Деян много обича да стои по гол задник. Като го сложа на повивалника, отначало се начумерва, готов да заплаче, защото е хоризонтиран когато не е време за сън, но щом сваля памперса и го оставя по дупе - то е кеф, то е радост, то е чудо - кракорита, ръкомаха, цвили, смее се с глас (може би го гъделичкат мокрите кърпички, те са студени) и изобщо много е щастлив. Оставям го така малко да постои, да се нарита, да види въздух туй дупе - няма само да се спарва под тия памперси я.
В последни дни младежът откри, че има пишка. С извинение за термина, но пенис имат мъжете, бебетата си имат пишки. (Според педиатърката - членче, ама някак не ми върви.) Хваща я с ръка и си я държи, докато се оглежда насам-натам сякаш нищо. Ето значи кога се появявал тоя навик, от който някои мъже не се отървават до края на живота си! А пък аз изтръпвам, защото малките му пръстчета са като менгемета (а аз знам - нали ми стиска пръстите докато го храня с шишето - чак ми спира кръвта) и направо леденея да не вземе да стисне по-силно или да дръпне по-рязко :)) Е, досега не се е случвало.
А в един материал, който четох на тема фимоза (така се нарича срастването на кожата на върха на пениса, което навремето масово е било считано за показание за оперативна намеса), и там пишеше, че фимозата се предотвратява от това, че момченцата започват да си играят с пишките и в тоя процес извършват цялата необходима профилактика (а именно - да опънат кожата така, че да не се стигне до срастване).
Излиза, че дълбока медицинска логика се криела в думите "Нямаш ли си пишка да си играеш!" :)
А за захранването да кажа - засега приема моркова добре, а аз много се кефя да го храня с лъжичка - така ми е значително по-интересно. Нищо, че бастисахме с оранжеви лекета маса лигавници и едно любимо боди.
Освен това вече не се задоволява да стои полуседнал-полулегнал в столчето за кола, ами се опитва да се надига, като си изправя главата (все едно коремна преса прави) - иска да си е съвсем седнал. Слагам го в ъгъла на дивана и си седи така много време, преди да се хлъзне постепенно надолу.
Днес извърших и първото ресане. Много се беше разрошил :)) и си викам ае, да видим тия бебешки четки и гребенчета за какво аджеба служат. Четката е прелест! Толкова мекичка, и оставя косата да стои сресана, но пухкава, а не зализана.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
И моят малък мъж имаше фимоза на пишлето (при нас е пишле, размерът няма значение;), та на една консултация направиха задочно забележка на баща му, че не си е "играл" достатъчно с него. Профилактиката на фимозата се смята за задължение на бащата, period!
После тати го води на хирург, та го кълцаха, но според мен и сега не е напълно "забелен". Дори да се смята за "нормално" при всички случаи е предпоставка по-добра хигиена да се забелва добре.
От една страна, навсякъде около мен всички момченца, дето познавам (деца на приятели и деца на приятели на приятелите), са имали фимоза и са ги кълцали.
От друга страна, навсякъде по книгите и статиите от лекари пише НЕ ПИПАЙ!!! - можело да навредиш, ако се намесиш.
*Промърморва нещо неразбрано*
Po povod na oranzhevite leketa: kupi si ACE!!! Izpira i morkovi, i drugi zhyltenikavi petna na gyrba na bodito (kogato pelenata se e smyknala pod tezhestta na tovara), izpira vsichko! Ne iskam da zvucha kato reklama po televizijata, no fakt e: zhivotyt e po-bezpetnen s ACE!
Pozdravi
A.
Публикуване на коментар