Survivor

Едно от малкото събития, които достигат до мен от "външния свят", това е Survivor. Всяка вечер в 8 храня Деян и по едно съвпадение Survivor точно тогава започва. Така се получи, че почти от началото го гледам - е, частично, докато се занимавам с Деянски, разбира се, а и редовно пропускам втората част, понеже след като го нахраня го слагам да си легне и тогава само слухтя от другата стая, а пък то не се чува много, щото съм намалила телевизора, щото нали приспивам :)
Но така или иначе станах свидетел на образите там, и от време на време си мисля за тях. Знам, че вие не го гледате и не знаете кои са тези хора, но аз все пак ще си напиша какво си мисля. На мен ми станаха някак близки.

Агонцев. Първия човек, който ме впечатли в предаването. Личност с много силно излъчване, страшно харизматичен. Енергичен и деен, басма не цепи, коня в реката не си оставя, дебел и прям, абе - чаровник. Отказът му да се състезава с Дренски след отпадането си беше един от най-емоционалните моменти в предаването. Впечатляващо е романтичното му отношение към неща като чест и достойнство - отишъл е там уж за парите (не отиват ли всички за това?), а се отказа сам от играта, защото се чувстваше посрамен, че предал племето си (понеже се напи на партито при сливането и изгуби неочаквано сервираното им изпитание в нощта на същото това парти). Survivor е индивидуална игра, победителят е един - но не, Агонцев предал съплеменниците си... и се самонаказа, като отказа да се унизи да играе срещу един от тия, пред които е виновен.
Най-вече си спомням за него как им построи тоалетна. На племето си. Другите лежат и се припичат, той ги организира да строят тоалетна, за да се ходи по нужда поне по малко по-цивилизован начин - "Айде бе, изпосрахме целия остров!". Никой не рачи да си размърда задника и Агонцев запретна ръкави и я построи сам. "Е сега и един вестник да имаше!..." :)

Дренски. Много ми стана мъчно за него, като отпадна на последното изпитание (като влах на Дунава). След 25 дни на Острова на Мъртвеца, където оцеляваше в по-екстремни условия от тези на останалите участници (понеже беше сам, без племе) и побеждаваше един след друг всички елиминирани от играта, за да запази безценния си втори шанс да се върне в общото племе и да играе за финала, направо да ти се скъса сърцето, че не издържа да остане последен в играта. Забележителното за него е, че докато другите в племето, когато бяха заедно, се отдадоха на униние и паднаха духом неимоверно много (заради липсата на храна най-вече, но също и гадното време, плъхове и пр.), той, сам, вместо да се спихне най-много от всички, точно обратното - беше най-нахъсания и най-мотивиран участник. Тоя човек все едно че гладът не го засягаше - тренираше с кросове по плажа, с набирания, с коремни преси и се готвеше целенасочено и волево за всяка следваща битка. Винаги бих си помислила, че тези, които са заедно, имат по-голям шанс за оцеляване, особено психически. Оказва се, че не е така. Докато племето Дрейк се разпадаше, Дренски беше съсредоточен и мобилизиран.

Светла. По едно време най-много ми се искаше тя да спечели, въпреки известната доза лицемерие, която проявява (например суровите й коментари по адрес на Лъчо, след като го елиминираха, при положение че цяла игра беше в партия с него). Като цяло е точна и яка мадама, и на мен ми харесва, че имаме такъв образ на екрана. Поддръжката на зрителите за нея издава зрелост. Много е лесно да й се подигравае човек за дебелия глас и мъжкото излъчване, но хората я уважават заради постиженията й в спорта и това взима превес - хубаво е, че не са чак толкова малоумни, колкото бих очаквала в някой по-черноглед ден.
Много ми е мъчно, че близките й отказаха да говорят с нея по телефона, когато се класира за финала. Като знаеш в какви условия живее тоя човек и как е на ръба на възможностите си - физически, но още повече психически - и се чудиш какви трябва да са тия зверове, да откажат морална подкрепа когато най-много се нуждае от нея. Те едва ли са си представяли точно какво й е било да е там, но при всички положения беше много грозно, а най-вече, че мъжът й забранил и на детето й да се чуе с нея.
Друго, което ме впечатли, е какво щяла да прави с парите, ако ги спечели - едно от нещата, които искаше да купи, беше "нов компютър на детето". Представям си, че човек трябва да е доста затруднен финансово, за да се нуждае от голямата награда в някакво състезание, за да си позволи да купи компютър. Признак за много нисък финансов хоризонт е това изказване.
Хубаво е, че стана любимец на зрителите и спечели кола и някаква парична награда. Наистина щеше да е жалко, ако беше останала без нищо.

Георги Костадинов. Първоначално ме дразнеше, понеже от откъслечни реплики бях останала с впечатлението, че е непоправим женомразец. В интервюто с журито обаче той даде доста смислени отговори по "женския въпрос", така че си преразгледах мнението. А междувременно се бях убедила, че този човек, наред с Дренски, наистина заслужаваше да спечели състезанието. Много силен в игрите, чисто физически очевидно най-добре подготвения участник, и в същото време с кристална мисъл и много добри интерперсонални (?) умения, които си проличаха в интервюто с журито - той просто блесна там, на фона на Светла, която не можа да изкаже нито една убедителна позиция, не можа да се продаде, да убеди никого да гласува за нея.
А това какво ще направи с парите мисля, че грабна сърцата на повечето хора - апартамент за себе си и с остатъка да подсигури родителите си - чие сърце не би се стопило, като се окаже, че "лошото момче" всъщност е такова добро момче ;)

Владо Карамазов. Водещият се справяше значително по-добре от Камен миналата година, и въпреки че не е мистър Харизма, все пак ми направи положително впечатление. До нощта на финала, когато направи непростимата издънка да попита Жоро Костадинов дали все още работи като стриптийзьор и на отговора "не" да реагира с "Браво!". То е все едно да му кажеш, че си смятал професията му за недостойна и унизителна. А недостойното и унизителното в тоя род професии (проституцията в това число) се определя единствено от съзнанието на практикуващия. Справка Firefly, където Инара като компаньонка е най-престижният и уважаван в обществото персонаж на кораба.

Лъчезар. Обвиняваха го в интригантство, което аз не можех да проследя поради откъслечното гледане на епизодите, но тоя човек ме възхити с точния поглед, който имаше върху ситуацията във всеки един момент.

Хубаво състезание. Не знам как е било миналата година, тогава ми се струваше скучно, но и не го гледах; Камен също ме отблъсна - уникално неприятен човек... Но си мисля, че ако имам възможност да гледам следващото издание, бих го гледала.
Живот и здраве, тогава ще ходя на работа, Деянски ще е на година и нещо и баш по това време (8ч вечерта), дори и вече да съм се прибрала вкъщи, ще предпочитам да общувам с него, отколкото да гледам Survivor.