Опит за пълзене

Абе вчера забравих да напиша най-важното! Човека се опитва да пълзи вече.
Бях го сложила по корем, и гледам - забива крачета в леглото и си надига цялото дупе. А носът забит в пелената.
Подложих си ръката зад стъпалата му, за да може да се оттласква, и той бавно, упорито и с доста фрустрация (основна движеща сила на прогреса) успя да се избута цели 2 педи напред.
Педиатърката много се зарадва и каза да го карам колкото може повече да пълзи, че било страшно полезно.

Педиатърката и сестра й пък много се трогнали от коледните подаръци, които съм им направила. Аз на последната консултация (18 декември - тегло 7,315г, ръст 67см, Пентаксим III) им подарих по една ароматизирана свещ плюс ароматен сапун на Рефан (нали съм стара фенка на ръчно изработените сапуни) и вчера като отидох да си взема болничния, направо се шашнах какво посрещане ми направиха - накараха ме да се чувствам като ВИП клиент. Страшно съм впечатлена, че такъв дребен жест на внимание има такива последици. Аз винаги си мисля, че по Коледа и по професионалните празници разните лекари, учители и т.н. са заринати от подаръци и просто вяло приемат следващия и го пъхат в чекмеджето без да го погледнат. Помня една такава сцена от някакъв български филм - от времето, когато се считаше за уместно на жените да се подаряват чорапогащници - та на някаква секретарка й носят чорапогащник, уж за да я умилостивят с подкупващ жест на внимание, и тя с каменна физиономия го взе и го хвърли в чекмеджето на бюрото си, което беше пълно с чорапогащници. Мале, какви времена са били... Бонбони Амфора и Простор.