петък, 28 декември 2007 г.

Шейната спря пред нас...

Деянски като за първа Коледа намаза доста добре с подаръци от благия старец.

Получи столче за хранене и кошарка за игра, съответно от едните и от другите баба и дядо, и увеличи авоарите си с една приятна сума в брой от третите.

В столчето за хранене се чувства направо в стихията си. Изглежда като голям човек, седнал там зад масата като зад писалище и съсредоточен в играчките. Вече му е кеф и да удря и да блъска. Изглежда го кефи, че издава звуци :) Освен това като си е в столчето, го слагаме да седи с нас на масата когато се храним. Не че ни обръща внимание, но все пак сме си тримата заедно, не е изолиран :)
За кошарката още му е рано май. Сложихме го да седне, подпрян на мрежата, но той постепенно се изсули настрани (въпреки че се подпираше с едната ръка за пода), и после се капична по очи и ревна. Ще изчакаме малко и пак ще пробваме.

Дрешките ще започнат една по една да се показват по снимките, които качваме с променлива редовност на picasa-та, начело с космонавтчето, с което вече го извеждаме навън в кенгуруто.
Вчера и днес си направихме този експеримент, но младежът не беше голям ентусиаст да гледа външния свят отвисоко. Може би му е студено на бузите и на носа, а може би и му е твърде жега в космонавтчето, но след 15 минути навън почва да се самурайчи и после се разхленчва. Като се прибрахме, съблякохме го и го гушнах - всичко беше наред. И двата дена така.

Вече си има и спално чувалче. В нашия бебешки магазин от 3 месеца насам ги тормозя за спално чувалче и все нямат нашия размер. Добре, че дядо Коледа се е сетил да ни донесе. Това сега е чудно и младежът се чувства перфектно в него. То е декорирано отпред като жаба, с едни големи очи от допълнително пришити парчета плат (релефни демек), които се падат баш на идеалното местоположение за дъвчене и смучене когато човек се събуди от сън.

А като казах сън - ключът към проблемите с приспиването се оказа само и единствено навременната реакция. Трябва да се приспи точно когато даде първите признаци на умора, в противен случай превърта и истерясва. Последните 3 дена с Веселин не сме имали никакви проблеми с приспиването - младенецът си спи като къпан по 4, дори 5 пъти на ден, и то някой път дори по повече от 30 минути, а което е най-важното - заспива сравнително лесно. Нито веднъж не сме го приспали на ръце! :) (това е постижение).

Лошото е, че бузите и брадичката пламнаха отново в ужасни обриви, та пак съм се притеснила.
Или е от тиквата (последната въведена храна - само 2 дни съм давала), или е от морковите, ако са му се натрупали прекалено много (макар че съм правила сносни почивки между приемите - ама знае ли човек кога организмът ще реши, че му е станало много), или ... няма друго от какво. Освен ако оная дреха дето пусна в пералнята не е била примерно с гадна боя, която сега като е боядисала другите дрешки и аз като използвам някои от тях, от досега с нея нещо да реагира... Но това ми се струва твърде измислено вече. Сега съм спряла всякаква твърда храна и го държа само на мляко докато не се оправи. Днес е маалко по-добре от вчера, ще видим как ще е утре... Ако се оправи, значи е било или морковът, или тиквата. Ще изчакам още малко и ще въведа оризовата каша. Оризът е може би най-безопасната храна. И ще ми трябва да е въведен, за да мога при евентуални следващи такива изцяло млечни периоди да има все пак някаква по-човешка храна, на която да се разчита, защото само млякото вече като че ли не му стига (хем че увеличихме дозата).
Съответно след това, ако всичко е наред, ще направя провокация с тиква, за да видя това ли беше проблемът. Ако е това - лошо. Ако е от морковите - още по-лошо. Ако пък не е нито едното, нито другото, ще се объркам хептен, но поне човека ще се храни.

2 коментара:

hazel каза...

Има вариант бузите и носът да реагират на студа - говорих наскоро с френдка, чийто двама сина са пораснали успешно с атопичен дерматит. Каза, че никога не им е пазила диета - освен явните алергени като шоколад, ядки, ала-бала - и само им е мазала кожата с някаква специална козметика.

Така че вариантът с боядисаните дрехи не е далеч от ума.

Честита Коледа (което се опитах да кажа в онзи коментар, но нещо заекнах:)

Wynche каза...

О да, чувала съм и за такова животно като "студова алергия"...