. Изобщо голяма работа е интернета, трябва да е в задължителните домакински принадлежности, наред с печката, пеньоара, големите розови пантофи, ролките за коса и каналите със сапунки ;-)

hazel каза...

@ lady за интернета
Не "наред" с каналите за сапунки, а "вместо". Държа да уточня, като човек с най-много стаж като домакиня с ролки:Р

@ w.
Да де. Таковата. Аз съм сбъркана с комуникацията, повече няма да се обаждам по темата. Права си:)

Предполагам, че моята работа на единак на свободна практика ме прави голямо изключение. Аз работя от първия месец на раждането на Рада, на третия месец ходих до данъчното с кенгуру, помня, щото там нямаше асансьор.

Но всъщност, какви ги говоря. Аз съм изцяло фрийлансър откакто се роди Рада, преди това си ходех нормално на работа. Оk, I'm a freak, млъквам:)

Wynche каза...

@hazel
То аз и затова не мисля, че бих могла да работя каквото и да било фрийланс. Ще ми липсва работната обстановка, а аз имам навика много бързо да се скапвам, когато си остана вкъщи. Т.е. "работа" фрийланс в моя случай би било излежаване и езувене фрийланс със спорадични самосъжалителни оплаквания "ех, защо вече не ме търсят!" ;)

@ladymarian
Ако не бяха открили интернета, аз нямаше да се съглася да раждам дете! ;)